Р Е Ш Е Н И Е № 127 С., 13.11. 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при секретаря А. Б. изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3724/2017 г. по описа на IV г.о. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат Г. Ч., срещу решение от 06.07.2017 г. по в. гр. дело № 11843/2016 год. на Софийския градски съд, с което след частична отмяна на решение от 03.05.2016 г. по гр. дело № 39997/2014 г. на Софийския районен съд касаторът е осъден на основание чл. 200, ал.1 КТ да заплати на А. А. Й., [населено място], сумата 22 244,80 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, които вреди са в причинна връзка с претърпяна от ищцата трудова злополука, настъпила на 17.06.2014 г. в [населено място], със законната лихва от 21.07.2014 г. до окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице помагач по делото. В. съд е приел за установено по делото, че е предявен иск с правно основание чл. 200 КТ за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука. Към момента на трудовата злополука ищцата е била в трудово правоотношение с ответното дружество. Процесната злополука е възникнала вследствие затруднено движение на кифлите в тунела на опаковъчната машина – те са се наместили накриво. Ищцата е пъхнала там дясната си ръка, за да ги изправи. Вследствие на това ръката й се е озовала в зоната на действие на режещия елемент, като в същото време тя е натиснала командния педал. Има съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50 %. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според вида и обема на причинените на ищцата неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените от нея болки и страдания, преживения стрес, травмите върху психичното и здраве, както и това, че физическа травма е необратима, с продължителен период на интензивни болки, невъзможност да се обслужва самостоятелно, да извършва елементарни дейности по битово-хигиенно обслужване, зависимостта и от други лица, въззивният съд е направил извод, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 50 000 лева. Обезщетението трябва да бъде намалено с 50% след отчитане на съпричиняването от страна на ищцата на вредоносния резултат. От дължимото обезщетение в размер на 25 000 лв. съгласно чл. 200, ал. 4 КТ е приспаднато полученото от ищцата от третото лице помагач застрахователно обезщетение в размер на 2755.20 лв. Жалбоподателят счита, че обжалваното въззивно решение е необосновано и неправилно – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел предявеният иск за основателен. Не е съобразена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Налице са множество противоречия в изводите на съда – по отношение прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ; решението противоречи на приетата експертиза и на представените доказателства за изпълнение на изискванията за безопасност. В. съд неправилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели. Злополуката не е настъпила по вина на работодателя, а е налице самоувреждане, при това извършено в условията на груба небрежност. Ответницата по касационната жалба А. А. Й., [населено място], чрез пълномощника си адвокат Й. Д., оспорва жалбата. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. С определение №453 от 18.05.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 06.07.2017 г. по в. гр. дело № 11843/2016 г. на Софийския градски съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно прилагане принципа по чл.52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното: Според посочената в изложението към касационната жалба практика, в противоречие с която е постановено въззивното решение – ППВС № 4 от 23.12.1968 г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Н. вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. На поставения материалноправен въпрос относно прилагане принципа по чл.52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е дадено разрешение в множество постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, в които се приема, че размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие /решение № № 39 от 22.02.2016 г. по гр. дело № 4374/2015 г. на ІІІ г.о., решение по гр.д. №2721/13 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №6375/14 г. на четвърто г.о. и др./. Характерът на увреждането има решаващо значение при преценката на съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. В този смисъл са решение № 337/22.06.2010 по гр.д. №1381/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение от 26.05.2010 г. по гр.д. №1273/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №149/02.05.2011 год. по гр.д. №574/2010 г. и решение № 29 от 05.03.2012 г. по гр. дело №170/2011 г. на ІІІ г.о. и др. Приема се, че във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии –видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.52 ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти /решение № 144 от 19.12.2014 г. по т.д. № 3761/2013 г. на І т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и др./. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав. Върховният касационен съд приема, че правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното: По делото е установено, че процесната злополука е възникнала вследствие на затруднено движение на кифлите в тунела на опаковъчната машина – те са застанали накриво. Ищцата е пъхнала там дясната си ръка, за да ги изправи. Вследствие на това ръката й се е озовала в зоната на действие на режещия елемент, като в същото време тя е натиснала командния педал. При така претърпяната злополука ищцата е получила следните увреждания: порязна рана на показалеца на дясната ръка и ампутация през върха на трети пръст на същата ръка. Злополука е призната за трудова с разпореждане № 17025/07.07.2014 г. на ТП на НОИ С. - град. В. съд, при определяне дължимото обезщетение, не е съобразил, че според приетата по делото медицинска експертиза тези увреждания водят до 5 % трайна неработоспособност, ищцата е ползвала общо 154 дни за временна неработоспособност, по време на лечението и възстановителния период е търпяла болки и страдания, като през първите две седмици болките са били с голям интензитет. При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд неправилно е приел, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 50 000 лева. Съобразно приетото по-горе разрешение на правния въпрос, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт следва да бъдат съобразени видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Безспорно установени са видът и обемът на причинените на ищцата неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените от нея болки и страдания, преживеният стрес, травмите върху психичното й здраве. Имайки предвид процента на причинената трайна неработоспособност, възрастта на ищцата, преживения от нея стрес и уплаха, вследствие на нанесената й физическа травма, която е необратима с продължителен период на интензивни болки, Върховният касационен съд намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 30 000 лева. По делото не са събрани доказателства, че има умишлено самоувреждане. Обезщетението следва да бъде намалено с 50% след отчитане на съпричиняването от нейна страна на вредоносния резултат при условията на груба небрежност. Увреждането е настъпило при липса на елементарно старание на ищцата, както и на внимание. Пренебрегнати са основни технологични правила и изисквания за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Ето защо дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на трудовата злополука е в размер на 15 000лв. След прилагане разпоредбата на чл.200, ал.4 ГПК и приспадане на полученото от ищцата застрахователно обезщетение в размер на 2 755.20 лв., крайният размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищцата е 12 244.80 лв. Тези основания за материална незаконосъобразност и необоснованост налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе, въззивното решение трябва да бъде отменено. Предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ трябва да бъде уважен за сумата 12 244.80 лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските. Направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна за касационното производство не следва да се обсъжда, защото то само е уговорено без да е заплатено, поради което не се дължи. Съобразно изхода на спора на [фирма] следва да бъдат присъдени 829.94 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 06.07.2017 г. по в. гр. дело № 11843/2016 год. на Софийския градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на А. А. Й., [населено място], на основание чл.200 КТ сумата 12 244.80 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за претърпяна трудова злополука, настъпила на 17.06.2014 г., заедно със законната лихва от 21.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.200 КТ на А. А. Й., [населено място], срещу [фирма], [населено място], в останалата част до пълния предявен размер 30 000 лв., като неоснователен. ОСЪЖДА А. А. Й., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], сумата 829.94 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.