Р Е Ш Е Н И Е
№ 267
С о ф и я, 27 май 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно
заседание на 18 м а й 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ
ДЪРМОНСКИ
при
секретар Румяна Виденова
и
в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша
докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно
дело № 228/2009 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на военно-окръжния прокурор на Военно-окръжна прокуратура-Варна на основание чл.420 ал.1 пр.първо от НПК и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 57/09.04.1997 г., постановена по НОХД № 57/1997 г. от Военен съд – Варна, която се атакува с доводи по чл. 422, ал.1 т.3 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от прокурора от Военна прокуратура-Варна, по компетентност.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Осъденият М. Х. М. от Велики Преслав, в момента в затвора – Враца лично и чрез процесуалния си представител, служебния му защитник адв. В.Вангелова от САК моли искането да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на военно-окръжния прокурор е направено в предвидения в чл.421 ал.1 пр.последно от НПК срок, съобразно правомощията му по чл.420 ал.1 предл.първо от НПК, като с него се иска утежняване положението на осъдения.
Разглеждайки го по същество, ВКС приема искането за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
С присъда № 57/09.04.1997 г. по НОХД № 57/1997 г. на Военен съд-Варна подсъдимият гр.л. М. Х. М., ЕГН **********, е признат за виновен в извършването на 03.08.1995 г. в с. К. и землището на с. Л., област Разград, в съучастие с други лица, на престъпление по чл.195 ал.1 т.2, 4 и 5 вр.чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в законна сила.
Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 22.04.1997 г.
Чрез разследване по досъдебно производство № 502/2008 г. по описа на РПУ-Кърджали се е установило, че преди това му осъждане, М. Х. М. през периода от 14.06.1993 г. до 09.09.1994 г. в Кърджали умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официални документи – два броя паспорти, издадени от МВР-Кърджали на името на Я. А. Й. , като е представил своя снимка, съставени по установения ред въз основа на негово заявление като частно лице, съставляващо престъпление по чл.314 вр.чл.26 ал.1 от НК, за което съгласно чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.4 от НК е изтекла абсолютната давност за наказателното му преследване и производството е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК.становени са и данни за други три осъждания на М. Х. М. под самоличността на Я. А. Й. чрез използване на така издадените му документи за самоличност с това име, а именно по НОХД № 81/95 г. и НОХД № 88/95 г. на Районен съд-Асеновград и по НОХД № 220/96 г. на Районен съд-Кърджали, които обстоятелства не са били известни на разследващите органи и на военния прокурор, както и на съда при постановяване на съдебния акт по НОХД № 57/97 г. на Военен съд-Варна и които са били пречка за постановяване на условна присъда, а вносителят счита, че те ще доведат и до промяна на правната квалификация на деянието, предмет на обвинението по последното дело.
Въз основа на това разследване военно-окръжният прокурор на ВОП-Варна счита, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за решаване на делото и прави искането си за отмяна на присъдата на Варненския военен съд и възобновяване на наказателното дело с връщането му за ново разглеждане на прокурора от ВОП-Варна. Вносителят сочи, че към настоящия момент не е изтекла давността за ангажиране наказателната отговорност на осъдения М. както по първоначалното му обвинение, така и по евентуално промененото в бъдеще с оглед миналите му осъждания.
Така установеното при разследването сочи, че по посочените три предхождащи осъждането на М. Х. М. от Преслав по НОХД № 57/97 г. на Военен съд-Варна наказателни дела на РС-Асеновград и РС-Кърджали неправилно е било осъдено лицето Я. А. Й. , чиято самоличност е била ползвана от М. До отмяната на тези осъждания на Я. Й. и осъждането на М. М. като автор на същите последният не следва да се счита за осъждан за тези престъпления и това не може да повлияе на правната квалификация на деянието, предмет на присъдата на Варненския военен съд. Това е така, защото разкриването на автора на престъпно деяние и наказването му може да стане само по установения в НПК ред, т.е. с влязла в сила осъдителна присъда. Отмяната на присъдите на името на Я. А. Й. , доколкото е в интерес на това лице (ако то наистина съществува и към настоящия момент), не е обвързано със срока по чл.421 ал.1 от НПК. От друга страна, признаването на М. М. за автор на тези други три деяния и осъждане под истинската му самоличност ще е ново обстоятелство, което би позволило военно-окръжният прокурор да използва правомощията си по чл.420 ал.1 от НПК да поиска възобновяване на наказателно дело № 57/97 г. на Военен съд-Варна, в който смисъл е и разглежданото искане, което към настоящия момент обаче се явява преждевременно направено и следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл.424 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на военно-окръжния прокурор на Военно-окръжна прокуратура-Варна на основание чл.420 ал.1 пр.първо от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда № 57/09.04.1997 г., постановена по НОХД № 57/1997 г. от Военен съд – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :