Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 102

гр. София, 10.03.2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3938 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2112 от 13.04.2020г. по гр.д.№ 14675/2018г. на Софийски градски съд, с което е постановено следното: 1/ обезсилено е решение от 26.04.2018г. на Софийски районен съд, поправено с решение от 23.02.2018г. по гр.д.№ 41747/2016г., в частта, с която е признато на Р. Р. Г. и С. В. Г. право на задържане на изграденото като апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица]/стара ул. */ № 33, на първи надпартерен етаж на сградата и на подземен гараж /паркомясто/ № * в сутерена на сградата, до заплащане на сумата 24 000лв. и е прекратено производството в тази част; 2/ потвърдено е решението от 26.04.2018г. на Софийски районен съд в частта за признаване за установено по отношение на Д. Б. А., Ж. Б. Й., М. Б. М., А. К. М., А. Ю. Й., че Р. Р. Г. и С. В. Г. не притежават право на строеж за построяване на горепосочените апартамент и подземен гараж, подробно описани в акта; 3/ потвърдено е същото решение на Софийски районен съд, с което Д. Б. А., Ж. Б. Й., М. Б. М., А. К. М., А. Ю. Й. са осъдени на основание чл.72, ал.1 ЗС да заплатят на Р. Р. Г. и С. В. Г. сумата 24 000лв., представляваща увеличената стойност на горепосочения имот, вследствие на извършени в него подобрения в периода до месец юни 2009г., ведно със законната лихва от 05.08.2015г. до изплащането й,
Срещу решението са подадени две касационни жалби.
І. Ищците по първоначалния иск Д. Б. А., Ж. Б. Й., М. Б. М., А. К. М., А. Ю. Й., чрез пълномощника си адв. Г. К., обжалват решението в частта, в която е потвърдено уважаването на иска по чл.72, ал.1 ЗС за заплащане на подобрения. За обосноваване достъпа до касационно обжалване формулират два правни въпроса, които считат за разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а именно: 1/ допустим ли е иск за подобрения, предявен от последващ суперфициар на недвижимия имот, който няма задължение да изгради на свой риск и за собствена сметка сградата в недвижимия имот; 2/ на кого принадлежи правото да претендира стойността на подобренията: на първоначалния суперфициар - строителен предприемач, задължен по развален договор за суперфиция или на третото лице, което е придобило от него право на строеж преди вписване на исковата молба за разваляне на договора за суперфиция. По тези два въпроса се сочи противоречие с Решение № 152 от 09.07.2013г по гр.д. № 11/2013г. на I г.о. Допълнително е посочено Решение № 79 от 28.01.2021г по гр.д. № 4416/2019г. на II г.о., което е постановено след подаване на жалбата.
Ответниците по тази касационна жалба Р. Р. Г. и С. В. Г., чрез пълномощника си адв. З. Т., вземат мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
ІІ. Ответниците по първоначалния иск Р. Р. Г. и С. В. Г., чрез пълномощника си адв. З. Т., обжалват с насрещна касационна жалба решението на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за признаване в тяхна полза на право на задържане върху имота и е прекратено производството по това искане. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поставят въпрос, който считат за такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: налице ли е правен интерес от предявяване на възражение за право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС до заплащане стойността на подобрения на основание чл.72, ал.1 ЗС, ако първоначалният иск е отрицателен установителен иск с предмет установяване, че претендиращият подобренията и задържането не притежава право на строеж върху поземления имот.
С писмен отговор ответниците по тази касационна жалба Д. Б. А., Ж. Б. Й., М. Б. М., А. К. М., А. Ю. Й., чрез пълномощник адв. Г. К., излагат подробни съображения за недопускане на касационното обжалване. Претендират присъждане на разноски.
Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта за уважаване на предявения отрицателен установителен иск относно притежанието на правото на строеж за процесните апартамент и подземен гараж.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и чл. 287, ал. 2 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими. Доколкото подадената от ответниците касационна жалба е насрещна такава, то към нейното разглеждане ще се пристъпи само, ако бъде допуснато разглеждане на жалбата на ищците - чл. 287, ал.4 ГПК.
Производството е по отрицателен установителен иск за установяване, че ответниците не са носители на право на строеж поради неговото погасяване по чл.67 ЗС. Предявен е от Д. Б. А., Ж. Б. Й., М. Б. М., А. К. М., А. Ю. Й. против Р. Р. Г. и С. В. Г.. Ищците установяват, че са собственици на УПИ * в кв.19 по плана на София, местн. "М. " в [населено място]. През 2008г. са учредили право на строеж в полза на дружество „Си Ел“ ЕООД за построяване на монолитна жилищна сграда. Поради нереализиране правото на строеж с влязло в сила решение договорът е развален. Преди вписване на исковата молба за развалянето суперфициарят е извършил множество разпоредителни сделки, включително в полза на ответниците Р. и С. Г., на които е прехвърлено правото на строеж за изграждане на процесните апаратамент и подземен гараж /паркомясто/. Твърди се от ищците, че правото на строеж не е реализирано в петгодишен срок, считано от издаването на строително разрешение и протокол за откриване на строителна площадка през март 2008г. Поради това се иска признаване, че ответниците не притежават право на строеж за процесните обекти поради неговото погасяване.
Ответниците са предявили иск за осъждане на ищците да заплатят направените подобрения в имота им, както и възражение за право на задържане на построените обекти до заплащане на извършените подобрения.
Фактическите обстоятелства по сключване на договора за суперфиция между ищците и „Си Ел 2003“ ООД през 2008г., последвалото разваляне на този договор по съдебен ред, както и сключването на договор за продажба на право на строеж между ответниците и дружеството, преди вписването на исковата молба за разваляне, са установени безспорно от писмените доказателства по делото. Решението е влязло в сила по установителния иск, поради което следва да се приеме, че правото на строеж, придобито от ответниците с договор от 06.10.2009г., е погасено на основание чл. 67 ЗС.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на претенцията по чл.72, ал. 1 ЗС в размер на 24 000лв. /частичен иск от вземане с размер 125 000лв./, представляваща увеличената стойност на имота на ищците, вследствие на извършени в него подобрения, Софийски градски съд се е позовал на Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГК, според което за ликвидацията на отношенията между ищците, с права на приравнени добросъвестни владелци, и ответниците, като собственици на земята, са приложими разясненията в ППВС № 6/74г., т.4., т.е. суперфициарите имат права на добросъвестни владелци спрямо подобренията. Намерил е неоснователни възраженията на ищците, че активно легитимиран по иска за подобренията е първоначалният носител на правото на строеж „Си Ел 2003“ ЕООД, който е предявил иск за заплащане на тези подобрения срещу тях и спорът по него е висящ. Според съда, в хипотеза на развален договор между строителя - предприемач и собственика на земята и извършено прехвърляне на право на строеж за отделни обекти преди развалянето, то последващите суперфициари запазват правата си по чл.88, ал.2 ЗЗД и именно поради това те следва да бъдат обезщетени от собственика на земята, в случай, че последният се позове на изтичане на давността по чл.67 ЗС. Разместването на имуществени блага за процесните обекти е между собствениците на земята, в чиято полза е погасено правото на строеж и ищците, в качеството им на последващи приобретатели на правото на строеж. Дали размерът на претендираното по настоящото дело обезщетение по чл.72, ал. 1 ЗС е приспаднат от общия размер на вземането за подобрения, претендирано от „Си Ел 2003“ ЕООД срещу собствениците на земята, според съда е без значение за настоящия иск.
По-нататък съдът е приел, че според заключението на тройната техническа експертиза увеличената стойност на имотите - апартамент 1-4 и подземен гараж 29, е идентична на стойността на вложените труд и материали, с включени ДДС и 12 % печалба за строителя, а именно сумата 29 960 лв. Приел е, че предявеният частичен иск за сумата 24 000 лв. е във всички случаи изцяло основателен, независимо кой вариант на заключение ще се кредитира като обща стойност. За неоснователно е намерил възражението за погасяване по давност на вземането по чл.72, ал.1 ЗС. Съгласно указанията на ППВС № 6/74г., т. 6, погасителната давност за вземане за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, в който то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. В случая вземането за подобрения е станало изискуемо от момента, в който собствениците са се позовали на погасяването на правото на строеж, а това е направено с исковата молба по делото.
Софийски градски съд е приел, че е недопустимо първоинстанционното решение в частта му за признаване в полза на Р. Р. Г. и С. В. Г. на право на задържане на изграденото като апартамент № 1-4 и подземен гараж /паркомясто/ № * до заплащане на увеличената стойност на имота вследствие на подобренията. Посочил е, че правото на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС е акцесорно обезпечително право, чрез което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта по предявен осъдителен ревандикационен иск. Когато уважава възражението за право на задържане съдът постановява условен диспозитив - за предаване владението на съответната вещ след заплащане на разноските или подобренията. Затова е недопустимо правото на задържане да бъде предявено чрез възражение на ответник по предявен срещу него отрицателен установителен иск.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1 и 2 ГПК настоящият състав намира следното :
І. По жалбата на първоначалните ищци Д. Б. А., Ж. Б. Й., М. Б. М., А. К. М., А. Ю. Й..
Налице е визираното от касаторите противоречие с практиката на Върховния касационен съд по двата въпроса, които логически могат да бъдат обединени в един: кому принадлежи правото да претендира стойността на подобренията: на първоначалния суперфициар - строителен предприемач, задължен по развален договор за суперфиция или на лицето, което е придобило от него правото на строеж преди вписването на исковата молба за разваляне на суперфицията. Според приетото в Решение №152 от 09.07.2013г по гр.д.№ 11/2013г. на I г.о. ако владелецът - подобрител прехвърли имота, правото на обезщетение за извършени подобрения не преминава автоматично към приобретателя по силата на договора, тъй като по начало ликвидацията на подобренията се извършва между собственика и подобрителя, освен ако последният не е прехвърлил изрично вземането си на трето лице по реда за прехвърляне на вземания- напр. чрез цесия. В същия смисъл е и Решение № 79 от 28.01.2021г по гр.д. № 4416/2019г. на ВКС, II г.о., което разглежда хипотеза като настоящата. Приема се, че искът за подобрения, извършени в недвижим имот в хипотезата на погасено право на строеж (аналогично на развален договор или прогласена нищожност на договор за прехвърляне или учредяване право на собственост) следва да бъде предявен от онзи от суперфициарните собственици - първоначален или последващ, който фактически е извършил строителството, вложил е средства за тези подобрения и търпи обедняване, доколкото не може да получи уговорената насрещна престация. В обичайната хипотеза, когато първоначалният суперфициар - строител е извършил строежа и е прехвърлил чрез сделка правото на строеж за конкретен обект, новият суперфициар може да претендира увеличената стойност само ако това вземане му е цедирано по надлежния ред.
Предвид посочената практика касационното обжалване по тази жалба следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
ІІ. По насрещната касационна жалба на Р. Р. Г. и С. В. Г..
Формулираният правен въпрос е относно наличието на правен интерес от предявяване на право на задържане по чл.72, ал. 3 ЗС до заплащане на подобрения на основание чл.72, ал.1 ЗС ако срещу подобрителя е предявен отрицателен установителен иск, че не притежава право на строеж върху поземления имот. Сочи се основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По посочения въпрос е налице трайно установена практика на Върховния касационен съд, което не позволява допускането на касационен контрол на визираното основание. Приема се както в Тълкувателно решение № 48/3.04.1961 г. на ОСГК на ВС и в Тълкувателно решение № 1/4.01.2000 г. по т.гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т.6, така и в новата практика по Решение № 201 от 17.10.2013г. по гр.д.№ 2329/2013г. на II г.о. и Решение № 454/22.10.2010 г. по гр.д. № 765/2010 г. на ІІ г.о., че правото на задържане по чл.72, ал.3 ЗС е акцесорно обезпечително право, чрез което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта поради наличие на вземане за извършени подобрения и необходими разноски, като при основателност съдът постановява условен диспозитив, с който осъжда задържащия да предаде имота на собственика. Поради това, възражението за право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС може да бъде предявено само като защитно средство по иск за предаване владението на съответната вещ. В случая възражението е упражнено срещу предявен отрицателен установителен иск за собственост /който несъмнено не съдържа искане за предаване на владението/ и затова предявяването му е недопустимо.
На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване по тази жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2112 от 13.04.2020г. по гр.д. № 14675/2018г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав, по касационната жалба на Д. Б. А., Ж. Б. Й., М. Б. М., А. К. М., А. Ю. Й. срещу уважаването на претенцията по чл.72, ал.1 ЗС за заплащане на 24 000лв., представляващи увеличена стойност на имота, вследствие на извършени подобрения.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева по сметка на Върховния касационен съд.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горепосоченото решение по насрещната касационна жалба на Р. Р. Г. и С. В. Г. срещу извършеното от Софийски градски съд обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото по предявеното от тях право на задържане върху недвижимия имот до заплащане на подобренията в него.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: