Ключови фрази
Контрабанда на прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества * отнемане на вещи, послужили за извършване на умишлено престъпление * отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50179

гр. София, 10 ноември 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Петров
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Елена Каракашева

при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №616 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура- гр. София срещу решение №180 от 07.06.2021 г., постановено по ВНОХД №417/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.
С първоинстанционна присъда №35 от 21.12.2020 г., постановена по НОХД №337/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд подсъдимият С. В. Ш. е признат за виновен в това, че на 06.07.2020 г. на митнически пункт Калотина без надлежно разрешение е пренесъл през границите на страната от Република Сърбия в Република България с товарен автомобил „М. Б.“, модел С. 316, с украински рег. [рег.номер на МПС] ., 47 гр. прекурсор за производство на наркотични вещества на обща стойност 20 712, 18 лева, съдържащ 3 452, 03 гр. псевдоефедрин, като на основание чл. 242, ал.3, във вр. с чл.58а, ал.1 НК и чл.373, ал.2 НПК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, при първоначален „общ“ режим и „глоба“ в размер на 60 000 лева.
С присъдата на основание чл.59, ал.1, т.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Ш. е бил задържан.
С присъдата на основание чл.242, ал.7 НК е отнет в полза на Държавата предмета на контрабандата и на основание чл.242, ал.8 НК е отнето в полза на Държавата превозното средство, послужило за превозването на стоките- товарен автомобил „М. Б.“, модел С. 316, с украински рег. [рег.номер на МПС] .
С присъдата подсъдимият Ш. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 4 556, 60 лева.
С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена, като тя е отменена в частта, с която е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и в частта, с която е отнет в полза на Държавата товарния автомобил „М. Б.“, модел С. 316, с украински рег. [рег.номер на МПС] и същият е върнат.
Присъдата е изменена, като е намален размера на наложеното кумулативно наказание „глоба“ от 60 000 лева на 50 000 лева.
Присъдата е потвърдена в останалата й част.

В касационният протест се сочат всички касационни основания, но се съдържат доводи единствено за това по чл.348, ал.1, т.3 НПК и частично за това по чл.348, ал.1, т.1 НПК (относно приложението на чл.242, ал.8 НК).
По отношение на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК в протеста е отразено, че въззивният съд е допуснал нарушения на чл.13 и чл.14 НПК, като не е разкрил обективната истина по делото и не е изследвал обективно, пълно и всестранно обстоятелствата по него. Не са изложени каквито и да е конкретни доводи в тази насока, като представителят на държавното обвинение не е посочил кои обстоятелства, относими към предмета на производството не са изяснени, нито какви процесуални нарушения са допуснати.
По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложените наказания се поддържа, че в хода на производството не са събрани доказателства, от които може да бъде направен извод за наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Твърди се, че неправилно не е отчетено това, че подсъдимият сам е препакетирал и укрил инкриминираните предмети в автомобила, както и се изразява несъгласие с извода, че за извършване на престъплението не е била осъществена предварително подготовка. Поддържа се, че тези обстоятелства не дават основание да бъде отменена атакуваната първоинстанционна присъда в частта за ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, нито същото да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното наказание „глоба“.
Оспорва се и отмяната на присъдата в частта, относно приложението на чл.242, ал.8 НК, като се твърди, че неправилно въззивният съд е отчел, че стойността на автомобила явно не съответства на тежестта на извършеното престъпление. Моли се да бъде отчетено това, че тази стойност е много близка до стойността на контрабандирания прекурсор.
В протеста се предлага да бъде преценено и това, че след постановяването на въззивното решение единствената неблагоприятна последица за подсъдимия е конфискуването на вещите- предмет на престъплението, което категорично не съответства на целите на чл.36 НК и конкретно на генералната превенция.
На тези основания се моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение не поддържа протеста по отношение и на трите касационни основания. Твърди, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, материалният закон е приложен правилно и постановения въззивен съдебен акт е законосъобразен.
По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК поддържа, че правилно въззивният съд е определил наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като вярно е ценил като такива чистото му съдебно минало, положителните му характеристични данни, трудовата му ангажираност, семейното му положение и конкретно това, че има две деца, както и изразеното критично отношение и разкаяние за извършеното престъпление и добросъвестното му процесуално поведение.
При тези обстоятелства поддържа, че по- тежкото наказание „лишаване от свобода“, отмерено на две години след редукцията по чл.58а НК е съответно на извършеното престъпление и справедливо, както и законосъобразно изпълнението му е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години.
Представителят на прокуратурата твърди, че отмереното кумулативно наказание „глоба“ в размер на 50 000 лева е справедливо и съответно на извършеното престъпление и е достатъчно тежка санкция за извършеното от подсъдимия Ш..
По отношение на приложението на чл.242, ал.8 НПК поддържа, че правилно транспортното средство, управлявано от подсъдимия не е било отнето, тъй като извършената контрабанда не сочи на завишена обществена опасност, а и е било установено, че Ш. не е правил промени в конструкцията на товарния автомобил, а е ползвал за контрабандиране на процесните стоки естествени кухини в него.
На тези основания предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
В производството пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия моли протеста да бъде оставен без уважение, тъй като посочените в него касационни основания не са налице.
Моли въззивния съдебен акт да бъде оставен в сила.
Подсъдимият не взима участие в касационното производство и не изразява отношение по касационния протест.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационния протест е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

Предели на касационната проверка:

Касационната инстанция прецени, че пределите на касационна проверка, съобразно разпоредбата на чл.347, ал.1 НПК, включват само и единствено частта на атакувания въззивен съдебен акт, която иницииралата касационното производство страна е посочила. Съобразно разпоредбата на чл.351, ал.1 НПК съдържанието на касационната жалба (или както е в случая протест) изисква в него да са посочени не само касационните основания, но и данните, които ги подкрепят и искането, което се прави.
Посочените императивни разпоредби имат съществено значение за границите на осъществяваната от касационния съд проверка, тъй като за разлика от предходните инстанции в това производство не съществува служебно начало и съдът дължи произнасяне единствено и само по отношение на тези части на атакувания въззивен съдебен акт и тези оплаквания, изведени въз основа на предвидените в закона касационни основания за които има конкретни данни и съответни искания.
При внимателен преглед на подадения от прокурор при АП- гр. София касационен протест се установява, че в него формално са посочени всички касационни основания, но са изложени данни и конкретни оплаквания единствено и само по отношение на справедливостта на отмерените наказания и приложението на разпоредбата на чл.242, ал.8 НК. По отношение на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК (с изключение на отнемането на товарния автомобил) в протеста липсват както данни, така и конкретни оплаквания. Ето защо настоящият съдебен състав не намира за необходимо да обсъжда подробно въпросите, свързани с тези касационни основания, като намира за необходимо да отбележи, че при прегледа на воденото до момента наказателно производство не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2- 4 НПК (за които касационния съд следи служебно), както и каквито и да е други процесуални нарушения от категорията на съществените.
Не са налични и допуснати неточности, свързани с приложението на материалния закон във връзка с правната квалификация на извършеното престъпление и той е приложен вярно.
Предвид изложеното, касационния съд не намери причини за отмяна на постановеното въззивно решение на посочените по- горе основания, нито необходимост решението да бъде изменено поради неправилно приложение на материалния закон.

По отношение на оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания:

По приложението на чл.66, ал.1 НК:

Касационният съд прецени, че правилно въззивната инстанция е отчела вярно установените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, свързани с чистото му съдебно минало, положителните му характеристични данни, трудовата му ангажираност, възприетата в производството позиция на сътрудничество с обвинението и изразеното съжаление и разкаяние за извършеното. Тези обстоятелства обосновават извода, че за постигане на целите на специалната превенция не се налага ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Вярно въззивният съд е преценил и обстоятелствата, относими към обществената опасност на извършеното престъпление, като е приел, че същото не разкрива по- висока степен на обществена опасност сравнено с други престъпления с идентична правна квалификация, което води до извод, че прилагането на института на условното осъждане не би попречило за постигане и на целите на генералната превенция.
Предвид изложеното и след като прецени, че личността на подсъдимия Ш. не разкрива висока степен на обществена опасност този съдебен състав изцяло се солидаризира с изводите на въззивния съд, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с отлагане на наложеното „лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Вярно посочените обстоятелства са отчетени и по отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“, като обосновано и правилно въззивният съд е преценил, че същото може да бъде отмерено в предвидения минимален размер от 50 000 лева, като той е достатъчен за постигане на целите на чл.36 НК.

По приложението на чл.242, ал.8 НК

Касационния съд принципно възприема изводите на въззивната инстанция, свързани с преценката за липса на основание за отнемане на превозното средство, използвано от подсъдимия за извършване на престъплението. Верни са разсъжденията на съда за това, че актуалната редакция на нормата на чл.242, ал.8 НК предвижда преценка за това дали когато то принадлежи на трето лице (различно от субекта на престъпление) и стойността му не съответства на тежестта на престъплението същото не следва да бъде отнемано. Правилно съдът е съобразил, че престъплението- предмет на това производство не разкрива завишена степен на обществена опасност (съобразно данни за личността на подсъдимия и вида и стойността на контрабандираните стоки), което води до извод, че не са налице предпоставките за отнемане на принадлежащия на трето лице товарен автомобил. Вярно въззивния съд се е позовал и на практиката на ЕСПЧ (решение Unsped Paket Servisi vs Bulgaria) и решение по дело С-393/2019 г. на СЕС, в които съдът е приел, че отнемането на превозно средство собственост на трето добросъвестно лице, различно от извършителя на престъплението, е непропроционална и нетърпима намеса, нарушаваща правото на собственост и представлява ограничение, несъответно на преследваните в съюза цели от общ интерес.
В допълнение към мотивите на въззивния съд следва да бъдат посочени и други решения на ЕСПЧ, между които „Microintelect OOD v. Bulgaria“ (№34129/03) иTrafik Oil- 1“ EOOD v. Bulgaria (Application no67437/17), в които съдът подобно на посоченото по- горе решение е преценил, че отнемането на вещи- предмет на престъпление или административно нарушение- принадлежащи на трето лице- различно от субекта на престъплението (или нарушението)- представлява непропорционална намеса и е налице несъответствие между целта, преследвана от нормата предвиждаща това отнемане и средствата за постигането им. В тази връзка ЕСПЧ е установил и несъответствие на националното ни законодателство предвиждащо обсъжданото отнемане със стандартите на ЕКПЧ (Конвенцията), защитаващи и гарантиращи правото на собственост.
Наред с посоченото несъответствие в тези решения ЕСПЧ е посочил и друг недостатък на националното ни законодателство, като е приел, че нормите, предвиждащи отнемане на чужди, непринадлежащи на субекта на престъпление вещи нарушават чл.1 от Протокол 1 на Конвенцията, тъй като в производството, в което се взима решение за отнемането им за третото добросъвестно лице не е предвидена възможност за участие, както и липсва възможност то да се защити по отношение на предвидената в закона рестриктивна мярка. Това е допълнителен аргумент, че отнемането на обсъжданите вещи- предмет или средство за извършване на престъплението е незаконосъобразно и противоречи на чл.46 от Конвенцията, която задължава страните по нея да изпълняват окончателните решения на ЕСПЧ.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че правилно използвания за извършване на престъплението товарен автомобил не е бил отнет и този извод не следва единствено от неговата стойност или липсата на специално пригодени кухини, в които са били поставени инкриминираните предмети.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №180 от 07.06.2021 г., постановено по ВНОХД №417/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.