Р Е Ш Е Н И Е   №  407   София, 18 ноември  2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на деветнадесети октомври двехиляди и девета  година в състав:                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                          ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева       Жанина Начева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 440/2009 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационен протест на Благоевградската окръжна прокуратура против присъда № 201 от 8.05.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 172/2009год. по описа на Благоевградския окръжен съд. В протеста се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения, че съдът неправилно е приложил материалния закон с оправдаването на подсъдимия при наличието на достатъчно доказателства, че е извършил престъплението, в което е обвинен. По същество се иска присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, като излага съображения, че обвинението не е доказано. Подсъдимият и служебно назначеният му защитник молят протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 259 от 18.03.2009 год. постановена по НОХ дело № 60/2008 год. Петричкият районен съд е признал подсъдимия М за виновен в това, че на 2.08.2007 год. в гр. П. отнел от владението на Я. К. А. без нейно съгласие и с намерение да я присвои сумата 500лв, като деянието е извършено повторно и представлява немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195 ал.1т.7 във вр. с чл. 194 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 25 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от една година лишаване от свобода, към което е присъединил наказанието глоба в размер на 2 000лв по тази присъда и по присъдата по НОХ дело № 2425/2007 год. на Петричкия районен съд. На основание чл. 68 ал.1 НК съдът е постановил подсъдимия да изтърпи отделно и наказанието от две години лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХ дело № 360/2006 год. С присъда № 201 от 8.05.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 172/2009 год. Благоевградският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 195 ал.1т.7 НК. Касационният протест е неоснователен. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници. В този смисъл са изложените съображения, че по въпроса за авторството на подсъдимия въззивната инстанция е достигнала до погрешни изводи, мотивирайки вътрешното си съдийско убеждение на необективен анализ на събраните доказателства, които макар и коствени, преценени в тяхната логическа връзка, водят до единствено възможния извод за негово виновно поведение. По този начин се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 14 и чл. 303 НПК. Такива нарушения, довели до отмяна на осъдителната присъда и оправдаването на подсъдимия по предявеното обвинение по чл. 195 ал.1т.7 НК, при наличието на достатъчно доказателства, че е отнел инкриминираната сума от пострадалата А. с намерение да я присвои, по делото не са допуснати. За да постанови съдебният си акт, Благоевградският окръжен съд самостоятелно и цялостно е проверил правилността на обжалваната от подсъдимия осъдителна присъда. Проверката е извършил въз основа на събраните по надлежния процесуален ред в първата инстанция доказателства, за които и в настоящия процес се твърди, че са единствено възможните. Направил им е самостоятелен анализ, поотделно и в логическата им връзка, посочил е какви нарушения са допуснати при оценката на гласните доказателствени средства, каква оценка им прави, кои от тях и в какви части кредитира и какви са правните съображения за отмяната на осъдителната присъда и оправдаването на подсъдимия. Приел е за установено от фактическа страна, че по време на извършване на деянието подсъдимият не е бил в гората със своята леля св. С да търсят изгубени животни, както е поддържал в обясненията си и е установила свидетелката, а в града, като се движел по ул.”България” и ул.”Вапцаров”. Мотивирал е извода си, че този факт не е достатъчен за установяване по несъмнен начин, в съответствие с изискването по чл. 303 ал.2 НПК, че той е прекъснал фактическата власт върху предмета на престъплението без съгласието на св. А е установил своя фактическа власт. На това основание е отменил осъдителната присъда и го е оправдал. Постановената нова присъда отговаря на изискванията по чл. 339 ал.3 във вр. с чл. 305 НПК. Не са допуснати поддържаните в протеста нарушения при оценката на доказателствата, въз основа на които въззивният състав е формирал вътрешното си убеждение по фактите, включени в предмета на доказване и приложението на материалния закон. Всеки един от доказателствените източници, в това число обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели, които се ползват с еднаква доказателствена сила, внимателно е обсъдил и съпоставил с останалите. Преценката за достатъчността им да обосноват един или друг фактически извод е суверенно право на решаващия съд. На последваща проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а по делото те не са нарушени. Не са игнорирани и извратени фактите, съобщени от св. А, които са основен източник на доказателства, както се поддържа в протеста. Първата добросъвестно е установила, че се намирала във вътрешно помещение, нямала визуален контакт с магазина, чиято входна врата била отворена, че усетила как някои излиза от магазина, но успяла да го види в гръб само за секунди и като констатирала липсата на парите от оборота, които съхранявала в портмоне, безуспешно се опитала да го настигне, но той избягал, че след пет минути се срещнала със св. М, на която разказала са случилото се. Тя е установила и направено извънсъдебно признание от подсъдимия пред св. Г,чрез който била възстановена част от липсващата сума. Втората от своя страна е потвърдила тази среща и е установила, че преди нея на около 200-300 метри срещнала подсъдимия, който тичал. Данни за авторството на деянието не се съдържат и в показанията на св. Г, който е установил, че пред него не са правени признания от подсъдимия и на свидетелката е дал свои лични средства. Показанията им изцяло са кредитирани, но мотивирано е прието, че само въз основа на тях не може да се направи единствено възможен и несъмнен извод, че подсъдимият е бил в магазина и той е отнел парите. Неоснователен е довода, че въззивната инстанция не е обсъдила процесуалното поведение на подсъдимия и макар да е отхвърлила създаденото от него алиби, е направила неправилен извод, че този факт не е правнорелевантен към предмета на доказване и свързан с останалите доказателства не може да доведе до заключение, че е извършил кражбата. Той не държи сметка за процесуалното положение и произтичащите от него задължения за участниците в процеса. Прокурорът е органа, който осъществява функцията по обвинението като го повдига и поддържа. Той следва да установи фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Със събраните по делото доказателства са доказани единствено липсата на парите, бързото напускане на магазина от момче облечено с червено горнище и тичането на подсъдимия в посока обратна на магазина и на разстояние 200-300 метри от него, но не и пребиваването му в магазина и отнемането на парите. Подсъдимият не е длъжен да доказва своята невинност, независимо, че обясненията му са източник на доказателства. От факта, че по делото не е осъществил успешно защитата си, не могат да се правят изводи в негова вреда. Обратното би означавало да се измести тежестта на доказване. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивната присъда на Благоевградския окръжен съд не са допуснати поддържаните в касационния протест нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК       Р Е Ш И:     Оставя в сила присъда № 201 от 8.05.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 172/2009 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с която е отменена изцяло присъда № 259 от 18.03.2009 год. по НОХ дело № 60/2008 год. на Петричкия районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият М. К. З. е признат за невинен и оправдан по предявеното обвинение по чл.195 ал.1т.7 НК. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: