Р Е Ш Е Н И Е № 180 С о ф и я, 07 ноември 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 с е п т е м в р и 2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 765/2016 година. По реда на Глава 23 от НПК е поставено на проверка от касационната инстанция по касационен протест от Военноапелативна прокуратура-София решение № 20 от 27.05.2016 г., постановено по ВНОХД № 33/2016 г. на Военноапелативен съд-София с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста на изложените в него съображения. Подсъдимият Ж. Й. С., редовно уведомен, не взема участие в касационното производство, подсъдимият Н. С. Н. лично, а двамата и чрез защитниците си адв.К. от САК и адв.Н. от АК-Хасково молят протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд извърши проверка на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 4 от 05.03.2013 г. по НОХД № 255/2012 г. Сливенският военен съд е отрекъл да ангажира отговорността на подсъдимия о.з.майор Н. С. Н. от Ямбол за извършени от него на 07.06.2012 г. във в.ф. 26 030-Б. престъпления по чл.339, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, по чл.372, ал.1 от НК и по чл.387, ал.1 от НК, като го е оправдал по така предявените му обвинения. Със същата присъда е признат за невинен и оправдан и подсъдимият сержант от резерва Ж. Й. С. от Ямбол по предявеното му обвинение по чл.339, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК като съучастник на първия подсъдим Н. Н.. Присъдата е била протестирана от Сливенската военноокръжна прокуратура и с решение № 23 от 22.05.2013 г. по ВНОХД № 23/2013 г. на Военноапелативен съд-София е отменена изцяло заради липса на „съдържателни” мотиви, недостатъци при привличането на подсъдимите и предявяване на обвиненията им и при изготвяне на обвинителния акт и по приложението на материалния закон и делото е върнато за ново разглеждане на прокурора с указания по приложението на закона. След внасяне на нов обвинителен акт, с присъда № 10 от 15.11.2013 г. по НОХД № 48/2013 г. Сливенският военен съд е признал подсъдимите о.з.майор Н. Н. и сержанта от резерва Ж. С. за виновни в това, че на 07.06.2012 г. във в.ф.26 030-Б., в съучастие като съизвършители да са предали на гр.л.Й. Л. Л. от С. боеприпаси за огнестрелно оръжие – 6 бр. неуправляеми авиационни ракети НАРС-С-5КР с взриватели, собственост на ВМЗ-ЕАД-Сопот, в голямо количество, без да имат надлежно разрешение за това и на основание чл.339, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.54 от НК са осъдени съответно на 3 години и на 2 години лишаване от свобода, като са признати за невинни и са оправдани по обвинението им за неправомерно предадени още 97 броя неуправляеми авиационни ракетни снаряди без взриватели. Подс.Н. е признат за виновен и осъден и за извършени по същото време и място престъпления по чл.372, ал.1 от НК и по чл.387, ал.1 от НК с определени при условията на чл.54 от НК наказания съответно от 3 месеца и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо за съвкупността наказание от 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е и наложеното на подс.С. наказание от 2 години лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години. В тежест на подсъдимите са присъдени по 395 лева направени разноски по водене на делото. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, които след влизане в сила на присъдата е постановено да бъдат унищожени. Присъдата е била проверена от Военноапелативния съд-София по ВНОХД № 4/2014 г. по протест на Военноокръжна прокуратура-Сливен срещу оправдаването на подсъдимите по обвинението им по чл.339, ал.2 от НК за 97 бр. НАРС и по жалби от защитниците на двамата подсъдими против осъждането им с оплаквания за нейната необоснованост и незаконосъобразност и с решение № 1 от 20.02.2014 г. тя е била потвърдена изцяло. Въззивното решение е било обжалвано с касационни жалби от защитниците на двамата подсъдими с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с искане за отмяната му и оневиняването им изцяло по предявените им обвинения. С решение № 270 от 10.06.2014 г. по н.д.№ 710/2014 г. на ВКС- І н.о. обжалваното решение е отменено в осъдителната част и делото е върнато за ново разглеждане в тази му част от апелативната инстанция. Третото поред въззивно производство по ВНОХД № 24/2014 г. по описа на Военноапелативния съд е приключило с решение № 24 от 20.03.2015 г., с което е отменена първоинстанционната присъда № 48 (грешка - № 10 от 15.11.2013 г.) по НОХД № 48/2013 г. на Сливенския военен съд и делото е върнато на същия съд за новото му разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание. След връщане на делото в Сливенския военен съд и образуване на НОХД № 37/2015 г., с определение от 17.04.2015 г. съдебното производство е било прекратено и делото наново е върнато за ново разглеждане на прокурора за отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила. С поредното внасяне на обвинителен акт в Сливенския военен съд и образуването на НОХД № 208/2015 г. по описа на съда, с присъда № 4 от 09.03.2016 г. двамата подсъдими са признати за невинни и са оправдани по предявените им обвинения за извършени престъпления по чл.339, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК като съизвършители и по чл.372, ал.1 от НК и по чл.387, ал.1 от НК за подс.Н., като е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата и е разпоредено с веществените доказателства по делото. Присъдата на военния съд е била протестирана от Сливенската военноокръжна прокуратура с доводи за необоснованост, процесуална и материалноправна незаконосъобразност и искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна за подсъдимите въззивна присъда в целия обем на предявените им обвинения, но с решение № 20 от 27.05.2016 г. по ВНОХД № 33/2016 г. Военноапелативният съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. В подадения касационен протест от Военноапелативната прокуратура се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение и за неправилно приложение на материалния закон с претенцията за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С писмено възражение защитникът на подс.Н. адв.К. оспорва доводите на прокурора, в едната им част като недопустими (коментиращи необоснованост на атакуваното решение), като несъобразени с правилото non bis in idem за повторно съдене на подсъдимите по повдигнатото им ново обвинение за предаване без надлежно разрешение на гр.л.Л. на 97 броя НАРС, но за съдържимото в тях 132,660 кг „взривно вещество” със 118,269 кг тротилов еквивалент, собственост на МО, за което са били оправдани с влязла в сила присъда, а в останалата, заради несъответствието им с доказателствената маса, надлежно обсъдена и от въззивния съд и оборваща обвинителната теза, поради което настоява за оставяне в сила на въззивния съдебен акт изцяло. Това становище се поддържа и от другия защитник адв.Н.. Върховния касационен съд, първо наказателно отделение намира протеста за подаден в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК, поради което е допустим, а разгледан по същество, за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Започвайки изложението си с доводи за неправилно приложение на материалния закон заради оправдаването на подсъдимите, прокурорът го свързва като последица от допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила относно оценката на доказателствените източници, която била избирателна, едностранчива, при игнориране на „обвинителните” доказателства и при липса на съдържателни мотиви относно изведените правнорелевантни факти, част от тях по предположения. Позовавайки се на три документа (протоколи на комисии от представители на „ВМЗ”-ЕАД-С. и на в.ф. 26 030-Б. от януари и март 2003 г.), той оспорва предадените 6 броя НАРС с взриватели по обвинението по п.1 от обвинителния акт да са били собственост на „ВМЗ”-ЕАД-Сопот (въпреки описаното в обвинителния акт да са собственост именно на това търговско дружество) и свързвайки ги с общото количество от 103 броя НАРС, предадени на св.Л., но не и с новото обвинение за съдържащото се в 97 броя НАРС от тях взривно вещество, настоява, като станало без надлежно разрешение, при неизпълнение на заповедта на св.Д. и при неизпълнение на функционалните задължения и при превишаване на властта от подс.Н., за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд за осъждане на подсъдимите по предявените им обвинения. На първо място ВКС намира за необходимо да вземе становище по възражението на защитата на подсъдимите за недопустимост на повторното им съдене по обвинението по чл.339, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК за 97-те броя НАРС, за което са били оправдани. Още първият съд на стр.10 от мотивите към присъдата си е констатирал, че съдържимото се в тях взривно вещество е част от изделието, но неразбираемо коментирайки го като „част от цялото обвинение по чл.339 от НК” било необходимо да се произнесе с присъда, а не с определение на основание чл.289, ал.1 вр.чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Въззивният съд декларативно се е съгласил с тези съображения на контролирания от него съд, без да се съобрази с тълкуванието, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС за нарушение на нормата на чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ за забрана за повторно съдене на едно лице, за едно и също деяние в производства с наказателен характер (административно-наказателен и наказателен), с още по-голяма сила - с обвинения за извършени престъпления с това му деяние. В раздел Общи положения, в б.б.”б” и „г” от същото е уточнено, че спазването на принципа non bis in idem забранява „окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще”, като „се препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение”. Или, активирането на принципа е при идентичност на субекта, в наказателно производство (наказателно обвинение), за едно и също деяние като (тъждество на) „идентични факти или такива, които по същество са значително същите – сходни”. А изходът за преодоляване на нарушението на коментирания принцип е даден в т.1.1 от цитираното ТР – повторно заведеното наказателно производство подлежи на прекратяване на основание на директното приложение на чл.4, § 1 от Приложение № 7 към ЕКПЧ във връзка с чл.24, ал.1, т.6 от НПК. В случая, въпреки констатациите му за идентичност на субекта (двамата подсъдими) и на деянието (правно релевантните факти като фактическо обвинение за предадено по едно и също време, място и на едно и също лице, без надлежно разрешение на взривно вещество, съдържащо се в 97-те броя НАРС) първоинстанционният военен съд е задълбочил допуснатото от прокурора с повторното му разследване нарушение на посочения принцип, като вместо още в разпоредително заседание съдията-докладчик да прекрати наказателното производство по това обвинение, съдебният състав го е разгледал и накрая е постановил, макар и оправдателна, присъда, с което пък въззивният съд, при поднесените му твърде неясни съображения, се е съгласил. ВКС намира, че за преодоляване на така констатираното нарушение на принципа non bis in idem следва да отмени потвърдителното въззивно решение на оправдателната присъда на СВС в тази им част и прекрати частично воденото срещу двамата подсъдими наказателно производство за престъпление по чл.339, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК за взривното вещество, съдържащо се в 97-те броя НАРС без взриватели, за които като неправомерно предадени боеприпаси същите са били оправдани с влязлата в законна сила присъда по НОХД № 48/2013 г. на СлВС, потвърдена с решение № 1, постановено по ВНОХД № 4/2014 г. от ВАпС. Във връзка с останалата част от обвинението по чл.339, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК становището на прокурора е противоречиво и несъобразено с характера на касационната проверка и правомощията на ВКС. Въпреки заявеното в обвинителния акт процесните 6 бр. НАРС с взриватели да са били собственост на „ВМЗ”-ЕАД-Сопот, той иска именно настоящата инстанция да обсъди посочените в протеста 3 бр.протоколи и да отрече тази собственост, с последица тези боеприпаси да са неправомерно предадени от двамата подсъдими на представителя на дружеството св.Л., но за които той е бил снабден със съответно разрешително и за които подс.Н. е уведомил както прекия си началник св.Б., а последният св.Д. като командир на военното формирование. Това е нов факт, какъвто касационната инстанция не може да обсъжда и възприема, включително доколко в цитираните протоколи констатациите вярно са били отразени и в разрез с приетото от инстанциите по фактите. Фактът относно собствеността върху тези 6 броя НАРС обаче се навежда с оглед извършеното от съдилищата изследване доколко отношение за получаване на „надлежно разрешение” от двамата подсъдими (елемент от обективната страна на престъплението) за предаването им на св.Л. имат ангажираните от прокурора като нарушени било заповед на командира на военното формирование, било разпоредби на Правилника П-7/2011 г., на Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях във и от Въоръжените сили на РБ, приета с ПМС № 278/30.11.2010 г., на Счетоводния документооборот в МО, БА и структурите на пряко подчинение на МО, приет със заповед № 137/06.03.2012 г. на МО, от което да се направят и изводи за умисъла на двамата подсъдими и за мотива им да действат като съизвършители на престъплението по чл.339, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК по описания начин. Избягвайки коментар на този анализ, прокурорът ги включва (6-те броя НАРС) отново в общата бройка от 103 броя НАРС като излишъци от боеприпаси и оспорва правомерното им предаване на св.Л. поради липса на разрешение от командването на ВВС и на заповед на Министъра на отбраната, което свързва с останалите две обвинения срещу подс.Н., за които въззивният съд немотивирано, според него, потвърдил оправдаването му. ВКС намира, че въззивният съд е спазил изискванията на процесуалния закон да провери изцяло протестираната първоинстанционна присъда, направил е изводите си по фактите от кръга на чл.102 от НПК на основата на собствен обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствените материали, без да е проявил избирателност, според тяхното действително съдържание. Така той обосновано се е доверил на обясненията на подсъдимите, изяснил е кога и по какъв повод са установени процесните бройки ракетни снаряди и предположението им те да са останали неизползвани при експериментални стрелби с бойната техника на формированието години назад, но като не са били върнати своевременно на единствения им производител „ВМЗ”-ЕАД-С., и като безотчетни поради липса на основание да се считат собственост на МО. В тази насока съдът се е позовал и на подкрепящите ги показания на св.бр.ген.В.Д., св.подп.Б., св.С., св.Н., св.Т., отстранил е и неяснотите в показанията на св.полк.Д., включително чрез обсъждане на проведената очна ставка между него и подс.Н., относно съдържанието на отдадената му устна заповед във връзка с предаването на откритите в склад № 240 незачислени по съответния ред ракетни снаряди. Изяснил е в подробности изпълнението от подс.Н. на задълженията му по отчетността на контролираните от него МОЛ на складове с боеприпаси на формированието през инкриминирания период и дали е превишил правата си с допускането на автомобила на „ВМЗ”-ЕАД-Сопот на 07.06.2012 г. в района на поделението за натоварване на процесните ракетни снаряди, със знанието на св.подп.Б. и без санкцията на ВРИД НЩ на формированието, извършил в този период проверка за носенето на караулната служба в района. Неоснователен се явява упрекът на прокурора, че съдът немотивирано е отхвърлил обвинението за умишлено неизпълнение от подс.Н. на цитираните му задължения и за превишаване на правата му, свързвайки го и с негово бездействие да докладва на св.Д. за намерените излишъци от боеприпаси общо 103 бр.НАРС, за назначаване на комисия, със съответните последици от това. В същото време се подминава фактът, че е имало назначена друга комисия с председател св.кап.Л. за периодична проверка съгласно УВС и заповедта на св.Д. и на въпросния склад 240 с МОЛ подс.С., която поради продължителното му отсъствие по болест и ползване на отпуск е била с удължен краен срок до 15.06.2012 г., но без да е имало каквато и да е пречка тази проверка да се извърши след завръщането му на служба във формированието в началото на м.април същата година, когато подс.С. е установил цитираните излишъци. По време на отсъствието му обаче е установено, че е имало влизане в склада от неустановени по делото лица, по неустановени причини и в крайна сметка по никакъв начин не е оборено твърдението му, че незнайно как са се озовали излишните (незаведените) ракетни снаряди в неговия склад, каквито обаче през всичките проверки на склада през 2011 г. не са били установени. ВКС приема, че контролираните съдилища в пълнота са изяснили фактическите обстоятелства от предмета на доказване по делото въз основа на всеобхватен анализ на доказателствените източници, няма пренебрегнати или превратно оценени и е даден отговор на всички възражения на страните по делото, с което е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК. Не е налице касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Правилно е приложен и материалният закон. Във връзка с останалото обвинение спрямо двамата подсъдими по чл.339, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК за 6-те броя НАРС с взриватели категорично е установено, че те са останали неизползвани при експерименталните стрелби през януари 2003 г. и не са били своевременно върнати на възложителя „ВМЗ”-ЕАД-Сопот. За връщането им дружеството, притежаващо лиценз да произвежда, продава, включително да транспортира такива боеприпаси в цялата страна, се е снабдило със съответното разрешение от служба „КОС” при РУП-К., възложило е на оправомощения св.Л. тяхното получаване от военното формирование и са спазени изискванията за тяхното безопасно транспортиране до завода. Поради това не може да се приеме тезата на прокуратурата, че те са му били предадени от двамата подсъдими, без да има надлежно разрешение за това било за тях двамата, било за него. Не са налице обективните признаци на това престъпление. Не е налице и общност на умисъл у двамата като извършители. Подс.С. е направил необходимото в рамките на службата си да установи излишъците от ракетни снаряди от описания вид, докладвал е на подс.Н. за тях и е чакал решението на началниците му. Последният е докладвал за 6-те броя НАРС на св.Б. като пряк негов началник при твърдото му убеждение, че те са останали неизползвани от стрелбите през 2003 г. и като е получил разрешението му, се е свързал със св.С. и св.Т., уговаряйки връщането им, което на въпросната дата и сторил с участието и на подс.С., но при знанието на командира му св.Д. и при представяне на съответните документи от св.Л.. За в повече установените и предадени от двамата подсъдими още 97 броя НАРС има влязла в сила оправдателна за тях присъда, тя е задължителна и за съдилищата по настоящето дело, поради което е излишно излагане на повече съображения. По отношение на обвинението по чл.372, ал.1 от НК спрямо подс.Н. съдилищата правилно са се съобразили със спецификата на престъпния състав, за значението на отдадена от началник към подчинен заповед, макар и устна, съобразно конкретиката на тази от св.полк.Д. към подс.майор Н. и какво поведение за нейното изпълнение той е дължал. Затрудненията при нея са произлезли от това, че тя не е касаела изпълнение на чисто войнски задължения съобразно уставите в БА, а е била свързана с уреждане на специфични взаимоотношения с търговско дружество по повод изпитания на определен вид боеприпаси. Поради това изпълнението на заповедта на полк.Д. не е относимо към спазване на разпоредби, касаещи движението на материални средства към, в и от въоръжените сили на РБ, в частност такива от Правилника П-7/2011 г., от Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях във и от Въоръжените сили на РБ и от Счетоводния документооборот в МО, БА и структурите на пряко подчинение на МО, ангажирани от обвинението. Съобразявайки се с тази заповед, подс.Н. е счел за достатъчно да попълни в разрешението за транспортиране на НАРС, издадено на „ВМЗ”-ЕАД-Сопот, предаването на представителя на дружеството св.Л. на 103 броя НАРС като тяхна (на дружеството) собственост, но за които не е имало отчетни документи във военното формирование поради липса на основание за зачисляването им като собственост на МО. Именно в рамките на тези факти съдът е обсъдил „забраната” на св.Д. не въобще да не се предават каквито и да е боеприпаси на завода-производител, а да се предадат тези, за които посоченият представител представи съответните документи. Обстоятелството, че според някои от свидетелите от дружеството, така нареченият анекс (прил.7) може и да не е достатъчен за отчета на получените боеприпаси не е основание да се приеме, че подс.Н. е имал ясното съзнание за това и умишлено е нарушил, не е изпълнил отдадената от командира му заповед, с което да е нарушил войнските си задължения. Съставът на чл.372, ал.1 от НК е в раздел І от Глава тринадесета от Особената част на НК като престъпление против подчинеността и военната чест и защитава обществените отношения на субординация и подчиненост между военнослужащите в БА. В случая, както бе посочено и по-горе, заповедта на полк.Д. е касаела отчетността на материални средства, които в продължителен период от време не е било установено чии са и на какво основание се съхраняват във военното формирование на негово подчинение. Достатъчно е да се посочи фактът, че именно 6-те броя НАРС, останали неизстреляни при изпитанията през януари 2003 г., до април 2012 г. не са били установени като наличност в нечий склад и не е било разпоредено своевременно връщането на собственика им – възложител на изпитанията „ВМЗ”-ЕАД-Сопот. А това е било в компетентността на съответните командири на формированието, опосредено от изпълнение на задълженията на съответните МОЛ и на техните преки началници. В конкретния случай подс.Н. е докладвал за наличието на такива, потърсил е помощта на св.Б., който го е препратил към св.Д., а последният поради ангажиментите си е отдал твърде обща по съдържание заповед те да се предадат при представяне от завода-производител на съответни документи. С това не е била накърнена субординацията и подчинеността във формированието. От друга страна, както се отбеляза и по-горе, за самото предаване на 6-те броя НАРС с взриватели е било налице надлежно разрешение, а за предаването на останалите 97 броя НАРС без взриватели подсъдимите са признати за невинни и са оправдани. Затова правилно и законосъобразно подс.Н. е бил оправдан по обвинението му по чл.372, ал.1 от НК поради липса на осъществен от него престъпен състав на това престъпление, с което основателно въззивният съд се е съгласил и го е потвърдил. Прокурорът е видял в действията на подс.Н. за осъществено още едно така наречено „общо длъжностно престъпление” по чл.387, ал.1 от НК загдето не изпълнил задълженията си по служба и превишил правата си, като не извършвал в инкриминирания период дължимите се периодични проверки на складовете за боеприпаси, вкл. на склад 240 с МОЛ подс.С., не докладвал своевременно за откритите през м.април 2012 г. излишъци от боеприпаси (НАРС) за зачисляването им като такива на МО, в нарушение на разпоредбите на УВС и Счетоводния документооборот, а на 07.06.2012 г. (а не както прокурорът от ВАП е повторил грешката във въззивния протест - на 07.07.2012 г.), без да има право, допуснал без разрешение на ВРИД Командира МПС на „ВМЗ”-ЕАД-Сопот в района на формированието и предал на св.Л. 103 броя НАРС в нарушение на вече цитираните разпоредби от подзаконови НА и на въпросната заповед на командира му. За да изгради правните си изводи въззивният съд се е позовал с основание на констатациите за осъществени от подс.Н. в инкриминирания период проверки на подотчетните му МОЛ на складове за боеприпаси на формированието, както и на обективната пречка такива проверки да се извършат на склад 240 с МОЛ подс.С. поради ползван от него отпуск по болест и полагаем се такъв за съответната година, отношението на други длъжностни лица към процесните НАРС. Съобразено е отношението на субсидиарност на това престъпление към специалното – това по чл.372, ал.1 от НК, във връзка с „превишаване на властта” от подс.Н.. Не на последно място, липсва и изискуемият се от закона престъпен резултат – няма как предадените 103 броя НАРС, за които военното формирование няма придобивен титул за собствеността върху тях, да се претендира, че с незаконосъобразното им предаване от подс.Н. на представителя на „ВМЗ”-ЕАД-Сопот св.Л. на формированието са били причинени реални вредни последици в размер на 2 170 лв. Липсва и умисъл у подс.Н. да превиши правата си и да допусне в района на формированието чуждото МПС, след като за това е бил уведомен не само св.Б., за това е бил известен и св.Д., а фактът на присъствие на МПС в района не е било санкционирано като нередно и от ВРИД НЩ, проверявал караула в района. Всички тези обстоятелства правилно са били отчетени и от въззивния съд и той с основание се е съгласил, че не са били осъществени обективните и субективни признаци на престъплението по чл.387, ал.1 от НК, за което подс.Н. е признат за невинен и оправдаването му законосъобразно е потвърдено от апелативния съд. Всичко изложено сочи, че материалният закон е бил приложен правилно и не е налице и касираното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, поради което касационният протест в неговата цялост се явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение, а атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено в посочената част и наказателното производство бъде частично прекратено, а в останалата му част решението бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 и 2 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ частично решение № 20 от 27.05.2016 г., постановено по ВНОХД № 33/2016 г. от Военноапелативния съд-София, с което е потвърдена присъда № 4 от 09.03.2016 г., постановена по НОХД № 208/2015 г. от Военен съд-Сливен в частта й, с която двамата подсъдими Н. С. Н. и Ж. Й. С., със снета по делото самоличност, са признати за невинни и оправдани по предявеното им обвинение за извършено от тях като извършители престъпление по чл.339, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, касаещо предаване на 07.06.2012 г. във в.ф. 26 030-Б. на гр.л.Й. Л. без надлежно разрешение на 132,660 кг взривно вещество със 118,269 кг тротилов еквивалент, съдържащо се в 97 броя НАРС без взриватели, но за които като неправомерно предадени от тях по същото време и място и на същото лице като боеприпаси за огнестрелно оръжие те са били признати за невинни и оправдани за осъществено престъпление по чл.339, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК с влязлата в законна сила присъда № 10 от 15.11.2013 г. по НОХД № 48/2013 г. на СлВС, потвърдена с решение № 1, постановено по ВНОХД № 4/2014 г. от ВАпС, като ПРЕКРАТЯВА на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК във връзка с чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ наказателното производство срещу тях в тази част от предявеното им обвинение за престъпление по чл.339, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :