Р Е Ш Е Н И Е № 399 гр. София, 23 ноември 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1154/ 2015 година Касационното производство е трето по ред и същото е образувано по жалба на подсъдимия П. Т., подадена чрез упълномощения му защитник срещу въззивна осъдителна присъда от №24 от 29.06.2015г. на Пазарджишки окръжен съд /ОС/, обявена по внохд №221/15г. В депозираната жалба се релевират оплаквания за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, несъблюдаване на материалния закон, и явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на визираните касационни основания бланкетно се излагат съображения за налични пороци в доказателствената дейност на решаващия орган, изразяващи се в „игнориране” на доказателствения материал, „изключващ отговорността на П. Т.”, и в „кредитиране” на обвинителните доказателствени източници, като чрез възпроизвеждане на теоретични постулати и без изискуемата, подкрепяща ги конкретика от делото, се декларира липса на задълбочен анализ на косвените доказателства. Очертава се и престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние, обоснована с обстоятелствата, че подсъдимият на посочената в обвинителния акт дата - 08.07.2011 година, е бил в [населено място], а не в жилището си в [населено място], където са намерени държаните без надлежно разрешение оръжия и боеприпаси, като къщата е обитавана и от други лица. С акцент на чистото съдебно минало на П. Т. към момента на извършване на престъплението, на положителните характеристични данни за подсъдимия и на продължителния период от време /четири години/ за провеждане на наказателното разследване, индициращ на неразумен срок по смисъла на чл.22 от НПК, се аргументира прекомерна строгост на отмерената санкция – ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК. При условията на алтернативност се предлага упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК, чрез отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на П. Т., съответно чрез ревизия в санкционната част и намаляване наказанието на подсъдимото лице. В съдебно заседание на 12.11.2015 година, подсъдимият Т. и неговият договорен адвокат се явяват лично, като устно и чрез представена писмена защита поддържат касационната жалба и молят за правоприлагане на чл.354, ал.1, т.2 или чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на атакувания съдебен акт и пледира за редуциране на произтичащите от престъплението санкционни последици. Върховният касационен съд в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №48 от 24.03.2015г., обявена по нохд №1101/2014г., Районен съд /РС/-П. е признал П. Х. Т. за невиновен в това, на 08.07.2011 година, в дома си в [населено място], да е държал огнестрелни оръжия и боеприпаси без надлежно разрешение, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.339, ал.1 от НК. С въззивен съдебен акт от 29.06.2015г., по внохд №221/2015г., в инициирано по протест на прокурора производство, на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК, Пазарджишки ОС е отменил първоинстанционната оправдателна присъда и ангажирал наказателна отговорност на подсъдимия за извършено на 08.07.2011 година, в [населено място], престъпно деяние по чл.339, ал.1 от НК, с инкриминиран предмет- огнестрелно оръжие /1 брой ловна пушка, марка „Buhag Suhl”, калибър 12, германско производство/ и боеприпаси /1 брой боен патрон, калибър 7,62 мм; 1 брой боен патрон за пистолет „М.”, калибър 9 х 18; 2 броя бойни патрони за автоматично оръжие-автомат, калибър 5,45 мм - М74; 1 брой боен малокалибрен патрон 5,56 мм-22 калибър; 15 броя бойни патрони за късо оръжие-револвер, калибър 357 „Magnum”; 2 броя бойни патрони, калибър 8,5 х 57; 11 броя ловни патрони, калибър 12 и 1 брой ловен патрон, 16 калибър/, като го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок. Касационната жалба на подсъдимия Т. е частично основателна. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция съда относно значимите за повдигнатото срещу П. Т. обвинение по чл.339, ал.1 от НК фактически положения, предпоставили реализиране на неговата наказателна отговорност. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез обясненията на подсъдимото лице и свидетелските показания на Й. Т., Х. Т., Е. Т., В. М., И. Б., Г. А., Б. Б., Й. Б., С. П., Б. Д., Г. Ш. и Т. А.; чрез приложената писмена документация /протоколи за претърсване и изземване от 08.07.2011г.,29.07.2011г. и 07.12.2011г., справка от 15.07.2011г./; и чрез изготвената съдебна балистична експертиза, обезпечава с нужната степен на интензитет основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно посегателство и неговото авторство. Задълбочената интерпретация на фактическите данни, приобщени с визираните гласни и писмени доказателствени източници мотивира несъстоятелност на релевираните оплаквания за допуснати процесуални нарушения при доказателствения анализ, обективирани в кредитиране на разказа на свидетелите на обвинението, и в пренебрегване на заявеното от подсъдимия Т. и неговите близки, обусловило осъдителен акт, при недоказаност на включените в предмета по чл.102 от НПК обстоятелства. С проявен юридически усет и демонстриран професионализъм е обсъдено депозираното в хода на наказателното разследване от участвалите в полицейската операция на 08.07.2011 година лица - В. М., И. Б., Г. А., като компетентно, при съобразяване на конкретиката му и корелативно съотнасяне с останалия доказателствен материал е изведено аргументирано заключение за процесуалната стойност и сила на съдържимата се в тях релевантна за обвинението фактология. Полицейските служители добросъвестно, еднопосочно и последователно отразяват своите зрителни и слухови възприятия от инкриминираната дата /08.07.2011г./, когато по повод получен сигнал от РУП, [населено място] за задържането на П. Т., във връзка с участие в незаконен лов и за незаконно притежаване на оръжие, извършили претърсване и изземване в дома на лицето, находящ се на [улица], в [населено място]. Те коректно описват предприетите от тях, при стриктно спазване на предвидената в закона процедура действия в ползваното от подсъдимия в съпружеска общност с Й. Т. жилище, при които на различни места /в тайници в ламперията на стълбището и над фурната с огнище, в кухненско шкафче, в битова стая и в глинени съдове на маса под навес/, били намерени ловни пушки и боеприпаси, притежанието на които е поставено под разрешителен режим, като с подробности очертават спецификата от детайли, привлекли вниманието им към местата в къщата и външната постройка, където били укрити инкриминираните предмети. Разпитаният в съдебно заседание 26.03.2012 година, по нохд №260/2012г. и на 17.02.2015 година, по нохд №1101/2015г., свидетел Б. е категоричен, че се впечатлил от „винтовете на някои дъски на ламперията, и в една от цепнатините забелязал цев на оръжие”, което кореспондира на заявеното от В. М. и Г. А. пред първостепенния съд, съответно на 11.09.2014 година и 30.10.2014 година, като поставят акцент и на доброто състояние на откритите пушки - ”…оръжията бяха консервирани - увити хубаво и смазани …” / свидетелските показания на М. от 11.09.2014г./ Полицаите са убедителни и по отношение на фактите, сочещи на увлеченията на П. Т. към лова и оръжията, предпоставило и други полицейски проверки в дома му след отнемането на разрешението за ловуване; на постоянните обитатели на къщата /подсъдимият и неговата съпруга Й. Т., тъй като низходящите му родственици (син и дъщеря) живеели в друго населено място, където учат и работят/; както и на невъзможността за проникване на случайни лица в жилището, в отсъствието на член на семейството, поради отглежданото в двора куче. В коментирания смисъл са волеизявленията на присъствалите при реализираното на 08.07.2011 година претърсване и изземване, поемни лица Б. Д. и Г. Ш., и на Б. Б. и Й. Б., последните от които свидетелстващи за страстта на подсъдимия към оръжията и лова, изразена чрез споделеното от него в разговор с тях за знанията и уменията му да борави с оръжия и боеприпаси, и в разказаните множество конкретни случки за подборна стрелба по дивеч. Подкрепящ установеното чрез визираните гласни доказателствени средства е и приложеният по делото протокол от 08.07.2011г. с фотоалбум /л.16-36 от д.п./, удостоверяващ осъществяване на предвиденото в чл.159-чл.163 от НПК процесуално-следствено действие, съгласно предвидения нормативен регламент, като във взаимовръзка с него следва да бъдат ценени и писмените документи за претърсване и изземване от 29.07.2011г. и 07.12.2011г., доказващи наличие на трофеи от диви животни в дома на П. Т., в [населено място] и на боеприпаси /8 броя бойни патрони, калибър 9мм за пистолет и 13 броя ловни патрони, калибър 12/, в жилището на неговата майка М. Т., в [населено място], което е индиция за съпричастност на подсъдимия към неправомерна дейност по придобиване и съхранение на поставени под разрешителен режим вещи. Съдържимите се в анализираните доказателствени източници данни намират опора и в назначената по делото съдебна балистична експертиза. При съблюдаване на правната природа на този способ за доказване, представляващ система от сложни проучвания и изследвания, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото, чрез даване на основани върху доказателствените материали заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти, контролираният съд е проверил истинността на инкорпорираната в наказателното производство доказателствена маса. Видно от съобразителната част на експертизата, намерената при претърсването в жилището на Т. ловна пушка, марка „Buhag Suhl”, калибър 12, германско производство, е в „отличен външен вид, металните части са покрити с оксидация, а дървените-лакирани”, като включените в инкриминирания предмет на осъдителната присъда оръжия и боеприпаси могат да се използват по предназначение, поразявайки жива сила. Очертаните косвени доказателства удовлетворяват предявените от закона императивни изисквания, предпоставящи процесуалната възможност да послужат като единствена основа за постановяване на осъдителна присъда. Обвинението по чл.339, ал.1 от НК срещу П. Т. е несъмнено доказано, защото уликите, свързани с основния факт- държане на намерените в дома му и инкриминирани огнестрелно оръжие и боеприпаси/1 брой ловна пушка, марка „Buhag Suhl”, калибър 12, германско производство/ и боеприпаси /1 брой боен патрон, калибър 7,62мм; 1 брой боен патрон за пистолет „М.”, калибър 9 х 18; 2броя бойни патрони за автоматично оръжие-автомат, калибър 5,45мм - М74; 1 брой боен малокалибрен патрон 5,56 мм-22 калибър; 15 броя бойни патрони за късо оръжие-револвер, калибър 357 „Magnum”; 2 броя бойни патрони, калибър 8,5 х 57; 11 броя ловни патрони, калибър 12 и 1 брой ловен патрон, 16 калибър/, без надлежно разрешение, образуват единна доказателствена верига и са от такова естество, че интерпретирани във взаимовръзка с всички останали съставляват хармонично цяло, като дават основание да се разкрие обективната истина за обстоятелствата на престъпното посегателство и да се направи единствено възможния извод, че подсъдимият е негов автор. В контекста на изложеното, безспорната доказаност на обвинителната теза не се разколебава от схематично поднесените и житейски алогични обяснения на подсъдимия пред решаващия орган, че откритите в жилището му, в [населено място] оръжия и боеприпаси, са с неизвестен произход. Съмнения в приетата от контролирания съд доказателствена обезпеченост на обвинението не внася и депозираното от неговата съпруга - Й. Т., че дядо й /починал 1998 година/, имал оръжия, които бил помолен да укрие, за да бъде ограничено съприкосновение на децата с тях. Компетентно ОС-П. е отчел процесуалният статус на П. Т.-конституиран в качеството на подсъдим в наказателния процес и особеностите на визираното гласно доказателствено средство- източник на доказателства и способ за защита, и отдал необходимото значение на неговите съществуващи взаимоотношения с изграждащия му алиби свидетел –Й. Т., с която има брак от 30 години. Обстойна е и аргументацията за доказателствената стойност на твърденията на П. Т. и неговата съпруга, ценени в аспекта на тяхното съдържание, и при съпоставка с доказателствената съвкупност, с недоверие. Лансираната версия за липса на съпричастност на подсъдимия към инкриминираното престъпно деяние и за възможната принадлежност на поставените под разрешителен режим вещи на възходящия родственик на Й. Т./ отдавна покойник/, се опровергава напълно от събрания и обсъден доказателствен материал, установяващ увлечението на П. Т. по оръжия и боеприпаси, заниманията му с лов към процесната дата- 08.07.2011година, местонахождението на намерените оръжия и боеприпаси /в специално изградени, но откриваеми тайници и на различни достъпни места в стаи на къщата и в помощната постройка на притежавания от него и съпругата му от 1985 година имот/, и тяхното състояние, сочещо на непрекъснато полагани грижи за съхранението им. Правилно е приложено и материалното право. Неправомерното поведение на П. Т. субсумира обективните и субективни признаци на особената норма на чл.339, ал.1 от НК.На 08.07.2011 година, в дома си в [населено място], подсъдимото лице е държало огнестрелно оръжие /ловна пушка, марка „Buhag Suhl”, 12 калибър/ и боеприпаси /патрони/, без надлежно разрешение, каквото според представената справка от 15.07.2011г., не му е издавано от 2003 година. Налице е и очертаната в закона форма на вина - пряк умисъл. Противоречи на буквата и духа на закона, претендираната престъпна несъставомерност, обоснована с това, че подсъдимото лице на посочената в обвинителния акт инкриминирана дата не се е намирало в жилището си в [населено място], като не е доказано и собствеността на процесните оръжия и боеприпаси, тъй като къщата е обитавана и от други лица. За криминализираното в чл.339, ал.1 от НК престъпление при форма на изпълнително деяние – държане на взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, или боеприпаси, без надлежно разрешение, е достатъчно деецът съзнателно да упражнява фактическа власт върху инкриминираният предмет, сам или чрез другиго, за себе си или за трето лице, без да е необходимо той да се намира реално и непрекъснато в него. За покриване на елементите на визираната форма на изпълнително деяние, е ирелевантно правото на собственост и принадлежността на инкриминираните вещи /взривове, оръжия и боеприпаси/, а обективното отношение на извършителя на неправомерното посегателство към тях, изразило се в действията за тяхното запазване и съхранение, във вида, в който са получени. Държането по смисъла на чл.339, ал.1 от НК е фактическо състояние, обективирано в осъществяване на владение върху инкриминирания предмет, при изискуемите се субективни измерения, и няма вещноправен характер. Без значение за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние е и времетраенето на фактическата власт върху предмета на посегателство, което е характерно за продължените престъпления, които траят непрекъснато /чл.80 ал.3 от НК/ и чието изпълнение представлява продължаващо реализиране на престъпния състав, докато не настъпят обстоятелства, зависещи или не от волята на дееца, които го прекратяват, необвързано с определени параметри. / Р №2760 от 23.11.1994г., Р №327 от 04.08.2005г., Р№371 от 12.09.2005г. и Р№110 от 15.03.2012г. на ВС и ВКС на РБ/ Инкриминираните прояви на П. Т. по укриване и съхранение на ловна пушка, марка „Buhag Suhl” и патрони, в своя дом, в [населено място], при безспорно знание за техния вид, количество и качествени характеристики, сочат на установена фактическа власт върху процесните предмети, с ясно съзнание, че ги държи за себе си, и удовлетворяват изискванията на лимитираната в чл.339, ал.1 от НК изпълнителна форма. В обхвата на възложените правомощия, упражняването на които е детерминирано от визираните от процесуалните страни основания, ВКС намира за необходимо обаче да уважи предявеното в жалбата искане за ревизия на атакувания съдебен акт в санкционната част, поради констатирана явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност. Наложеното на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е несъответно на тежестта на инкриминираното престъпление и на личната опасност на дееца, и е отмерено в разрез с преследваните в рамките на производството цели на индивидуалната и генерална превенция по чл.36 НК. Правнозначимите при диференциране на санкционните последици факти, свързани с престъпното деяние /продължителност на времето, през което са държани огнестрелното оръжие и боеприпаси; естеството на инкриминирания предмет, очертаващо старинност и по-ниска поразителна сила от съвременните огнестрелни оръжия и боеприпаси; подбудите за неправомерния акт (пристрастеност към притежанието на оръжия и увлечение по ловуването); данните за личността на неговия автор /56-годишен мъж, с висше образование, семеен, осъждан към момента на инкриминираното деяние по нохд №2951/2007г., с влязла в сила присъда на 09.12.2010г., с която за престъпление по чл.201 от НК е санкциониран с ГЛОБА, с добра репутация /; и изтеклият продължителен период от време /четири години на досъдебно и съдебно разследване/, за който съгласно константната практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ и ВКС, подсъдимият следва да бъде премиран с определяне на по-леко наказание, компенсиращо произтичащите негативи по отношение на гарантираното му от чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ право на разглеждане на обвинението в „разумен срок”; сочат на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК и отмерване на наказание под предвидения в чл.339, ал.1 от НК минимум. Мотивиран от предложените съображения настоящият състав счита, че следва да измени обявения на 29.06.2015г. от въззивната инстанция съдебен акт, по внохд №221/2015г., като редуцира определеното на П. Т. наказание - ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане за срок от ПЕТ ГОДИНИ, на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено, на основание чл.66 от НК с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.3, вр. ал.2, т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда от 29.06.2015г., по внохд №221/2015г., по описа на Пазарджишки ОС, в санкционната част, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия П. Х. Т., за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, наказание на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.