5 гр. д. № 83/2012 г. на ВКС, І г. о. РЕШЕНИЕ N 151 София, 22.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 20 март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 83/2012 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. Г. В. и Г. К. В. отмяна на влязло в сила решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1023/2010 г. на Софийски окръжен съд. Решението е постановено в производство по чл. 196, ал. 1, предл. 1 и сл. ГПК. С него е обезсилено първоинстанционното по гр. д. № 131/2007 г. на Свогенски районен съд, в частите, с които са отхвърлени предявените от З. И. срещу Ц. Стоянова, С. В., Л. Н., Е. Н. и Г. и М. В. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС и по чл. 431, ал. 2 ГПК и е прекратено производството по делото в тези части. С решението е отменено първоинстанционното в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск и вместо него е постановено друго, с което касаторите са осъдени да ревандикират в полза на ищцата З. И. 1/3 ид. ч. от УПИ VІІІ-1945, в кв. 162 по ПУП на [населено място],[жк]и построената в него през 1970 г. едноетажна жилищна сграда на площ от 61 кв. м. и полумасивна, едноетажна второстепенна сграда на площ от 28 кв. м., строена през 1965 г. За да уважи иска съдът е приел за установено, че ищцата се легитимира като собственик на 1/3 ид. ч. от имота на основание наследствено правоприемство от Б. П. С., нейн баща, и от В. Б. С., нейн брат. Приел е за установено, че имотът е придобит от Б. С. и втората му съпруга Ц. Стоянова на основание давностно владение и в режим на СИО, на което съпрузите са се позовали през 1971 г., като имотът е бил застроен от двамата. Възражението че имотът е бил индивидуална собственост на Ц. С. преди сключване на брака й с Б. С. през 1964 г. е намерено за неоснователно, поради недоказване твърдението, че Ц. е придобила правото на собственост върху дворното място на основание давностно владение осъществявано от 1953 г. до преди сключване на брака й и поради застрояването му със сграда на основание издаденото й строително разрешение от 1959 г. Не е било установено издаването му да се предхожда от учредяване право на строеж в полза на Ц.. Възражението на касаторите, че са придобили имота на основание кратката придобивна давност изтекла към 22.01.2007 г., датата на предявяване на иска, също е намерено за неоснователно. Прието е, че осъществяваното владение от сключване на договорът за продажба със С. Р., сестра на Ц., до предявяване на иска, не е продължило в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС. Към това владение не може да се присъедини периода от време от закупуване на имота от С. Р., тъй като не е доказано от 21.12.2001 г., когато е сключен договора с Ц., С. да е установила фактическа власт върху него, а това е елемент от този оригинерен придобивен способ. Съдът е приел и това, че Ц. С. не е придобила право на собственост върху целия имот на основание давностно владение след м. 02.1986 г., когато е починал съпругът й Б. С., до 1996 г., когато са изтекли десет години, тъй като владението не е било противопоставено на ищцата, не е демонстрирано че е променено намерение на владение от такова да се държи имота и за другия съсобственик, в такова да се придобие правото на собственост и върху неговата част. След 1996 г. също не са извършени действия за обективиране на това намерение, а през 1998 г., при съставяне на декларация на основание чл. 14 от ЗМДТ, Ц. е декларирала, че имотът е съсобствен със З. И.. Това волеизявление представлява непряко доказателство за това, че към момента на съставянето на частния документ съставителката не е считала себе си за собственик на целия имот, от което следва, че не е формирала намерение да го владее за себе си. За времето след 1998 г. до 05.12.2001 г., когато се е позовала на това придобивно основание и снабдила с нот. акт за собственост на имота съставен по реда на обстоятелствената проверка, съдът е приел, че също не са придобити вещни права върху него на основание давностно владение, поради това, че срокът на владение до предявяване на иска не е достатъчен. От това е направил извод, че продажбата на имота в полза на сестра й С. Р. през 2002 г. не е породила транслативно действие до размер на 1/3 ид. ч., тъй като праводателката не е била носител на правото на собственост за нея. Праводателката на касаторите С. Р. също не е могла да се разпореди с вещни права върху тази част от имота, на същото основание. В молбата за отмяна се поддържа, че молителите са открили ново обстоятелство – относно това, че всички нотариални актове от 2001 г. до предявяване на иска са издадени от един и същи нотариус, при когото през същия този период е работил един единствен служител А. Ц.. Тя е била в родствена връзка по сватовство от трета степен с ищцата, тъй като съпругът на ищцата С. И. е брат на майка й Т. Ц.. Поради тази родствена връзка на служителката е бил известен факта, че имотът, за който Ц. С. е поддържала, че е собственица на основание давностно владение и се е разпоредила с него, е съсобствен и с друго лице. Молителите считат, че за служителя е съществувало задължението да уведоми нотариуса за този факт и да възпрепятства издаването на нот. акт за собственост на имота на основание давностно владение и сключване на други разпоредителни сделки с него. Молбата за отмяна по отношение на въззивното решение, в частта, с която е обезсилено първоинстанционното и прекратено производството по исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС е недопустима. В тази част с решението не е формирана сила на пресъдено нещо по предявения иск. На отмяна по реда на чл. 303 ГПК подлежат само влезли в сила решение, с които гражданскоправен спор е разрешен със сила на пресъдено нещо. В тази част молбата като недопустима следва да се остави без разглеждане като се прекрати производството по нея. Молбата за отмяна срещу същото решение в частта, с която е уважен ревандикационния иск като неоснователна следва да се остави без уважение. Отмяната по чл. 303 ГПК е способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, с които е формирана сила на пресъдено нещо по разрешения с тях гражданскоправен спор. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК намира приложение, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство, което е от значение за спора и което, ако е било известно на съда, би дало основание за други правни изводи. Нужно е заинтересуваната страна да не е знаела за обстоятелството, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение или макар и да е знаела за това обстоятелство, да не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява. Твърдението, че на дадено лице са му известни правнорелевантни факти, не съставлява ново обстоятелство по смисъла на закона. Молителите изразяват едно предположение, че на служителката при нотариуса са й били известни определени факти. Дори и това да е така, това знание е неотносимо, тъй като то не съставлява допустимо доказателствено средство за установяване на факти с правно значение за придобиване на вещни права върху недвижим имот. Основанията за придобиването им са изчерпателно изброени в закона – чл. 77 ЗС. На доказване подлежат правопораждащите факти, предвидения във фактическите състави на всяко едно от тях, с допустими за това доказателствени средства, каквото заявеното „ново обстоятелство” не е. Твърдяното новооткрито обстоятелство не може да обуслови извод за нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл. 576 ГПК, поради неспазване нормите на чл. 574 или 575 ГПК. В последната норма са предвидени основанията за отвод на нотариуса. „Новооткритото обстоятелство”, което представлява предполагаемо от молителите знание на служителя за известни обстоятелства, не е измежду тях и не би могло да обуслови други изводи при решаване на делото. При този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК молителите следва да заплатят на ответницата по молбата З. И. направените от нея разноски за правна защита и съдействие, които възлизат на сумата 350 лв., установени с договор за правна защита от 05.01.2012 г. (датата на постъпване на писмения отговор в съда). По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на М. Г. В. и Г. К. В. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1023/2010 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното по гр. д. № 131/2007 г. на Свогенски районен съд, в частите, с които са отхвърлени предявените от З. И. срещу Ц. С., С. В., Л. Н., Е. Н. и Г. и М. В. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС и по чл. 431, ал. 2 ГПК и е прекратено производството по делото в тези части и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 83/2012 г. на ВКС, І г. о. в тази част. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на М. Г. В. и Г. К. В. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1023/2010 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е уважен предявения срещу тях от З. И. ревандикационен иск за 1/3 ид. ч. от УПИ VІІІ-1945, в кв. 162 по ПУП на [населено място],[жк]. ОСЪЖДА М. Г. В. и Г. К. В. да заплатят на З. Б. И., от [населено място], Софийска област сумата 350 (триста и петдесет) лева разноски за производството за отмяна. Решението, в частта за прекратяване производството по молбата за отмяна в посочената част, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: