Ключови фрази
Частна касационна жалба * изборна местна подсъдност * субективно съединяване на искове * възражение за местна подсъдност


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1110
София, 10.12. 2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 734/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу определение № 335 от 11.06.2012 г., постановено по в. ч. гр. д. № 344/2012 г. на Великотърновски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 09.02.2012 г. по гр. д. № 5530/2011 г. на Великотърновски районен съд, допълнено с определение № 1070 от 23.04.2012 г., с което е оставено без уважение възражението на [фирма] за местна неподсъдност и направеното във връзка с него искане за изпращане на делото по подсъдност на Софийски районен съд.
В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на закона. Частният жалбоподател навежда оплакване, че въззивният съд е разрешил спора за местната подсъдност на предявените по делото искове съобразно правилата на чл.115 ГПК и чл.116 ГПК, без ищецът да се е позовал на уредената в тях специална местна подсъдност. Излага подробни доводи за неприложимост на уредената в чл.115 ГПК и чл.116 ГПК специална местна подсъдност в случаите на предявени в съотношение на евентуалност субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД с посочен предпочитан ответник застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с въпросите за приложението на специалната местна подсъдност по чл.116 ГПК в случаите на субективно съединяване на искове, предявени срещу различни ответници в съотношение на евентуалност, и за приложението на специалната местна подсъдност по чл.115 ГПК в случаите, когато искът срещу предпочитания ответник е предявен на основание чл.226, ал.1 КЗ. Частният жалбоподател твърди, че поставените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 735/21.12.2009 г. по ч. т. д. № 687/2009 г. на І т. о., определение № 181/08.02.2011 г. по ч. т. д. № 984/2010 г. на ІІ т. о., определение № 3/06.01.2009 г. по ч. т. д. № 770/2009 г. на ІІ т. о., определение № 159/14.03.2009 г. по ч. т. д. № 20/2009 г. на ІІ т. о., определение № 484/30.06.2010 г. по ч. т. д. № 57/2010 г. на ІІ т. о. и определение № 544/11.07.2011 г. по ч. т. д. № 503/2011 г. на ІІ т. о.
Ответницата по жалбата Р. М. И. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. Дадените от въззивния съд указания за необжалваемост на постановеното от него определение противоречат на трайно установената практика на ВКС /част от която е цитирана и от частния жалбоподател - определение № 183/17.02.2010 г. по ч. т. д. № 101/2010 г. на І т. о., определение № 102/26.02.2010 г. по ч. гр. д. № 82/2010 г. на ІІІ г. о., определение № 159/14.03.2009 г. по ч. т. д. № 20/20109 г. на ІІ т. о., определение № 544/11.07.2011 г. по ч. т. д. № 503/2011 г. на ІІ т. о./, в която е възприето становището, че определенията на въззивните съдилища по отвод за местна неподсъдност попадат сред подлежащите на касационно обжалване съдебни актове по чл.274, ал.3 ГПК. Частният жалбоподател е узнал за съществуването на обжалваното определение на датата 03.07.2012 г., когато е уведомен за насрочването на делото пред Великотърновски районен съд. Частната касационна жалба е подадена по пощата на 10.07.2012 г., с което е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК за обжалване на определението.
Производството пред Великотърновски районен съд е образувано по предявени от Р. М. И. от [населено място] против [фирма] със седалище в [населено място] и Н. П. Н. от [населено място] субективно съединени евентуални искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД. В исковата молба ищцата е посочила като предпочитан ответник [фирма].
В срока за отговор на исковата молба предпочитаният ответник е възразил срещу избраната от ищцата местна подсъдност и на основание чл.105 ГПК е поискал делото да се изпрати за разглеждане на Софийски районен съд, в чийто район се намира неговото седалище. Първоинстанционният съд се е произнесъл с определение, с което е оставил възражението за местна неподсъдност без уважение, а въззивният съд е потвърдил така постановеното определение. Становището на въззивната инстанция е мотивирано с лаконичния извод, че според правилата на чл.108, ал.1 във вр. с чл.115 ГПК и чл.116 ГПК спорът е местно подсъден на избрания от ищцата съд.
Въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като релевантният за делото процесуалноправен въпрос - този за местната подсъдност на съединените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД, е разрешен от въззивния съд в отклонение от практиката на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.115 ГПК и чл.116 ГПК. В цитираните от частния жалбоподател определения, а и в други определения, постановени по новия съдопроизводствен ред на чл.274, ал.3 ГПК - напр. определение № 3 от 06.01.2010 г. по ч. т. д. № 770/2009 г. на ІІ т. о., определение № 913/18.10.2012 г. по ч. т. д. № 800/2012 г. на ІІ т. о., определение № 896/12.10.2012 г. по ч. т. д. № 754/2012 г. на ІІ т. о. и др., Върховният касационен съд е изразил становище, че : При искове срещу двама ответници, предявени на различно правно основание в условията на евентуалност, местната подсъдност на делото следва да бъде определена по правилата на чл.105 ГПК и чл.108 ГПК според адреса или седалището на ответника по главния иск; Разпоредбата на чл.115 ГПК, която предвижда право за ищеца да предяви иск за вреди от непозволено увреждане и по местоизвършване на деянието, намира приложение само при предявен иск срещу делинквента, но е неприложима и не може да дерогира общата местна подсъдност по чл.105 ГПК и чл.108 ГПК в хипотезата на предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като макар да е функционално обусловена от отговорността на делинквента, отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ произтича от застрахователния договор и има договорен характер; В случаите на субективно евентуално съединяване на искове по чл.226, ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД общата местна подсъдност по чл.105 ГПК и чл.108 ГПК не може да се дерогира чрез избор на местна подсъдност по правилото на чл.116 ГПК, доколкото не се касае за иск срещу ответници от различни съдебни райони, а за различни искове, предявени срещу различни ответници на различно правно основание с посочен от самия ищец предпочитан ответник.
Основателни са оплакванията на частния жалбоподател за постановяване на обжалваното определение в нарушение на процесуалните разпоредби на чл.105 ГПК, чл.115 ГПК и чл.116 ГПК.
Ищцата е предявила исковете си по чл.226, ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД пред Великотърновски районен съд, в чийто район се намира постоянният й адрес. В качеството му на предпочитан ответник частният жалбоподател е упражнил своевременно признатото в чл.119, ал.3 ГПК право на възражение за местна неподсъдност на предявения срещу него главен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, позовавайки се на обстоятелството, че седалището му се намира в [населено място] и според правилото на чл.105 ГПК компетентен да разгледа иска е Софийски районен съд. Изводът на въззивния съд, че делото е подсъдно на избрания от ищцата районен съд по силата на уредената в чл.115 ГПК и чл.116 ГПК специална местна подсъдност, е незаконосъобразен. В случая изборната местна подсъдност по чл.115 ГПК и чл.116 ГПК е неприложима и не може да дерогира общата подсъдност по чл.105 ГПК, тъй като предявеният срещу застрахователя главен иск има договорно, а не деликтно основание, респ. всеки от съединените в условията на евентуалност искове е насочен срещу различен ответник и произтича от различно основание.
Като е отказал да препрати делото на местно компетентния по правилото на чл.105 ГПК съд, въззивният съд е постановил неправилно определение. Определението следва да бъде отменено, а делото – изпратено по компетентност на Софийски районен съд като съд по седалище на предпочитания ответник [фирма].
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 335 от 11.06.2012 г. по в. ч. гр. д. № 344/2012 г. на Великотърновски окръжен съд, и потвърденото с него определение от 09.02.2012 г. по гр. д. № 5530/2011 г. на Великотърновски районен съд, допълнено с определение № 1070 от 23.04.2012 г., вместо което постановява :

ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Софийски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :