Р Е Ш Е Н И Е № 49 София, 13.02.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№922 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, т.2 от ГПК. Образувано е по молба на А. М. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №330 от 06.07.12г. по гр.д.№435/12г. на Пазарджишкия окръжен съд. С атакуваното решение на Пазарджишкия окръжен съд e потвърдено решение №6 от 09.01.2012г. по гр.д.№1/2010г. на Велинградския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от А. М. М. и Ю. М. М. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Решаващите мотиви на въззивния съд се свеждат до това, че не е установена идентичност между претендирания от ищците и възстановения на ответниците имот №014125, находящ се в землището на [населено място], местността „С. чарк”. В съдебното решение по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, с което е признато право на възстановяване на собствеността на наследодателя на ищците М. А. М., признатият за възстановяване имот не е индивидуализиран чрез своите граници. От това решение не може да се направи извод за идентичност между претендирания от ищците имот и този, който е възстановен на ответниците. Нещо повече – пред вещото лице по делото ищците са посочили на място имот, различен от този, който е възстановен на ответниците. Молбата за отмяна се основава на твърдения, че решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е основано на неистински документи. Това са исковата молба по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, подадена от ответниците, в качеството им на наследници на С. А. Бозов, по която е постановено съдебно решение за признаване правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот №014125, както и на представената от тях в административното производство декларация по чл.12, ал.3 /отм./ ЗСПЗЗ. Твърди се, че в исковата молба подписите на част от ищците били неистински, а подадената декларация по чл.12, ал.3 /отм./ ЗСПЗЗ съдържала неверни твърдения за притежавани от наследодателя С. Бозов земеделски земи. Ответниците в производството А. С. С., Ю. М. М., Ф. С. Б., Р. А. К., Н. А. С., Р. А. Сиджим, С. С. Б., З. С. А., А. С. Т., Ф. А. К., Ф. А. А., И. А. К., С. А. К., С. А. С., Х. А. М., К. Х. М., А. Х. М. и Ш. С. С. оспорват молбата за отмяна. Считат, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.303, ал.1, т.2 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, на което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. С други думи – основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК предполага, че неправилността на атакуваното решение се дължи на престъпление, което е установено или с влязла в сила присъда, или с влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъда проведено при някоя от предвидените в НПК причини. В самото производство по чл.303, ал.1, т.2 ГПК престъплението не може да бъде установявано. Освен това – за да се иска отмяна на това основание, соченото престъпление, установено по надлежния ред, следва да е обусловило неправилността на атакуваното решение. В настоящия случай изброените условия не са налице. Твърди се, че атакуваното решение е основано на неистински документи, но няма влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК. Напротив, молителят иска неистинността на документите да се установи от съда в производството по отмяна, което е недопустимо. Освен това – дори въпросните документи да са неистински, това не е обусловило правилността на атакуваното решение и по тази причина не може да обуслови отмяната му. Дори исковата молба по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ да не е била подписана от всички наследници на С. А. Бозов, тя валидно е сезирала съда с предявения иск. Исковата молба по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, подадена от един наследник, ползва всички останали – в този смисъл например решение №266/22.11.11г. по гр.д.№601/11г. на ВКС, ІІ ГО. Съдебното решение по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, издадено в полза на ответниците, в качеството им на наследници на С. Бозов, е породило своето действие, дори исковата молба да не е била подписана от всички посочени в нея лица. Това решение правилно е било преценено в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ като съдебен акт, сочещ на спор за материално право и обуславящ допустимостта на предявения иск. На следващо място – дори в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ наследниците на С. Бозов да са си послужили с невярна декларация по чл.12, ал.3 /отм./ ЗСПЗЗ, това обстоятелство няма значение за спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като предмет на това дело е установяване правото на собственост на ищците върху спорния имот, в качеството им на наследници на М. А. М., както и идентичността на признатия за възстановяване имот на техния наследодател и този, който е възстановен на ответниците. Именно тези обстоятелства не са установени по настоящото дело и това е обусловило отхвърлянето на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а не евентуалното невярно деклариране от ответниците, което не е и доказано по надлежния съдебен ред. Не следва да се обсъждат в настоящото производство доказателствата, представени във връзка с искането на молителя за прогласяване неистинността на оспорените от него документи. Както вече бе посочено по-горе, в производството по отмяна не може да се разглежда искане за прогласяване неистинност на документи. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. М. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №330 от 06.07.12г. по гр.д.№435/12г. на Пазарджишкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: