О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 28 [населено място], 13.01. 2021 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 801 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Медигор“ЕООД срещу решение № 2533/18.11.2019г. по т.д. № 2553/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 57/21.12.2016г. по т.д. № 817/2015г. на ОС-Перник в частта, с която е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Вилис”ЕООД(н),по иска с правно осн.чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ, предявен от синдика на „Вилис”ЕООД(н) - Н. А. Г., против ответниците: „Медимаг-МС“ ООД (с променено наименование – „Медигор“ЕООД) и „Вилис”ЕООД(н), сделката, извършена със споразумение от 11.10.2013г., с което „Вилис“ ЕООД е опростило задължението на „Медимаг-МС“ ООД, в размер на 258714,40 лв. и е осъдено „Медимаг-МС“ ООД ( сега „Медигор“ЕООД) да заплати на „Вилис” ЕООД, в несъстоятелност, сумата от 258 714,40лв. за попълване масата на несъстоятелността. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск – предвид предмета на обуславящата сделка (опрощаване на задължение), липсва престация, която да подлежи на връщане по реда на чл. 649, ал.2 ТЗ. Освен това САС се е произнесъл по непредявен иск. Поддържа се основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба Н. А. Г. в качеството си на синдик на „ Вилис“ЕООД (н) оспорва касационната жалба и изпълнението на основанието за достъп до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел, че производството пред ОС-Перник е било образувано по искова молба на синдика на „Вилис“ЕООД (н), с която ищецът е предявил против „Медигор“ЕООД с предишно наименование „Медимаг МС“ООД и „Вилис“ЕООД (н) искове за обявяване за недействителна по отношение кредиторите на масата на несъстоятелността извършената със Споразумение от 10.11.2013 г. сделка, а именно опрощаване на задължението на „Медимаг МС“ООД в размер на 417 793, 20 лв., както и за осъждане на последното да възстанови в масата на несъстоятелността посочената сума. Квалифицирал е исковете по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ и по чл. 621,ал.2, т.2 ТЗ вр. С чл.79, ал.1 ЗЗД. Намерил е за основателен главния иск по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ, тъй като от доказателствата се установява безъзмездният характер на процесното споразумение за опрощаване на задължение на касатора спрямо несъстоятелния длъжник. По отношение на обусловения иск САС е приел, че видно както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от петитума на същата, ищецът е сезирал съда с искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 417 793, 20 лв., поради което правната квалификация на обусловения иск следва да се извлече от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а не като такъв по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Счел е, че между страните са сключени множество отделни договори за изработка, въз основа на които несъстоятелният длъжник, в качеството си на изпълнител, е доставял облекло за медицински персонал, а за възложителя е възникнало задължение за заплащане на уговорената цена. Последната, от своя страна, е посочена в представените от ищеца като писмени доказателства в производството пред окръжния съд фактури, а съгласно заключението на изслушаното по делото и приета от съда като неоспорено от страните заключение на съдебно – икономическа експертиза, общият размер на същата след приспадане на стореното от Изпълнителя частично плащане възлиза на 258 714, 40 лв. С оглед горното, заявената от синдика претенция за заплащане на сумата, предмет на процесното Споразумение, се явява основателна, но до размера от 258 714, 40 лв. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Наведените от касатора доводи касаят само решението в частта по обусловения иск, не и по отменителния. Видно от мотивите и диспозитива на решението на първоинстанционния съд същият е разгледал иск с правно основание по чл.55, ал.1 ЗЗД. Не е обсъждал елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗЗД. Поради което въззивното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Вилис” ЕООД, в несъстоятелност, сумата от 258 714,40лв. за попълване масата на несъстоятелността, следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на допустимостта му. В останалата част поради липса на формулирани правни въпроси не се допуска касационно обжалване. Касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5174,29лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2533/18.11.2019г. по т.д. № 2553/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 57/21.12.2016г. по т.д. № 817/2015г. на ОС-Перник в частта, с която е осъдено „Медимаг-МС“ ООД ( сега „Медигор“ЕООД) да заплати на „Вилис” ЕООД, в несъстоятелност, сумата от 258 714,40лв. за попълване масата на несъстоятелността. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2533/18.11.2019г. по т.д. № 2553/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 57/21.12.2016г. по т.д. № 817/2015г. на ОС-Перник в частта, с която е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Вилис”ЕООД(н),по иска с правно осн.чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ, предявен от синдика на „Вилис”ЕООД(н) - Н. А. Г., против ответниците: „Медимаг-МС“ ООД (с променено наименование – „Медигор“ЕООД) и „Вилис”ЕООД(н), сделката, извършена със споразумение от 11.10.2013г., с което „Вилис“ ЕООД е опростило задължението на „Медимаг-МС“ ООД, в размер на 258714,40 лв. УКАЗВА на касатора „Медигор“ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на5174,29лв. При неизпълнение на указанията в посочения срок производството по делото ще бъде прекратено. След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на I т.о.за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: