Р Е Ш Е Н И Е № 81 гр. София, 04.03.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Юрий Кръстев при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2327/2012 година. Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура Велико Търново, жалба на гражданските ищци и частни обвинители чрез техния повереник – адвокат Л. П. и жалби на подсъдимия М. Е. Д. – лична и чрез защитниците му – адвокати Д. С. и С. И., против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 190/2012 г. Сочи се в първите две, че наложеното наказание е явно несправедливо, а в останалите, че са допуснати нарушения на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители е изразил становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и не следва да се уважава. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и счита, че не са допуснати сочените в жалбите на подсъдимия нарушения, поради което не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 225/08.11.2012 г., Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 28/04.06.2012 г., постановена по нохд № 68/2012 г., на Русенския окръжен съд, с която подс. М. Е. Д. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 НК и осъден на двадесет години лишаване от свобода и по чл. 216, ал. 1, пр. 2 НК с наложено наказание от три години лишаване от свобода. При условията на чл. 23 НК му е определил едно общо наказание от двадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при „строг” първоначален режим в затворническо общежитие от „закрит” тип, като е зачел и предварителното му задържане по реда на чл. 59, ал. 1 НК. Уважил е частично предявените граждански искове, заедно със законната лихва и разноски, решил е въпроса с веществените доказателства, присъдил и държавна такса и разноски. По протеста и жалбата на частните обвинители и граждански ищци: Релевираното касационно основание е за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска същото да бъде заменено с „доживотен затвор”, за престъплението по чл. 116 НК. Лишени от основание са възраженията по този направен довод. При определяне вида и размера на санкцията за това извършено деяние, предходните инстанции са подложили на анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи, данните за деянието и личността на дееца, мотивите и подбудите за извършването му, задачите на индивидуалната и генерална превенции. Именно с оглед на тях, законосъобразно е бил определен размера от двадесет години лишаване от свобода. Съставът на съда постановил обжалваното въззивно решение, се е съгласил със съображенията на първата инстанция относно индивидуализацията на наказанието, обсъдил е подробно в мотивите си направеното също такова възражение, от една страна за личността на пострадалия, използваните силови методи за да получи обратно дадени в заем пари, отправените заплахи към подсъдимия и семейството му, а от друга високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, като е взел в пред вид и сравнително младата му възраст, семейното положение и частичното съдействие за разкриване на обективната истина по делото. С оглед на всички тези данни и настоящият съдебен състав счита, че определената санкция по вид и размер за това престъпление е напълно справедлива и съобразена с разпоредбите на чл. 54 НК. Няма никакво основание за увеличаването й, тъй като е напълно съответна на тежестта, на осъщественото деяние и данните за личността на дееца и пострадалия. Ето защо, въззивният съд правилно не е уважил искането за утежняване на наказателната репресия, изхождайки от необходимостта за постигане целите й, посочени в чл. 36 НК. Поради изложеното касационния протест и касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. По жалбите на подс. М. Д.: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод, единствено досежно обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 7 и 9 НК, се свеждат по същество до твърденията, че не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, тъй като не са били обсъдени обективно, всестранно и пълно събраните доказателства и е последвал незаконосъобразен извод за виновността на подсъдимия в извършване на посоченото престъпление. При приетите за установени и от въззивният съд фактически обстоятелства, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. По своята същност, възраженията на подсъдимия и неговата защита, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка, на основата на събраните и преценени данни от доказателствените средства. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата от този съд, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. М. Д., в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са подкрепени изцяло от показанията на св. С. Т., А. И., Р. С., Д., П. П., А. К., Д., Е., П., М., И. И., И., А., Д., В. Н., М. Н., М., М., отчасти от обясненията на подсъдимия, от многобройните експертни заключения и обясненията на вещите лица в съдебно заседание, от данните по приложените писмени и веществени доказателства. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен, задълбочен, самостоятелен, подробен и прецизен анализ на събраните доказателства. Установените данни от преките доказателствени източници, подкрепени и допълнени от останалите свидетелски показания, експертни заключения и приложените писмени доказателства, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен от подсъдимия, именно състава на посоченото престъпление. Твърдяните противоречията между данните в доказателствените средства, са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 339, ал. 2 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно и точно е посочено на кои от тях се дава вяра, на кои не и защо и на кои се гради направения извод за авторството на деянието и виновността на подсъдимия. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая, то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване изводите, че се касае за предумишлено умъртвяване на лице, с користна цел са напълно законосъобразни. Въззивният съд в мотивите си внимателно е обсъдил обясненията на подсъдимия, съпоставил ги е с останалите събрани доказателства, и правилно не им е дал пълна вяра, тъй като последните ги опровергават. Поради това и изводите му са непротиворечащи на свидетелските показания, експертните заключения и приложените писмени и веществени доказателства. В мотивите си, въз основа на събраните данни от доказателствените средства точно е приел, че подс. М. Д., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 НК, като е налице причинна връзка между извършеното деяние и престъпния резултат. В тази връзка, относно авторството му, което се оспорва пред настоящата инстанция, правилно са били преценени данните от всички доказателствени средства. Изложените в тази връзка съображения в мотивите са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото, въз основа на събраните доказателства, споделят се и от настоящата инстанция и не се нуждаят от подробно преповтаряне. Законосъобразно предходната инстанция е приела, че в конкретния случай, с оглед на конкретните фактически обстоятелства установени по делото, са налице квалифициращите признаци на деянието – извършването му предумишлено и с користна цел. Поради това и деянието правилно е квалифицирано по посоченият текст от НК. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно приложението на материалния закон и потвърждаване на осъдителната присъда, именно по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 НК. Счита, че мотивите в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. М. Д. е извършил престъпление по този текст от НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на въззивното решение поради допуснато нарушение на закона. И второто касационно основание по тази жалба - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на касатора Д.. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Великотърновският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, приети са искани доказателства, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Същият е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, ползвайки адвокатска защита, да дава обяснения и прави искания и възражения. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Този съд, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всетранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това, не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпросите, извършено ли е или не и какво престъпление от подс. Д., е била анализирана много подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, експертните заключения, приложените писмени и веществени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкириминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, правилно е потвърдил осъдителната присъда. Възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционният съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Неоснователно е твърдението в жалбата, че не са били обсъдени точно всички свидетелски показания и наличието на противоречия в тях /според защитата/ и че фактическата обстановка не съответства на същите, че не е било отговорено на всички възражения. В мотивите си, Апелативният съд изрично е посочил, на кои доказателства гради извода си за виновността на подсъдимия, кои кредитира изцяло, кои частично, кои изцяло отхвърля и защо, обосновавайки по какви съображения. Изрично е отбелязано, че приетата фактическа обстановка е въз основа отчасти от обясненията на подс. Д., на показанията на посочените свидетели, експертните заключения, данните от писмените и веществени доказателства, като им е направен самостоятелен и подробен разбор. Поради това и е неоснователно оплакването в този смисъл. Обсъдени са били исканията за преквалификация на деянието, обясненията на подсъдимия, за приложение на института за неизбежната отбрана, като правилно е посочено че са неоснователни. Отказът на съда да кредитира безусловно обясненията на подсъдимия по това обвинение, не представлява нарушение на процесуалния закон. Версията му е била обсъдена обстойно и с основание отхвърлена, като опровергана от другите посочени по – горе доказателства. Неговите обяснения са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. За това достоверността им относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание в съвкупност с всички други доказателства и доказателствени средства и второинстанционният съд е сторил точно това. Същият е направил в мотивите си вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимия като извършител на престъпното деяние. Ето защо, касационната жалба и в тази си част се явява изцяло неоснователна. Неоснователни са и възраженията, и по направения довод – за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне на вида и размера му, апелативният съд също е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца и правилно се е съгласил с изводите на първоинстанционния за налагане на наказанието при условията на чл. 54 НК, в размер от двадесет години лишаване от свобода. Ето защо, решението и в тази му част се явява законосъобразно, а определеното по размер наказание, за извършеното престъпление – справедливо. В този вид и размер, в най-пълна степен ще осъществи целите му посочени в чл. 36 НК. То е напълно съответно, на тежестта на извършеното деяние и данните за личността на дееца. По-нататъшното му намаляване, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, задачите на индивидуалната и генерална превенции. С оглед направените изводи за вината на подс. Д. законосъобразно е било присъдено и обезщетение на пострадалите, за претърпени съответно неимуществени и имуществени вреди от престъплението. Безспорно е установено, че те са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на подсъдимия, поради което следва да бъдат възмездени. Възражения в жалбата относно размера на уважените граждански искове, са неоснователни и не следва да бъдат уважени. Същите са съобразени с принципите на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, с претърпените и търпени болки и страдания от невъзвратимата загуба. Ето защо, касационната жалба се явява неоснователна и в тази си част С оглед на всичко изложено, за неоснователността изцяло на касационната жалба, въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 225/ 08.11.2012 г., постановено по внохд № 190/2012 г., на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: