ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 163 гр. София, 11.03.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 596 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищците Я. Г. и Е. Г. срещу определение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционно определение на Софийски градски съд, с което делото е изпратено по подсъдност на ОС-Плевен на основание чл. 115, ал. 2 ГПК. Касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на касационната инстанция относно възможността на ищеца на ищеца за избор на местна подсъдност в случаите по чл. 115, ал. 2 ГПК. Определението е неправилно. Исковото производство е образувано по обективно и субективно съединени искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, произтекли от пътнотранспортно произшествие на територията на Унгария, причинено от водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество – застраховател със седалище в Германия. Към момента на настъпване на застрахователното събитие единият от ищците е имал регистрирани постоянен и настоящ адреси в Плевен, а другият – постоянен адрес в Плевен и настоящ адрес в София. По приложението на чл. 115, ал. 2 ГПК е установена последователна практика на касационната инстанция, съгласно която предвидената в тази разпоредба специална местна подсъдност е изборна, като правото на избор е предоставено на ищеца. С оглед на това неправилен е решаващият извод на въззивния съд, че в хипотезата на субективно съединяване на искове, предявени от ищци с различна адресна регистрация, разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК не дава възможност за избор на подсъдност. Субективното съединяване на искове не променя изборния характер на подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК, поради което, при наличието на множество основания за местна подсъдност, е достатъчно ищците, предявявайки исковете си с обща искова молба, да са избрали една от възможните подсъдности. Да се приеме, че в тази хипотеза надлежно сезираният съд може да изпраща делото по подсъдност на друг съд, означава, че изборът се извършва не от ищците, в чийто интерес е установено правилото по чл. 115, ал. 2 ГПК, а от сезирания съд, на който такова право на избор обаче не е предоставено (правомощието по чл. 119, ал. 3 вр. чл. 115, ал. 2 ГПК е за контрол върху упражнения от ищците избор, а не за самостоятелен избор).Върховен касационен съд, І т. о., определение по т. д. № 596/2020 г., стр. 3/3 В разглеждания случай, предявявайки иска си пред СГС като съд по настоящ адрес към момента на събитието, ищецът Г. е упражнил правото си на избор, сезирайки надлежния съд, което изключва възможността по чл. 119, ал. 3 ГПК делото в тази част да бъде изпратено по подсъдност на друг съд, различен от сезирания. Към този избор ищецът Г. се е присъединила предвид наличието на обикновено другарство, произтичащо от посочените в исковата молба общи за всички предявени вземания факти (застрахователния договор и застрахователното събитие), което обуславя местна подсъдност поради връзка между делата. С оглед на това исковете, предявени от този ищец при условията на субективно съединяване с исковете на първия ищец, също са местно подсъдни на СГС. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: Допуска касационно обжалване на определение № 302/31.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4599/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. Отменя определение № 302/31.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4599/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото определение от 08.08.2019 г. по гр. д. № 10383/2019 г. по описа на Софийски градски съд за изпращане на делото по подсъдност. Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на производството. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: