Ключови фрази
Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * справедливост на обезщетение * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

№ 365

С о ф и я, 20 септември 2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 с е п т е м в р и 2010 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев
ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски
Блага Иванова

при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно дело № 362/2010 година.

Подадени са касационни жалби от повереника на гражданските ищци и частни обвинители Н. В.Н. и В. Н.В. от София адв.В.М. С. и от защитника на подсъдимия Х. Кр.Н. от София адв.Я.Н. от С..
Предмет на жалбите е въззивно решение № 138 от 21.04.2010 г. по ВНОХД № 128/2010 г., постановено от Софийския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК в гражданско-осъдителната, съответно отхвърлителната му част.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на касационните жалби.
Изложените в жалбите оплаквания се поддържат в касационното производство от процесуалните представители на подсъдимия и на гражданските ищци и частни обвинители.

Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 401 от 24.11.2009 г., постановена по НОХД № 3470/2009 г. на Софийски градски съд подсъдимият Х. К. Н. от София е признат за виновен и е осъден за извършено на 27.11.2008 г. в София престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложено наказание пробация с ангажиране на пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 4 от НК за срок от 1 година и 6 месеца, както и наказание по чл.343г вр.чл.37, т.7 от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.
Уважени са предявените от пострадалите Н. В. Н. – съпруг и В. Н. В. – син на починалата М. Б. Н. граждански искове в размер на 50 000 лв за първия и 35 000 лв за втория, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането им до окончателното изплащане на сумите, като исковете в останалите им части до пълните предявени размери от по 100 000 лв са отхвърлени като неоснователни.
Разпоредено е с вещественото доказателство по делото – лек автомобил “М. Е 200” и са присъдени дължимите се от подсъдимия разноски.
Присъдата е била обжалвана от повереника на гражданските ищци и частни обвинители адв.В.М.в гражданско-отхвърлителната й част и от защитника на подсъдимия адв.Я.Нотев изцяло заради незаконосъобразността й при приложението на материалния закон, дало отражение върху справедливостта на наложеното му наказание и размера на присъдените на пострадалите обезщетения с искания от страна на подсъдимия за намаляване на кумулативно наложените му наказания и размера на уважените граждански искове, а от страна на пострадалите – за уважаване на предявените им граждански искове в пълния им размер.
С въззивното решение обжалваната присъда е изменена, като подсъдимият е признат за невинен и е оправдан за осъществяване на престъплението и поради нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, уваличен е размерът на уважения граждански иск на ищеца В.В. от 35 000 лв на 50 000 лв и е потвърдена в останалата част.
В касационните жалби от повереника и защитника се поддържат аналогични оплаквания, касаещи несправедливостта при определяне размерите на дължимите се на пострадалите обезщетения – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се правят искания за изменяне на обжалваното решение и корекцията му с противоположен знак според становището на всяка от двете спорещи страни.

Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационните жалби са подадени в законния срок, от страни, имащи право на жалба и са допустими. Доколкото касаят справедливостта на присъдените на ищците обезщетения, те следва да бъдат разгледани едновременно.
Жалбата на повереника на гражданските ищци е ОСНОВАТЕЛНА.
Присъдата е влязла в законна сила в наказателната й част и с това е доказано основанието на предявените искове за обезвреда от страна на близките на починалата вследствие нараняването й при ПТП М. Н., тогава на 54-годишна възраст. Правилно въззивният съд в решението си не се е съгласил с разграничението, направено от първоинстанционния да надцени болките и страданията, изживени от съпруга на пострадалата спрямо тези на сина й. Приемайки да завиши размера на дължимото се на последния обезщетение до този на баща му, съдът е пропуснал да изложи съображенията си защо намира, че суми над този размер биха били “прекомерни”, макар и да е цитирал съдебна практика на ВС. Безспорно е, че справедливостта като социална категория зависи и от обществените нагласи, но когато средството за овъзмездяване на пострадал за причинени му нематериални вреди има материален характер, то от съществено значение са редица обстоятелства относно стандарта на живот в страната, обичайните възможности на виновния лично или чрез друго задължено лице да изплати обезщетението, интензитета и продължителността на преживените болки и страдания на пострадалите и др. В подобни случаи съдът се влияе и от житейския си опит, но следва да съобразява и съдебната практика. В. това следва да води до определяне на едно балансирано по размер обезщетение, което и в очите на обществото да се счете за справедливо. Именно с оглед тези съображения и виждането си за справедливост съобразно изискването на чл.52 от ЗЗД ВКС в настоящия си състав намира, че присъденият с атакуваното решение размер на обезщетенията на двамата ищци се явява занижен и те за недостатъчни да репарират неимуществените им вреди, поради което следва да бъдат увеличени на по 70 000 лв за всеки един от тях. В тази насока решението следва да бъде изменено, като се завиши и размерът на дължимата се от подсъдимия държавна такса от 3400 лв с 3300 лв (6%) на 6700 лв.
Доколкото жалбата на защитника на подсъдимия касае несправедливостта на присъдените обезщетения, но като завишени, по изложените съображения се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.2, т.5 от НПК
Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 138 от 21.04.2010 г. по ВНОХД № 128/2010 г., постановено от Софийския апелативен съд, като УВЕЛИЧАВА размера на присъдените на Н. В. Н. и В. Н. В. обезщетения за причинените им неимуществени вреди от престъплението от 50 000-петдесет хиляди лева на по 70 000-седемдесет хиляди лева за всеки от тях, като увеличава и размера на дължимата се държавна такса върху уважения размер на исковете от 3400 лв на 6 700-шест хиляди и седемстотин лева.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :