1 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 116 гр. София, 17.05.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 473 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е молба от касатора „ВИП Пропъртиз“ ЕООД за отмяна на определение № 181 от 5. 04. 2022 г. по настоящото дело в частта, с която на молителя са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 49 389, 66 лв., като са указани и неблагоприятните последици от невнасянето на таксата. При условията на евентуалност – ако се остави без уважение молбата за частична отмяна на посочения съдебен акт се прави искане по чл. 63 ГПК за продължаване на срока за внасяне на държавната такса. Молителят поддържа, че разпоредбата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН в изменената й в хода на производството редакция /ДВ,бр. 33/2019г./, съгласно която само лицата по чл. 62, ал.1 ЗБН са освободени от предварително внасяне на държавна такса в производството по обжалване на решение, постановено по иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, противоречи на норми от висш порядък. Твърди, че са нарушени разпоредбата на чл. 121,ал.1 от Конституцията на РБ относно гарантираното равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 КЗПЧОС и нормите на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС вр. чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ДЕС. Излага съображения, че изискването на закона само по отношение на молителя, ответник по иска по чл. 60а ЗБН за предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на жалбата му срещу въззивното решение го поставя в неравностойно положение с другата страна в процеса и го лишава от ефективно упражняване на правото на справедлив процес и достъп до него. Сочи, че при спечелване на делото би получил само малка или никаква част от платената държавна такса, тъй като „КТБ“ АД е в несъстоятелност и с оглед предявените искове за попълване масата на несъстоятелността са налице данни, че имуществото на банката е недостатъчно за удовлетворяването на кредиторите. Поддържа, че с нормата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН /ред., ДВ, бр. 33/2019 г./ се създава икономическа бариера за защита на правата на едната от страните в процеса, което представлява нарушаване на принципите на справедливост и равнопоставеност на страните в процеса и противоречи на чл. 9 ГПК. В молбата се релевират доводи, че визираната редакция на чл. 60а, ал. 2 ЗБН не следва да бъде прилагана и поради противоречие с правото на ЕС и по-конкретно с принципа на ефективност, съответно с необходимостта от наличие на ефективни средства за защита, отнасящи се до всички съдебни производства, като се прави позоваване на практиката на СЕС, намерила израз в решенията по следните дела С-3/16, С-571/16, С-406/09, С-681/13, С-260/11, С-279/09. По отношение на направеното при условията на евентуалност искане по чл. 63 ГПК за продължаване на срока за внасяне на държавната такса се сочи, че са налице уважителни причини за това с оглед наложените върху имуществото на дружеството тежести – запор върху безналичните акции от капитала на „Петрол“ АД, за което представя доказателства, и последиците за дейността и финансовото състояние на касатора от пандемията и войната в Република Украйна. Молбата за отмяна на определението на ВКС за даване на указания на „ВИП Пропъртиз“ ЕООД да внесе предварително държавна такса за разглеждане на касационната жалба е неоснователна. С определението, чиято частична отмяна се иска, настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, с което е уважен предявеният срещу молителя иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН, на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с оглед вероятността въззивният акт да е недопустим поради обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН /обн., ДВ, бр. 22/2015 г., доп. бр. 33/2019 г. в сила от 19. 04. 2019 г./ с Решение № 8 от 27. 05. 2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ. Неоснователни са доводите на молителя, че не следва да внася предварително държавна такса за разглеждане на касационната жалба. На основание чл. 60а, ал. 2 ЗБН в приложимата редакция /след изм., ДВ, бр. 33/2019 г. в сила от 19. 04. 2019 г./, по иска по ал. 1, както и в производството по обжалване на решението по такъв иск, не се събира предварително държавна такса от лицата по чл. 62, ал. 1 ЗБН, а именно от оправомощените да водят искове за попълване на масата на несъстоятелността лица – синдика, Фонда на гарантиране на влоговете и кредиторите на банката в несъстоятелност. Касационният жалбоподател, молител е ответник по предявения иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, съответно е извън кръга на лицата по чл. 62, ал. 1 ЗБН и дължи заплащането на държавна такса за разглеждане на касационната жалба при допуснат касационен контрол на решението на съда, с което предявеният срещу него иск е уважен. Разпоредбата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН не е била предмет на посоченото конституционно дело и продължава да е част от приложимото право, независимо от обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН. С нормата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН е предвидено изключение от общия принцип за предварителна дължимост на държавната такса, закрепен в чл. 73, ал. 3 ГПК, но както се посочи само по отношение на лицата, които могат да предявят исковете за попълване масата на несъстоятелността на банката. Въвеждането на това правило, което е в синхрон с регламентацията в разпоредбите на чл. 59, ал. 7 и чл. 62, ал. 2 ЗБН, цели да улесни попълването на масата на несъстоятелността и удовлетворяването на кредиторите на банката в несъстоятелност. То гарантира упражняване от лицата по чл. 62, ал. 1 ЗБН на дадените им от закона правомощия за искова защита на масата на несъстоятелността на банката чрез предявяване на исковете по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, които са установени в интерес на кредиторите на несъстоятелността. Вземанията за разноски за държавна такса, присъдени на ответниците в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на включване в списъка с приети вземания наред с тези по чл. 71, ал. 1 ЗБН и се удовлетворяват по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН /определение № 67 от 15. 02. 2022 г. по ч. т. д. № 1212/2021 г. на ВКС, І т. о./, като освобождаването от предварителното внасяне на държавната такса не може да намери своето основание в изтъкнатата от молителя евентуална недостатъчност на масата на несъстоятелността да покрие всички вземания към банката. Поради изложеното не може да се възприемат доводите на молителя, че правилото на чл. 60а, ал. 2 ЗБН нарушава принципите на справедливост, на състезателност и равенство на страните в процеса, установени в ГПК, Конституцията на РБ и КЗПЧОС. Неоснователна е и тезата на молителя, че разпоредбата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН противоречи на правото на ЕС, основана на цитираната практика на Съда на ЕС. Практиката на СЕС, включително решенията, с които се аргументира становището на молителя, не е в смисъл, че противоречи на норми на европейското право национална уредба, която изисква предварително внасяне на държавна такса от определена категория лица и същевременно освобождава друга категория от задължението за предварително внасяне по същия вид дела. Както в практиката на СЕС по повод тълкуване приложението на принципа за ефективна съдебна защита на права, изведени от правото на ЕС /решения по дела С-279/09, С-69/14 и С-571/16 и определение по дело С-156/12/, така и в последователната практика на ВКС, се приема, че освобождаването от държавна такса е допустимо и при юридически лица при наличие на очертаните в решенията на СЕС критерии. Подлежи на изследване дали съответната такса според основанието и размера си е пречка за достъп до правосъдие и дали тази пречка е преодолима, като преценката се извършва въз основа на конкретните за съответния случай обстоятелства, вкл. с оглед положението на юридическото лице – страна по делото. Ако високият размер на държавната такса възпрепятства достъпа до правосъдие, това е основание за освобождаване на страната от внасянето й, но не и основание за изключение от установеното в чл. 73, ал. 3 ГПК правило за предварително внасяне на държавната такса. В случая молителят се позовава на високия размер на дължимата държавна такса и затруднения да я внесе, но не прави искане за освобождаване от държавната такса по касационната жалба, основано на невъзможност да я внесе с оглед икономическото си състояние. Поради това следва да се заключи, че доводите му относно високия размер на таксата нямат отношение към дължимата по молбата преценка относно наличието на установено в закона основание да не внася предварително държавната такса. По изложените съображения молбата на „ВИП Пропъртиз“ ЕООД за отмяна на определението на ВКС за даване на указания да внесе предварително държавна такса в размер на 49 389, 66 лв. следва да се остави без уважение. Основателно е евентуалното искане на молителя по чл. 63 ГПК да бъде продължен срокът за внасяне на дължимата държавна такса с оглед депозираната от него молба преди изтичане на едноседмичния срок, посочен в определението по чл. 288 ГПК, и наличието на уважителни причини предвид данните за запориране на част от имуществото на молителя и конкретните икономически условия в страната. Срокът за внасяне на дължимата държавна такса следва да бъде продължен с един месец, считано от връчване на съобщението за настоящото определение на молителя, доколкото произнасянето по молбата по чл. 63 ГПК не е извършено преди изтичането на определения с акта по чл. 288 ГПК срок. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ВИП Пропъртиз“ ЕООД за отмяна на определение № 181 от 5. 04. 2022 г. по т. д. № 473/2021 г. на ВКС, І т. о. в частта, с която на „ВИП Пропъртиз“ ЕООД са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 49 389, 66 лв., като се указват и последиците от невнасянето на държавната такса. ПРОДЪЛЖАВА на основание чл. 63 ГПК срока за изпълнение от „ВИП Пропъртиз“ ЕООД на указанията за представяне по делото на вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 49 389, 66 лв. с един месец, считано от съобщението за настоящото определение. Да се изпрати съобщение на молителя за настоящото определение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.