5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 577 С.,13.07.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : К. Е. Б. Й. изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 347/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Ловно - рибарско дружество - С.” - [населено място], срещу определение № 59 от 23.02.2011 г. по ч. т. д. № 42/2011 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 2025 от 01.12.2010 г. по гр. д. № 1737/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете, предявени от Сдружение с нестопанска цел „Ловно - рибарско дружество - С.” - [населено място], против Сдружение с нестопанска цел „Ловно - рибарско дружество - Орловица” - [населено място], и след отмяна на определение № 138 от 17.01.2010 г. по същото дело са присъдени разноски на ответника в размер на сумата 150 лв. Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като се позовава на неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че изводите на въззивния съд за недопустимост на предявените искове са резултат от неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл.29 и чл.30, ал.6 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, уреждащи правния статут на ловните дружини и членството им в ловни сдружения. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, релевирано във връзка с поставените като обуславящи за изхода на делото въпроси за статута и правосубектността на ловните дружини и членуването им в ловни сдружения по чл.30 от ЗЛОД. Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Ловно - рибарско дружество - Орловица” - [населено място], не заявява становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от С. - частен жалбоподател против С. „Ловно - рибарско дружество - Орловица” обективно съединени искове, с които е поискано да се признае за установено „по отношение на ловна дружина - [населено място]”, че дружината не е член на ответното сдружение, че ответникът няма право да я регистрира по реда на чл.30, ал.3 от ЗЛОД като свой член и че взетите от общото събрание на дружината решения по протокол от 10.09.2010 г. за прекратяване на членството в С. „Ловно - рибарско дружество - С.” и преминаване към С. „Ловно - рибарско дружество - Орловица” са нищожни поради противоречие със закона и устава на ищеца. Исковете са основани на твърдения, че ловната дружина в [населено място] е регистрирана като член на С. - ищец в Д. - С. по силата на чл.30, ал.3 от ЗЛОД и като последица от това ловностопанският й район е включен в предоставената на С. територия за стопанисване и ползване на дивеч; Въпреки това ответникът двукратно подавал заявления и получавал откази от Д. - С. за регистрация на дружината като негов член, позовавайки се на решения от 10.09.2010 г. на общото събрание на последната за преминаването й в състава му; Поради противоречието им със закона и устава на С. - ищец решенията не пораждали правни последици, в т. ч. и право за ответника да регистрира дружината по реда на чл.30, ал.3 от ЗЛОД. Първоинстанционният съд е прекратил производството по съображения за недопустимост на исковете, а въззивният съд е потвърдил прекратителното определение като е възприел изцяло изводите на първата инстанция. Недопустимостта на исковете за установяване по отношение на ловната дружина в [населено място], че същата не е член на ответното сдружение, и за установяване нищожността на взетите от общото събрание на дружината решения е мотивирана на първо място със съображения, че доколкото ловната дружина не е член на ловното сдружение и не притежава призната от закона правосубектност, не е легитимирана да участва като страна в гражданския процес и да бъде адресат на силата на пресъдено нещо. Като аргумент за недопустимост на исковете са посочени също отсъствието на право на иск в полза на ищеца да атакува по съдебен ред свободния избор на членовете на ловната дружина за членуване в ответното сдружение и отсъствието на правен интерес от търсеното съдебно установяване с оглед постановения от Д. - С. отказ по заявлението на С. „Ловно - рибарско дружество - Орловица” за регистрация на ловната дружина в [населено място]. С липсата на правен интерес и на предвиден в закона процесуален ред за оспорване на решенията на ловните дружини за членство в ловни сдружения спрямо избраното сдружение е обоснована и недопустимостта на третия установителен иск - за признаване нищожност на решенията на събранието на дружината от 10.09.2010 г. По допускане на касационното обжалване : Въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. С оглед решаващите мотиви на въззивния съд поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. По приложението на разпоредбите на чл.29 и чл.30 от ЗЛОД, уреждащи статута, правосубектността на ловните дружини и последиците от решението на членовете им за членуване в ловно сдружение, не съществува константна и задължителна практика на ВКС, с което е изпълнено специфичното за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК изискване въпросите да са значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По основателността на частната касационна жалба : Ловните дружини, съгл. чл.29, ал.1 от ЗЛОД, са обединения на физически лица - български граждани, придобили право на лов по предвидения в закона ред, които се учредяват при условията на чл.29, ал.2 от ЗЛОД. Формирането на дружините е израз на свободно упражненото от учредителите право на сдружаване, признато и гарантирано от Конституцията на Република България. Принципът за свобода на сдружаването е залегнал и в разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗЛОД, която признава право на лицата, обединени в ловни дружини по чл.29 от ЗЛОД, да учредяват ловни сдружения на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско и/или ловно стопанство с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча. Съгласно чл.30, ал.5 от ЗЛОД, ловните сдружения подлежат на регистрация по реда и при условията на ЗЮЛНЦ и от момента на вписването им в регистъра на сдруженията с нестопанска цел придобиват статут на юридически лица, а като последица от това стават носители на посочени в закона и в уставите им права и задължения. Сред признатите в закона права на ловните сдружения е и правото по чл.30, ал.3 от ЗЛОД да регистрират в съответното държавно горско или ловно стопанство ловните дружини, които са избрали да членуват в техния състав. Възникването на правото на регистрация предпоставя валидно упражнено от членовете на ловната дружина право на избор за членство в съответното ловно сдружение при спазване на въведеното в чл.30, ал.6 от ЗЛОД ограничение за членуване на една ловна дружина само в едно ловно сдружение. Законът не съдържа забрана за преминаване на ловните дружини от състава на едно ловно сдружение към друго, когато физическите лица - членове на конкретната дружина са формирали воля за промяна на членството. В случай, че членовете на ловната дружина вземат решение за преминаване към състава на друго ловно сдружение, за това сдружение възниква право по чл.30, ал.3 от ЗЛОД да регистрира дружината и в същото време се погасява аналогичното право на сдружението, в което дружината е членувала до този момент, както и свързаните с него права и задължения като например правото на стопанисване и ползване на ловния район на дружината. Вследствие на това е възможно да се стигне до правен спор между двете сдружения относно титулярството на правото по чл.30, ал.3 от ЗЛОД, който спор поражда правен интерес за всяко от сдруженията да установи по исков ред, чрез иск по чл.124, ал.1 от ГПК, че е носител на оспорваното право. Легитимирани страни по иска са сдруженията, а не ловната дружина, която макар да е член на сдружението, не е персонифициран правен субект и не притежава процесуална правоспособност да участва като страна в гражданския процес. Правната уредба на ловните дружини и членството им в ловни сдружения обосновава извод за частична основателност на частната касационна жалба. Въведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически обстоятелства позволяват да се приеме, че ищецът - частен жалбоподател е предявил два самостоятелни иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - положителен установителен иск за признаване, че е носител на правото по чл.30, ал.3 от ЗЛОД да регистрира ловната дружина в [населено място] като свой член и да поддържа заявената регистрация с произтичащите от това последици, и отрицателен установителен иск за признаване, че ответникът не е носител на същото право поради липса на валидно взето решение на ловната дружина за прекратяване на членството й в ищцовото сдружение и за членуване в ответното сдружение. Твърденията за предприети от ответника действия по регистрация на ловната дружина в Д. - С. насочват към оспорване на правото на ищеца по чл.30, ал.3 от ЗЛОД, а оттук - и към наличие на правен интерес от предприетото съдебно установяване като предпоставка за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Отказът по заявлението за регистрация не изключва правния интерес от предявените установителни искове предвид обстоятелството, че след първоначалния отказ на Д. - С. да регистрира ловната дружина ответникът повторно е подал заявление за регистрацията й като свой член. Предявените искове са допустими като легитимиран ответник по тях е С. „Ловно - рибарско дружество - Орловица”, което е адресат на силата на пресъдено нещо по бъдещото съдебно решение. Исканията в петитума за установяване на претендираното от ищеца право спрямо неправосубектната ловна дружина съставлява нередовност на исковата молба, която подлежи на отстраняване по реда на чл.129, ал.2 от ГПК. Като е приел, че посочените два иска са недопустими, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено в тази част. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковете от стадия на производството по чл.129, ал.2 от ГПК за поправяне на нередовностите на сезиращата искова молба. В частта, с която е прекратено производството по иска за установяване нищожност на решенията на общото събрание на ловната дружина от 10.09.2010 г., въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. В ЗЛОД не е предвиден процесуален ред за оспорване по исков ред на решенията на ловните дружини, включително на тези за преминаване от едно ловно сдружение към друго. Решенията не изхождат от орган на ответното сдружение, поради което същото не е пасивно легитимирано да отговаря за валидността и законосъобразността им. Валидността на решенията е от значение за изхода на спора по другите два иска и поради това следва да бъде преценена инцидентно при произнасянето на съда по тяхната основателност. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ постановеното от Бургаски апелативен съд определение № 59 от 23.02.2011 г. по ч. т. д. № 42/2011 г. и потвърденото с него определение № 2025 от 01.12.2010 г. по гр. д. № 1737/2010 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по предявените от Сдружение с нестопанска цел „Ловно - рибарско дружество - С.” - [населено място], против Сдружение с нестопанска цел „Ловно - рибарско дружество - Орловица” - [населено място], установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване, че ловна дружина - [населено място] не е член на Сдружение с нестопанска цел „Ловно - рибарско дружество - Орловица”, а на Сдружение с нестопанска цел „Ловно - рибарско дружество - С.”, и че Сдружение с нестопанска цел „Ловно - рибарско дружество - Орловица” няма право да регистрира ловна дружина [населено място] като свой член по реда на чл.30, ал.3 от ЗЛОД, и ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковете. ПОТВЪРЖДАВА определение № 59 от 23.02.2011 г. по ч. т. д. № 42/2011 г. на Бургаски апелативен съд в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :