5 Р Е Ш Е Н И Е №.274 София,01 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 709 по описа за 2015 година. Осъденият И. Т. Н. е направил искане за възобновяване на внохд № 227/14 г. по описа на Окръжния съд-гр.Разград, като претендира да са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК и предлага три алтернативи за изхода на делото – оправдаването му по предявеното обвинение; връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява – заявил е нежелание за лично участие в касационното производство. Защитникът му – адв.Г.Г. поддържа направеното искане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира да са налице основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 2810/11 г. Районният съд–гр.Русе оправдал подсъдимия Н. по предявеното му обвинение по чл.210, ал.1, т.т.2 и 5, във връзка с чл.209, ал.1 и чл.26, ал.1 НК и отхвърлил като неоснователен предявения срещу него от [фирма]- граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 27 354,24 лева (13 986 евро). Със същата присъда е ангажирана отговорността на Р. И. С. по чл.211 НК, както и тази, която е основана на чл.45 ЗЗД. С решение по внохд № 253/12 г., образувано по протест на прокурора и жалби на гражданския ищец и подсъдимия С., Окръжният съд-гр.Русе отменил изцяло присъдата на РРС и върнал делото за ново разглеждане. С присъда по нохд № 155/13 г. РС-гр.Разград осъдил подс.Н., за деяние, извършено в периода от 06 до 21.09.2010 г., на основание чл.210, ал.1, т.т.2 и 5, във връзка с чл.209, ал.1 и чл.54 НК на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение, като го оправдал за това да е извършил деянието в периода до 06.09.2010 г., както и да е причинил имотна вреда на стойност над 27 354,24 лева. На основание чл.45 ЗЗД И. Н. е осъден да заплати на [фирма]- сумата от 27 354,24 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, дължима ведно със законната лихва, считано от 21.09.2010 г. до окончателното й изплащане. Съдът се произнесъл по деловодните разноски и по реда на чл.59 НК. По внохд № 357/13 г., образувано по жалба на подс.Н., ОС-гр.Разград отменил присъдата по нохд № 155/13 г. на РС-гр.Разград и вместо нея постановил нова присъда, с която го оправдал по предявеното му обвинение по чл.210 НК. С решение № 202 от 17.07.2014 г. по кд № 395/14 г., образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Разград, ВКС, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.3, т.т.2 и 3, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК отменил новата присъда на ОС-гр.Разград и върнал делото за ново разглеждане. С решение № 65 от 08.10.2014 г. по внохд № 227/14 г. ОС-гр.Разград изменил присъдата по нохд № 155/13 г. на РС-гр.Разград само в частта относно затворническото заведение, като постановил наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо – подадено в законно определения срок, от легитимирано лице, срещу непроверен по касационен ред съдебен акт, от кръга по чл.419, ал.1 НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. 1. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Възраженията, свързани с основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, са поставяни на вниманието на предходните съдебни инстанции, не са били игнорирани от последните, напротив, анализирани са внимателно и във връзка със събраните по делото доказателства, изложени са съображенията предопределили отхвърлянето им, като неоснователни. Последното указва, че твърдението на осъдения за липсата на „коментар” на възраженията му, от страна на решаващия съд, не намира опора в данните по делото. На плоскостта на изложеното, пред ВКС, същите възражения се поддържат с идентични доводи, без обаче да са съобразени тези на съда по същество (л.л.5-7 от мотивите на въззивния съдебен акт), които фактически са игнорирани. Настоящият състав на ВКС не намира причини за несъгласие с решението на РОС относно: извършеното на досъдебното производство разпознаване; оценката на показанията на св.О.; обстоятелствата, очертаващи личното участие на осъдения Н. при извършване на инкриминираното деяние и счетоводната отчетност на пострадалото О., в която връзка изцяло възприема изложените от него съображения. Към казаното от РОС е необходимо да се добави следното: Наказателно процесуалният закон предвижда възможност за извършване на разпознаване чрез показване на редица физически лица, а когато това не е възможно, и по снимки – чл.171, ал.2 и 4 НПК. Разпознаването в хода на досъдебното производство е извършено по реда на чл.171, ал.2 НПК и неговият резултат не е предопределен от това, че при оперативно-издирвателните мероприятия на св.О. са показвани снимки на определени лица, към които съответните органи са имали подозрения във връзка със съобщеното от него. Що се отнася до показанията на св.О., депозирани от него в хода на съдебното следствие, с част от които е заявил, че осъденият Н. е второто лице, посетило мандрата в [населено място], представено му като македонски гражданин с имена И. Н. и пр., те правилно са били кредитирани, тъй като не са установени обстоятелства за съмнение в достоверността им. Такива обстоятелства не се установяват и при проверката по реда на глава тридесет и трета от НПК. Личното участие на осъдения в извършване на инкриминираното деяние е изяснено надлежно, както и, че за извършването му е имало предварително взето решение между искателя и Р.С. (л.7 от мотивите). Що се отнася до счетоводната отчетност на О., съдът е установил, чрез експертно заключение, че предметът на престъплението е осчетоводен за 2010 г. като загуба по неговата себестойност, а не по пазарна цена. Последната е от значение за наказателното производство, защото служи за остойностяване на предмета на престъплението. Съвкупният доказателствен материал не дава основание да се претендира, че не е установено О. да е имало на разположение млечно произведение – сирене, в количеството, инкриминирано по делото. 2. Законът правилно е приложен. При фактите, приети за установени от въззивния съд, очертаващи наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, отговорността на осъдения правилно е ангажирана. 3. Явната несправедливост на наложеното наказание е заявена като последица от нарушенията на процесуалния и материалния закони. Самостоятелни данни в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК не се излагат. Възражението е неоснователно. Липсват основания за корекция на съдебния акт, в тази му част. Не се установява обстоятелства от значение за обема на отговорността да са ценени неадекватно на обективното им значение, с изключение само на едно, а именно – това относно съдебното минало на осъдения към момента на извършване на инкриминираното престъпление. Данните за предходните осъждания на Н. сочат, че преди извършването му той е бил осъждан с присъда по нохд № 1098/06 г. на РРС, влязла в сила на 17.05.2006 г. на наказание лишаване от свобода за срок от две години с отлагане на изпълнението му, по реда на чл.66 НК, за срок от четири години, който срок е изтекъл на 17.05.2010 г. Не се установява в рамките на четиригодишния изпитателен срок осъденият да е извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание, което и очертава наличието на условията на чл.86, ал.1, т.1 НК, а именно, че спрямо коментираното осъждане е настъпила реабилитация по право. Иначе казано, към извършването на престъплението по чл.210 НК, Н. не е бил осъждан и съдилищата не са могли да ценят това в рамките на отегчаващите отговорността му обстоятелства. По-важно е друго, че правилно, тъкмо в тези рамки, по-голямо значение е придадено на наличието на две квалифициращи обстоятелства, както и значителното надхвърляне на минимално необходимото за съставомерност по чл.210, ал.2, т.5 НК – „големи размери”, които към довършване на престъплението, съответно на 70 минимални работни заплати в размер на по 240 лева, възлизат на 16 800 лева. При липсата на условията на института на смекчената наказателна отговорност, правилно наказанието на осъдения е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона – от 1 до 8 години лишаване от свобода, като определено в размер под средния не е очевидно несъответно на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието. Този извод не се променя от изложеното по-горе относно съдимостта на искателя. 4. Въззивното решение е правилно и законосъобразно и в гражданската му част. В резултат на извършеното престъпление пряко и непосредствено са произтекли вреди за О., които виновният трябва да поправи. Водим от горното на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Т. Н. за възобновяване на внохд № 227/14 г. по описа на Окръжния съд-гр.Разград. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: