3 Р Е Ш Е Н И Е № 8 ГР. С., 12.02.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 21 януари през 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б. и в присъствието на прокурора С., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3705/13 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. ВКС на РБ разглежда касационната жалба на В. Н. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №1720/12 г. Обжалването е допуснато поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за броенето на давностния срок по години, на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Окръжен съд Кюстендил не изразява становище в производството пред ВКС. Контролиращата страна Прокуратура на РБ, чрез прокурор във В., намира жалбата за основателна. Счита, че искът не е погасен по давност и на ищеца следва да се присъди обезщетение по чл.2, ал.1,т.6 от З. в минимален размер – 200 лв. Установените неимуществени вреди от изпълнение на наказанието лишаване от свобода при специален, наместо при усилено строг режим, не се характеризират с голяма тежест и интензивност при съпоставка на релевираните с иска ограничения на правата и степента на охрана и изолация на лишения от свобода при двата режима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата намира следното: В. съд е отхвърлил иска по чл.2, ал.1,т.6 З., за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. от изпълнението на наказанието лишаване от свобода при по –тежък от определения режим за процесния период, като погасен по давност. Приел е, че режимът на изпълнение на наказанието лишаване от свобода на ищеца е изменен от специален в усилено строг на 11.04.2000 г., като не се установява в последния ден ищецът да е претърпял вреди от по –тежкия режим. Искът за обезщетение е предявен на 11.04.2005 г., след изтичане на приложимата обща давност по чл.110 от ЗЗД. Изводите на въззивния съд за броенето на давностния срок противоречат на практиката на ВКС – приложените по делото р. №1707/85 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №75/01 г. на пето г.о. на ВКС, по гр.д. №410/10 г. на второ г.о. на ВКС и др.. Съгласно чл.72 ЗЗД , срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден./ал.1/ Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден/ал.2/. Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока/ал.4/. В практиката на ВКС се приемаше, че срокът, който се брои по години изтича в съответния ден на последната година / р. по гр.д. №432/97 г. на пето г.о. на ВКС/. Това разрешение сега е изрично възприето в чл.60, ал.2 от ГПК/07 г. и по пътя на тълкуването на нормативните актове – чл.46, ал.2 ЗНА, следва да се приложи и за броенето на сроковете в материалния закон. В ТР №3/05 г. на ОСГК е прието още, че при бездействие на администрацията, давностният срок за иска за обезщетение по чл.2, т.6 З. тече от момента, в който фактически е изтърпяно наказанието/преустановено е бездействието за изпълнение на измененото по вид, размер, а в случая – по режим на изтърпяване, наказание лишаване от свобода/. По делото е установено, че с присъда от 17.11.95 г. на ищеца е било наложено наказание доживотен затвор, което се изтърпява при специален режим. На 24.04.98 г. с решение, постановено по н.о.х.д. №37/98 г. на ВКС, петчленен състав присъдата е изменена в частта за наказанието. Постановено е ищецът да изтърпи 20 години лишаване от свобода при усилено строг режим. Твърди се и се установява по делото, че ответникът Кюстендилски ОС не е изпълнил задължението си по Наредба №28/20.03.95 г. да изпрати решението на ВКС за изменение на присъдата на прокуратурата за изпълнение. Вследствие на това бездействие на администрацията на съда, ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода при по -тежкия специален режим до 11.04.2000 г., когато е приведен при усилено строг режим, видно от удостоверение на Министерство на правосъдието от 6.12.05 г. Исковата молба е изпратена на 11.04.2005 г., чрез затворническата администрация по реда на чл.43 П., отм. От календарната справка се установява, че 10.04.05 г. е неделя, неприсъствен ден. Или исковата молба е подадена в последния ден на петгодишния срок / дори да се счете, че срокът тече от 10.04.2000 г., като безспорно цял - пълен ден, в който ищецът все още е търпял наказанието при специален режим/, на осн. чл.72, ал.2 и 4 от ЗЗД и чл.60, ал.2 ГПК, вр. с чл.46, ал.2 ЗНА. Искът не е погасен по давност, както неправилно е приел въззивният съд. По същество на спора се установява, че за времето от изтичане на тридневния срок по чл.57, ал.2 от Наредба №28/95 г. – 2.05.98 г. до 11.04.2000 г. ищецът е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода при по –тежкия „специален”, наместо при определения му „усилено строг” режим и претърпените от това неимуществени вреди подлежат на обезщетяване на осн. чл.2, ал.1,т.6 З... В исковата молба и уточнението й в с.з. се твърдят неимуществени вреди от изпълнението на наказанието при специалния режим за „доживотен” затворник / като обременителен, потискащ статус/, в „заключени помещения при засилен надзор и охрана”, с право на хранителни пратки на 6 месеца, право на лични разходи от 15 лв. месечно, без право на радио и телевизор и без осигурена работа. ВКС намира , че при определяне на обезщетението следва да се отчетат най-голямата строгост и ограничения на специалния режим – чл.127а и сл. ЗИН и чл.56 от П., отм. Сравнението на условията на двата режима – чл.55 и 56 от П., отм., принципно обосновава твърденията на ищеца за търпените морални вреди от постоянните за специалния режим охрана и надзор, по –малкия процент средства за лични разходи и ограничените възможности за работа. При специален режим се изпълнява най-тежкото наказание „доживотен затвор”, което влияе силно негативно на самочувствието на лишения от свобода и на отношението на околните към него. Последното и конкретните тежки условия , при които е изтърпяван специалният режим от ищеца - влажни килии и тесни карета за разходка под постоянен надзор, ограничени контакти с близките, неприложимост на домашния отпуск като награда – чл.127в ЗИН, отм., са установени по делото /св.К. и Т./. Като утежняващо вредите обстоятелство следва да се отчете още дългият, близо двугодишен период на надлежаване при по-тежкия режим. Поради това, според ВКС на касатора следва да се определи обезщетение в размер на 1000 лв., като се отчете и покупателната стойност на тази сума за периода на настъпване на вредите/в този см. напр. р. по гр.д. №2001/08 г. и по гр.д.№234/03 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Решението на АС, с което искът е отхвърлен до този размер е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново за уважаване на иска за 1000 лв.; в останалата част до пълния размер от 30 000 лв. въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Апелативен съд С. по гр.д. №1720/12 г. от 17.12.12 г. в частта, с която искът по чл.2, ал.1,т.6 З. е отхвърлен до размер от 1000 лв. и вместо него постановява: ОСЪЖДА Окръжен съд Кюстендил да заплати на осн. чл.2, ал.1,т.6 от З. на В. Н. Н. обезщетение за неимуществени вреди от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при по-тежък от определения режим за периода 2.05.1998 – 11.04.2000 г. в размер на 1000 / хиляда/ лв. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение на Апелативен съд С. в останалата му, отхвърлителна за иска част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: