4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
СОФИЯ, 17.09.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1258/10 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Г. П. чрез неговия пълномощник адв. Н. А. против решение № 292 от 15.06.2010 г. по в.гр.д. № 340/2010 г. на Окръжен съд Добрич. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 21, ал.1 СК/ отм./, респ. чл. 23, ал.1 СК и неправилно е преценил доказателствената сила на представените по делото писмени доказателства.
Ответницата по касация А. М. К. чрез своите процесуални представители адв. Л. и адв. Д. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 7 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 119/09 г. на Районен съд Каварна и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Р. Г. П. против А. М. К. иск за делба на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица],[жк]: апартамент № 7 във вх. А, ет.4, със застроена площ от 72.45 кв.м., ведно с избено помещение № 2 със застроена площ 13.39 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 35064.501.931.27 в сграда с идентификатор 35064.501.931.1, построена в имот с идентификатор 35064.501.931 по кадастралната карта на [населено място]; офис с предназначение за здравни и социални услуги, разположен в партерния етаж на същата сграда, със застроена площ 64.89 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 10 със застроена площ 16 кв.м. и тераса със застроена площ 13 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 35064.501.931.1.16 и изба - гараж № 2 в бл.”В” на[жк]със застроена площ 41.64 кв.м. , изградена в УПИ І, кв. 87 по плана на [населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 35064.501.931.3.4.
Установено е по делото, че страните са бивши съпрузи. Сключеният от тях през 1981 г. граждански брак е прекратен с развод с влязло в сила решение по гр.д. № 2537/04 г. на Варненския районен съд. Не е било спорно, че по време на брака си са придобили процесните недвижими имоти по три договора за покупко - продажба, оформени съответно с нот. акт №124 от 06.07.1995 г., т.ІІ, дело № 1964/95 г., нот. акт № 118 от 06.07.1995 г., т.ІІ, дело № 1938/95 г. и нот. акт № 44 от 12.10.1995 г., т.ІІІ, дело № 3061/95 г., в които и двамата участвуват като купувачи. Срещу предявения иск за делба ответницата А. М. е противопоставила възражение по чл. 21, ал.1 СК/ отм./, като е поддържала, че процесните имоти са нейна лична собственост, тъй като са заплатени изцяло с нейни лични средства, дарени от баща й. В подкрепа на твърдението си е представила два предварителни договора за покупко- продажба на тези имоти, сключени на 26.06.1995 г. между нейния баща като купувач и [фирма] като продавач, видно от които при сключването им баща й е заплатил на продавача част от уговорената цена. В двата предварителни договора се съдържа клауза, че купувачът си запазва правото при сключване на окончателните договори да бъде заместен от своята дъщеря А. М., тъй като желае да я надари. Представила е квитанции, видно от които впоследствие баща й е заплатил на продавача остатъка от уговорената по предварителните договори цена.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е намерил за доказано възражението на ответницата за пълна трансформация на лични средства, вложени в закупуването на процесните имоти, поради което е отхвърлил иска за делбата.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК по въпроса дали придобиването на недвижим имот по време на брака на името на двамата съпрузи изключвали трансформацията на лични средства само за единия от тях. В представените от касатора решение № 146 от 14.04.2009 г. по гр.д. № 432/08 г. на ВКС, І г.о. и решение № 964 от 17.10.2008 г. по гр.д. № 3000/07 г., на І г.о. е прието, че когато и двамата съпрузи са участвували като купувачи по договора за покупко- продажба на недвижимия имот през време на брака и са изразили воля за придобиването му, имотът е придобит изцяло в режим на съпружеска имуществена общност, независимо от произхода на вложените в покупката средства. Придобиването на името на дамата съпрузи изключва трансформацията на лично имущество само за единия съпруг.
Настоящият състав намира тази практика за правилна. Когато двамата съпрузи участвуват като купувачи при сключване на договор за покупко- продажба, те придобиват собствеността върху имота като страни по договора, съгласно чл. 21 ЗЗД, а не по силата на закона - чл. 19, ал.1 СК/ отм./. В тези случаи произходът на средствата за придобиване на имуществото е без значение, тъй като плащането на цената няма вещноправни последици. Поради това дори придобиването да е станало изцяло или отчасти с лични средства на единия съпруг, не може да се води иск по чл. 21, ал.1 или 2 СК/ отм./ за пълна или частична трансформация на лично имущество, тъй като няма законово основание да бъдат отречени правата на другия съпруг, които той е придобил по договора. Плащането на цената на закупената вещ с лични средства само на единия от съпрузите-купувачи по сделката или от страна на трето лице, не може да промени вече породения вещноправен ефект от сключения договор за продажба.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, поради което на основание чл. 281,т.3 ГПК то следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция, като се допусне делба между двамата съделители при равни права, съгласно чл. 27 СК/ отм./.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 292 от 15.06.2010 г. по в.гр.д. № 340/2010 г. на Окръжен съд Добрич, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Р. Г. П. и А. М. К. по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица],[жк]: апартамент № 7 във вх. А, ет.4, със застроена площ от 72.45 кв.м., ведно с избено помещение № 2 със застроена площ 13.39 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 35064.501.931.27 в сграда с идентификатор 35064.501.931.1, построена в имот с идентификатор 35064.501.931 по кадастралната карта на [населено място]; офис с предназначение за здравни и социални услуги, разположен в партерния етаж на същата сграда, със застроена площ 64.89 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 10 със застроена площ 16 кв.м. и тераса със застроена площ 13 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 35064.501.931.1.16 и изба - гараж № 2 в бл.”В” на[жк]със застроена площ 41.64 кв.м. , изградена в УПИ І, кв. 87 по плана на [населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 35064.501.931.3.4, при равни права- по ½ ид. част за всеки от съделителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Бонка Дечева към решението по гр.д.№ 1258/2010г. на ВКС І гр.о.
Считам, че обстоятелството, че недвижимият имот е придобит на името на двамата съпрузи не е пречка да се претендира пълна трансформация. Нормата на чл. 21 от СК от 1985г./отме./, но действащ към момента на прекратяване на брака между страните определя като лична собственост имуществото, придобито със средства, получени по чл. 20 от същия СК, т.е. получени по дарение. Разпоредбата на чл. 21 от СК от 1985г. не предвижда изключения, когато имота е придобит на името на двамата съпрузи.
Възникването на съпружеската общност по СК от 1985г. е свързано с наличието на принос. Презумпцията за наличието му е оборима и законът не ограничава възможността за оборването й в зависимост от това на чие име е придобит имота. Напротив, съгласно чл. 19, ал.1 от същия кодекс съпружеска имуществена общност стават вещите, придобити възмездно по време на брака независимо на чие име е придобиването. Следователно и при възмедно придобиване на името на двамата съпрузи придобитото става съпружеска имуществена общност, за която нормата на чл. 21 не поставя ограничение във възможността за установяване на транссформация.
Нормите на СК са специални и отчитат спецификата на семейните отношения, които не са само имуществени, а имуществените се преплитат и със сложни лични отношения. Докато съпрузите са в брак не могат да предполагат бъдещ развод, за да подписват обратни писма с оглед бъдещо разкриване на симулация. Те не могат и да уговарят квоти на придобиване, защото съпружеската общност е бездялова. Нормите на ЗЗД уреждат икономически отношения, които не следва да се прилагат в отношенията между съпрузи при наличие на изрична уредба в Семейния кодекс, регулираща тези отношения.
Съдия .............................
/ Бонка Дечева: |