О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 134 гр. София, 9 ноември 2016 г Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар при становището на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА частно наказателно дело № 1095 по описа за 2016 г Производството е по чл. 43, т. 1 НПК. С разпореждане от 10.10.2016 г, по НОХД № 633/16 по описа на Районен съд, Разград, е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на настоящата инстанция, с оглед упражняване на правомощията й по чл. 43, т. 1 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че искането за промяна на местната подсъдност е неоснователно. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано пред Районен съд, Разград, по обвинителен акт на Районна прокуратура, Разград, срещу В. З. Д., за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК, и срещу И. Й. И., за престъпление по чл. 134, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НК. Деянието, предмет на обвинението,е извършено в гр. Лозница, обл. Разград, което предопределя компетентност на Районен съд, Разград, по правилата на чл. 36, ал. 1 НПК. Отговорността на подсъдимия И. е реализирана със споразумение, одобрено от състав на Разградския районен съд, с протоколно определение от 26.09.2016 г. След отвода на съдията, произнесъл се по споразумението, по метода на случайното разпределение, делото е докладвано на съдията-докладчик А. Х., който с разпореждане от 10.10.2016 г е прекратил съдебното производство и е изпратил делото във ВКС, с аргумента, че е приложим чл. 43, т. 1 НПК. Съображенията на докладчика са следните: Подсъдимият Д., както и седем от свидетелите живеят в района на гр. Рудозем, определящ като местно компетентен Районен съд, Мадан. От друга страна, останалите свидетели биха могли да се придвижат без особени затруднения, тъй като тяхното местоживеене е по-близо до Районен съд, Мадан, отколкото до Районен съд, Разград. ВКС намира искането за неоснователно. Съображенията за това са следните: В чл. 43, т. 1 НПК е предвидена възможност за промяна на местната подсъдност, когато „много обвиняеми или свидетели” живеят в района на друг съд, различен от този, който е компетентен по правилата на чл. 36 НПК. В случая, посочената хипотеза не е налице, доколкото липсват и двете предпоставки за промяна на местната подсъдност, предвидени в процесуалния закон, а именно: Към настоящия момент делото е висящо единствено срещу подсъдимия Д., което означава, че не е изпълнено изискването „много обвиняеми” по смисъла на чл. 43, т. 1 НПК. От общо 28 свидетели по списъка към обвинителния акт, по-малко от една трета от тях имат местоживеене в района на Районен съд, Мадан, откъдето следва, че липсва и предпоставката „много свидетели”, живеещи в района на другия съд. От факта на местоживеенето на останалите свидетели не могат да бъдат правени изводи в подкрепа на искането за промяна на местната подсъдност, тъй като посоченото обстоятелство е ирелевантно за приложението на чл. 43, т. 1 НПК. При това положение, делото следва да бъде разгледано от съда, компетентен по правилата на чл. 36, ал. 1 НПК, а именно от Районен съд, Разград. По тези съображения, искането за промяна на местната подсъдност се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 1 НПК, ВКС, І НО, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА НОХД № 633/16 по описа на Районен съд, Разград, за разглеждане от същия съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: