Р Е Ш Е Н И Е № 34 София, 08.03.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на … седемнадесети февруари…… две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря ……ГАЛИНА ИВАНОВА …… и на прокурора …ИВАЙЛО СИМОВ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 71.. по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Сливенската окръжна прокуратура срещу въззивна присъда № 2/ 02.11.2020 г. по внохд № 486/20 г. на Сливенския окръжен съд. В протеста се сочат нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона. По същество се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест по изложените в него доводи. Защитата на подсъдимия намира протеста за неоснователен и моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваната присъда, установи следното: Сливенският окръжен съд отменил осъдителната присъда № 78/ 08.07.2020 г. по нохд № 568/ 2020 г. на Сливенския районен съд и признал подсъдимия Щ. В. Щ. за невиновен в това, че на 31.03.2020 г. нарушил мерки, въведени против разпространението и появяването на заразителна болест при хората със Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-140/19.03.20 г. и Заповед № РД-01-158/26.03.20 г. на Министъра на здравеопазването и като лице, поставено под карантина с Предписание № 97/29.03.20 г. на РЗИ гр. Хасково не изпълнил задължението си да не напуска дома си, като деянието е извършено по време на пандемия, свързана със смъртни случаи, поради което го оправдал по обвинението по чл. 355 ал.2, вр. ал.1 от НК. Протестът е неоснователен. На първо място следва да се посочи, че липсва спор между страните по отношение на фактическата обстановка, поради което напълно обяснимо в протеста не са изложени съображения в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. По несъмнен начин е установено от инстанциите по същество, че подсъдимият е водач на нает от него тежкотоварен автомобил „Скания“, с който извършва международен превоз на стоки, че на 29.03.2020 г. влязъл в България от Гърция през ГКПП „Капитан П. войвода“, че с предписание на РЗИ Хасково бил поставен под карантина за срок от 14 дни на адреса му в [населено място], С. област. В дадения с предписанието 24 часов срок за придвижване, подсъдимият разтоварил стоката си в гр. Бургас, натоварил друга в с. Плодовитово, оставил камиона си на паркинг в гр. Сливен и с личния си автомобил се прибрал в [населено място]. Късно вечерта на 31.03.2020 г. сам, отново с личния си автомобил, подсъдимият се придвижвал към гр. Сливен, когато бил спрян за проверка от постови полицейски патрул. Обяснил на полицаите, че отива към камиона си на паркинга, тъй като трябва да пътува до Гърция. Установено е също, че по договор подсъдимият е следвало да извърши международен превоз на стоки от България до Гърция и обратно, включващ товарене на стоката на 30 март в гр. Бургас, разтоварване на 1 април в гр. Солун, последващо товарене на стока в гр. Аспровалта, Гърция и разтоварване на 2 април в гр. Сливен. Така установената от съда фактология не се оспорва от прокуратурата, поради което протестът не съдържа доводи по релевираното касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. С него се оспорват правните съображения на въззивната инстанция и се претендира съставомерност на деянието по възведения с обвинителния акт престъпен състав на чл. 355 ал.2 от НК. Върховният касационен съд не споделя възраженията и намира, че Сливенският окръжен съд правилно е приложил материалния закон. Няма никакво съмнение, че към инкриминирания момент Република Гърция е държава с регистрирани случаи на Ковид-19, поради което всички български граждани, пристигащи от там се поставят под 14 дневна карантина в дома си, съгласно изискванията на Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, допълваща Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. Безспорно е също, че посочените заповеди на здравния министър, както и Заповед № РД-01-140/19.03.2020 г. предвиждат изключения по отношение изпълнението на карантинните мерки за водачите на тежкотоварни автомобили, които разтоварват стоки и предвиждат пътуване за извършване на международен превоз. Тези изключения са регламентирани в разпоредбата на т. 1.1, б.А от Заповед № 130, изменена с разпоредбата на т.1.1 б.А от Заповед № 140 на министъра. Текстовете предвиждат, че българските граждани, водачи на тежкотоварни автомобили също се поставят под карантина за периода на престой на територията на България, но по време на карантинния период имат право да се намират в кабината на автомобила, да го управляват и да извършват товаро-разтоварни дейности, както и да напуснат територията на страната преди изтичане на карантинния период за извършване на международен превоз. Същите разпоредби са възпроизведени и в бланката „Предписание за поставяне под карантина“, съответно във връченото на подсъдимия предписание от РЗИ гр. Хасково при влизането му в страната на 29.03.2020 г. При тази регламентация, прокурорът счита, че предвидените за международните шофьори изключения не се отнасят до подсъдимия, тъй като той не се е намирал в кабината на автомобила и не е извършвал товаро-разтоварни дейности, а е напуснал дома си в [населено място] след изтичане на 24 часовия срок, даден му в предписанието на РЗИ. Върховният касационен съд счита това разбиране за неправилно и в противоречие с регламентацията в заповедите на здравния министър. Въпросният 24 часов срок е посочен изрично в Предписание № 97/29.03.2020 г. на РЗИ гр. Хасково и е даден на подсъдимия, за да може физически да се придвижи от граничния пункт до мястото, където ще прекара 14 дневната карантина. Срокът е спазен от дееца, тъй като на 30.03.2020 г. той се е прибрал в дома си в [населено място]. На следващо място прокурорът отново се позовава на изтичане на 24 часов срок, този път във връзка с разпоредбата на т.1.1 б.В от Заповед № РД-01-140, която обаче е относима до транзитно преминаващите през територията на страната български граждани, водачи на тежкотоварни автомобили, какъвто без съмнение не е подсъдимият. Изложената в обвинителния акт и установена в съдебното следствие фактология сочи, че той е изпълнил един курс от Гърция до България на 29.03.2020 г. и му предстои друг курс от България за Гърция на 01.04.2020 г. Точно затова даденото предписание го задължава да се постави под карантина в дома си, а не да премине транзитно през страната. Неправилно е и виждането на прокурора, че целта на Заповед № 140 е да даде възможност на водачите на товарни автомобили да разтоварват, натоварват и да извършат превоз към друга държава, но само в рамките на 24 часа. Представителят на обвинението смесва регламентацията на буква „а“ и буква „в“ от т.1.1 на заповедта. Регламентът в буква“а“ се отнася до водачите, които разтоварват стоки и товари и предвиждат отпътуване в някакъв последващ момент, поради което за периода на престой в страната е предвидено поставянето им под карантина, а този в буква „в“ – до транзитно преминаващите, които не се поставят под карантина и следва да преминат за срок до 24 часа. Подсъдимия, като шофьор на тежкотоварен автомобил, извършват международни превози по договор с престой за времето от 29 март, когато е влязъл в страната, до първи април, когато отново следва да пътува за Гърция попада в категорията лица по буква „а“ от заповедта. Като такъв има право през карантинния период: да се намира в кабината на автомобила, да го управлява, да извършва товаро-разтоварни дейности и да напусне България преди изтичането на карантинния период. При тази регламентация въззивният съд законосъобразно е направил извод, че подсъдимият не е нарушил посочените в заповедта на здравния министър и в даденото му от РЗИ предписание карантинни мерки. Той стриктно е спазвал мерките през времето на престоя си в България, който в случая е само за едно денонощие- от вечерта на 30 март до късно вечерта на 31 март. Напускането на адреса в [населено място] и придвижването му до гр. Сливен не представлява нарушение на задължението по т.6 от Заповед № РД-01-130, тъй като с оглед предстоящия превоз на стоки до Гърция е разполагал с правата по т.1.1 буква „а“ от Заповед № РД-01-140. Очевидно той е бил задължен от една страна да прекара времето на престоя си на мястото за карантиниране, от друга- не се изисква, нито е възможно да го прекара в кабината на товарния автомобил, а от трета- не е възможно да предприеме напускане на страна за извършване на международен превоз по договор без да се придвижи до камиона, домуващ на паркинг в гр. Сливен по силата на изрична клауза в договора за наем със собственика му. Виждането на прокурора, изводимо от доводите в касационния протест, би довело до невъзможност за извършване на международен превоз на стоки в условията на извънредното положение, с каквато цел са издадените от здравния министър заповеди. Въззивната присъда е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2/ 02.11.2020 г. на Сливенския окръжен съд, постановена по внохд № 486/2020 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.