5 Р Е Ш Е Н И Е №154 София,30.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 1263/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение от 13.05.2011 г. по гр.д.№ 6722/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 02.02.2010 г. по гр.д.№ 20957/2009 г. на Софийски районен съд, ГО, 66 състав. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД в размер на сумата 15 167.47 лв. В касационната жалба се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – чл.301 ТЗ. Поддържа се, че в нарушение на чл.188 ГПК (отм.) не е обсъдено заключението на СТЕ, според което допълнително извършените СМР са функционално необходими за провеждането на нормален технологичен процес в обекта. Твърди, че контролът по строителството на обекта е извършван от лица, които са били натоварени с това, подписали са се, че са извършени процесните СМР и следователно е налице презумпцията на чл.301 ТЗ, след като ответникът – търговец не се е противопоставил веднага след узнаването им. С определение № 38 от 25.01.2013 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за предпоставките за прилагане на презумпцията по чл.301 ТЗ. Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба, като претендира разноски по делото. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: С обжалваното въззивно решение, с което се потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска на касатора с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата 15 167.47 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за строителство срещу [фирма] като възложител, апелативният съд е приел, че ищецът не доказал възлагането и приемането от ответника на претендираните за заплащане допълнително извършени строително-монтажни работи /СМР/, както и техният обем. Изложени са съображения, че според т.1 от раздел ІХ на сключения между тях договор всякакви изменения са валидни само ако са извършени в писмена форма и предвид липсата на такива и на обстоятелството, че съставените актове за тяхното приемане са подписани от лица, което не са упълномощени от ответното дружество лице е направен извода, че предявеният иск е неоснователен. Изложените във въззивната жалба доводи за приложимост на разпоредбата на чл.301 ТЗ, релевирани и с оглед на заявеното от ответника становище в качеството му на трето лице – помагач в предходен процес са останали необсъдени с решението. Касационната жалба е основателна. Между страните е сключен договор на 12.11.2003 г., по който ищецът се задължил да извърши доставка на материалите и изпълнението на подова настилка тип „Монайл” на обект „Реконструкция и обновяване на месопреработвателен цех на фирма „С. Е.”, съгласно приложение № 1 към него. Предмет на делото е стойността на допълнително изпълнени от ищеца работи на обекта по протоколи от 23.10.2003 г., 10.11.2003 г. и 25.11.2003 г., изразяващи се в допълнително подравняване на настилката с материал „Монайл”. По делото е изслушана техническа експертиза, която след съвместен оглед на обекта в депозираното на 24.08.2009 г. е заключение е посочила, че допълнително изпълнените от ищеца строителни работи са функционално необходими за провеждането на нормален технологически процес, и че същите са качествено извършени. По делото са представени протоколи за приемане на процесните СМР, подписани от лицата арх. И. Я. и К. И.. Разпитани като свидетели по делото, първият от тях е заявил, че е близък на собственика на ответното дружество и бил помолен да следи за техническото изпълнение от негово име, че това обстоятелство е било известно на служителите на ищеца, както и че разписвал протоколи при всяко полагане на подова настилка в отделните помещения, които документи били за сведение на собственика, но дали той ги е признавал или не нямал спомен. От показанията на вторият от свидетелите се установява, че е работил като технолог в [фирма], като във връзка със строителството осигурявал процеса, осъществяван по време на строителството, че подписът върху протокола за приемане на част от процесните работи е негов и че е представен пред ищеца като лице, персонално отговорно за организация и координация на ремонта. От заключението на втората изслушана по делото съдебно-техническа експертиза и от обясненията му в с.з. се установява, че стойността на извършените от ищеца допълнителни работи във връзка с възложения му ремонт възлиза на стойност 14 525 лв., формирана въз основа на офертните цени, приети от страните и близки до средните пазарни цени за този период. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че допълнително извършените работи от ищеца не се явяват допълнителни по смисъла на договора, доколкото същите са били необходимо условие за функционалното единство на обекта и въвеждането му в експлоатация и за тях не е необходима писмената форма, предвидена при необходимост от изменения, които могат да се отнасят до срок, до цени и др., но тази форма е ирелевантна към процесните видове работи, а има само доказателствено значение за извършването им. Несъмнено е установено по делото, че лицата, които са приели изпълнените работи са имали качеството на упълномощени от ответното дружество лица, но и при липсата на представителна власт изводът, че работите се считат за договорени и приети произтича от необорената презумпция на чл.301 ТЗ. Дори и да се е изисквала писмена форма, обстоятелството, че подписаните протоколи са предоставяни на ответника за сведение според показанията на арх.Я. налага два извода – на първо място, че той е узнал както за необходимостта от извършването им, така и за приетото от тези лица изпълнение. По делото не са представени доказателства, че ответникът се е противопоставил на извършените от тези лица действия, а с Решение № 118 от 5.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 491/2010 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК по въпроса дали разпоредбата на чл. 301 от ТЗ се прилага и относно приемането на извършената работа/СМР/ от страна на възложителя с акт обр. 19 е отговорено утвърдително. Поради липса на противопоставяне от търговеца веднага след узнаване за извършени действия от лица без представителна власт, на основание чл. 301 ТЗ се счита, че търговецът е потвърдил Протоколите от 23.10.2003 г., 10.11.2003 г. и 25.11.2003 г., следователно оспорването е неоснователно. Стойността на извършените и приети с тях строителни работи според заключението на техническата експертиза възлизат на сумата 14 525 лв., формирана въз основа на офертните цени, приети от страните и близки до средните пазарни цени за този период. Неоснователно е възражението за прихващане на ответника с насрещно негово вземане за направени разходи за отстраняване на некачествено изпълнени от ищеца строителни работи по договора. Съдебната практика е последователна по въпроса, че съгласно чл. 264 ал. 2 ЗЗД при приемане от възложителя на извършената съгласно договора работа, той трябва да направи възраженията си за неправилно изпълнение, а за скрити и новопоявили се недостатъци да извести веднага след откриването им, а съгласно ал. 3 - ако не направи такива възражения, работата се счита приета. От представения по делото протокол от 01.12.2003 г. се установява, че представители на спорещите страни са констатирали, че посочените в него видове работи както следва: подова настилка – 1 142 кв.м., холкери – 504 м. и шлайфане и бучардисване на мозайка – 699 кв.м., които са предмет на сключения договор и описани в приложение № 1( л.16 от приложеното по делото гр.д.№ 1809/2006 г. на СГС) са изпълнени от ищеца съгласно условията на договора между страните. Тежестта на доказване, че има неизпълнени и лошо изпълнени СМР, е върху възложителя, чието е възражението. Ответникът не е ангажирал доказателства, че извършените от трето на процеса лице ремонтни работи са предприети за отстраняване на проявили се скрити недостатъци, след като възложената на ищеца работа е приета без възражения. Същият не твърди, а и не представя доказателства, че е уведомил изпълнителя за лошото качество, с което са били изпълнени възложените му работи, а предвид отсъствието на двустранно съставен протокол за действително изпълнени с недостатъци СМР, следва да се приеме за недоказана причинната връзка между твърдяното лошокачествено изпълнение и извършения ремонт за отстраняването им. Поради изложеното искът по чл. 266, ал. 1 ЗЗД е основателен, като възражението за прихващане на възложителя с насрещно вземане за направени от него разходи за отстраняване на проявили се скрити недостатъци в изпълнените СМР следва да се остави без уважение като неоснователно. По изложените съображения решението в частта, с която искът по чл.266, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 14 525 лв., както и в частта за разноските следва да се отмени и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК - да се постанови друго, с което искът се уважи за посочената сума. В останалата част решението следва да се остави в сила. Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции съразмерно на уважената част от иска в размер общо на 1 324.84 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 13.05.2011 г. по гр.д.№ 6722/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с което е потвърдено решение от 02.02.2010 г. по гр.д.№ 20957/2009 г. на Софийски районен съд, ГО, 66 състав в частта, с което е отхвърлен предявения от [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 14 525 лв., както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА С. - АС” Е., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 14 525 лв., представляваща стойност на СМР по протоколи от 23.10.2003 г., 10.11.2003 г. и 25.11.2003 г., изпълнени по договор от 12.11.2003 г., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2008 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 1 324.84 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: