Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 17.06.2022 година


Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №2033/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. И. С. срещу решение №635 от 11.06.2021г. по гр.д.435/21г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – ЗК „ Лев инс“ АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът С., чрез пълномощника си – адв. С. Ч. е поддържала наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази връзка е поставен въпросът –1/„ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки?“Направени са оплаквания за неправилност на изводите на възивния съд относно размера на определеното обезщетение, като е поддържано, че съдът не се съобразил с изброена практика на ВКС - тълкувателна и казуална във връзка с правнорелевантните факти, които „ формирали понятието „ справедливост“. Като 2 ри въпрос е посочено – „ Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение“, като са разгледани както ППВС №4/68г., така и изброена казуална практика на ВКС и са направени кратки оплаквания за неправилност на решението, чрез изваждане на конкретен мотив извън контекста на общите мотиви на акта.Поставен е въпрос -3/ „ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение, съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси”. Страната е направила оплакване, че съдът само формално е посочил застъпените във въпроса критерии за определяне обезщетението по чл.52 ЗЗД. Поставен е въпросът-4/ „Следва ли съдът да се съобрази с практиката по други сходни случаи за близък период от време“ Изброени и разгледани са съдебни актове, които следвало да се отчитат като ориентир. Поставен е въпросът –5/ „ Следва ли при определяне на обезщетението да се отчита инфлацията“. В хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен е поставен въпросът – „ Следва ли при определяне размера на дължимото обезщетение съдът да коментира кои други лица са материално легитимирани да претендират от застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди и това да рефлектира върху определяне размера на дължимото обезщетение на претендиращия в производството?“След което лаконично е отбелязано „ Считаме, че релевантен за решаването на правния спор е въпросът за преценката на доказателствения материал в неговата цялост“. Други доводи не са развити.
Касаторът С. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, от формулираните от страната въпроси- първи, втори, трети и пети / въпреки сходството им и общата им насоченост към оплаквания от крайният постановен резултат/ би могъл да бъде изведен релевантен, тъй като основното им съдържание, свързано с критериите за определяне размера на обезщетение по чл.52 ЗЗД е релевантно по всяко дело, по което се претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане. Тези въпроси, обаче, страната е обосновала с оплакване за неправилност на акта, основано на фактически невярната интерпретация на мотивите на съда. Противно на твърденията в изложението, съдът е обсъдил установените факти по спора, именно в контекста на изброените от касатора критерии / включени при поставяне на въпросите/- при вземане предвид възрастта на пострадалия, обществено икономическите условия в страната, застрахователните лимити и т.н. и е направил мотивиран извод, свързан с размера на обезщетението, като в тази връзка изцяло се е съобразил с т.11 ПП ВС №.4/68г. Следователно, цитираните решения на ВКС по поставените въпроси са в съответствие като решаващи изводи, а не в противоречие с акта на въззивния съд. Т.е. по така поставените общи въпроси не е обосноваван релевантен довод за допускане на касационно обжалване. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на страната за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез посочената и от касатора нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с тази практика изброена от касатора, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният четвърти въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като същият е насочен изцяло към допълнителното основание, а не към общият критерий, доколкото третира допуснато различно разрешаване на един и същ правен въпрос.Страната е обвързала този въпрос с разбирането си, че независимо от разпоредбата на чл.52 ЗЗЗД, съдът е обвързан от сходни случаи, при които при различно доказване и различна фактическа обстановка следва да се унифицират обезщетенията. Това разбиране освен че не установява основание за допускане на решението до касационно обжалване, противоречи и на смисъла на нормата и на понятието „ справедливост“, което във всеки конкретен случай е различно.Поставеният пети въпрос по съществото си отново е свързан с критериите за определяне на обезщетението, които са обективни и се съдържа именно във въпроса, свързан със съобразяване на нивата на застрахователните лимити, които се съизмеряват с инфлацията и с които съдът се е съобразил.
Последният поставен въпрос не е правен, а фактически и изцяло съдържа оплакване за неправилност на изваден от общия контекст мотив на съда.. По него, освен това страната не е развила каквито и да било доводи, свързани с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно разяснената му с т.4 ТР ОСГТК № 1 / 09г. дефинитивност.
Посочването на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не обосновава извод за наличието му, тъй като по него не са сочени каквито и да било доводи, нито е обоснована някоя от предпоставките му.
Последното изречение под формата на въпрос от изложението, дори и да бъде възприет като такъв не само не е релевантен, тъй като третира задължение на съда, което е изпълнено в случая, но е и необоснован като допълнителен критерий.
Следователно, съобразно изложеното от касаторите по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.


О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №635 от 11.06.2021г. по гр.д.435/21г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: