Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 344   София, 22 юни  2010 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и десета година, в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                         ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                    ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                            при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.д № 291/2010год.   Производството по н.д. № 291/2010 год. на Върховния касационен съд, ІІІ-то н.о. е образувано по реда на гл. ХХХІІІ НПК по искане от осъдения П. Х. Х. за възобновяване на нохд № 1288/2009 год. по описа на Районен съд-Сливен, отмяна на постановената по него присъда и на решение № 154 от 15.01.2010 год. по внохд № 518/2009 год. на ОС-Сливен, с което тя е потвърдена. Излагат се съображения за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон - основания за възобновяване и отмяна по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. В тази връзка се навежда доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на осъдения, тъй като не му е бил връчен обвинителен акт и не е знаел в какво е обвинен, както и не му е била осигурена възможност да ползва адвокатска помощ пред първоинстанционния съд. Пред касационния състав защитникът на подсъдимия поддържа искането за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане по основанието за допуснати съществени процесуални нарушения ограничили правото на защита. Представителят на ВКП изразява мнение, че искането на осъдения за възобновяване на делото е неоснователно и не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 562 от 06.08.2009 год. по нохд № 1288/2009 год. Сливенският районен съд е признал подсъдимия П. Х. Х. за виновен в това, че на 23.07.2009 год. в гр. С., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, в съучастие като съизвършител с подсъдимите Р. К. П. и А. А. Д. отнели от владението на Х. С. К. –управител на „Карибу” ООД-гр. Бургас, без негово съгласие сумата от двадесет лева с намерение да я присвоят, като кражбата не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като му е определен първоначален „Строг” режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие-затвор. Другите двама подсъдими са осъдени за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55 от НК, а за П. и във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, съответно П. на пробация, а Д. три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено наказанието от единадесет месеца лишаване от свобода, наложено на Д. по споразумение по нохд № 725/2009 год. на РС-Сливен. С решение от 15.01.2010 год. по внохд № 518/2009 год. на ОС-Сливен, образувано и разгледано само по жалба на подсъдимия П присъдата е потвърдена. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. На лист № 7 от нохд № 1288/2009 год. е приложена разписка за връчен на 03.08.2009 год. обвинителен акт на подсъдимия П, в присъствие на определения му служебен защитник-адв. Н. К. , като връчването е удостоверено с подписи на защитника и на подсъдимия. В хода на проведеното на 06.08.2009 год. съдебно следствие, както подсъдимият, така и защитникът му са участвали при разглеждането на делото и не са били лишени от възможността при събирането и проверката на доказателствата да правят искания, възражения, да изразяват становище срещу обвинението и подсъдимият да упражни правото си на лична защита и на последна дума. Затова, твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 55, ал. 1 и чл. 358, ал. 3 от НПК е невярно. Неоснователно е и твърдението на защитата за „оговор” от страна на другите двама съподсъдими на жалбоподателя, защото техните обяснения пред съда за задружните им действия с Х. при извършване на кражбата не са единствените установяващи фактите обстоятелства относими към предмета по чл. 102 от НПК. От показанията на разпитаните по делото полицейски служители е изяснено, че преди кражбата тримата подсъдими са се намирали в близост до взломения по-късно стопански обект. В тази насока са и показанията на свидетелката Р, която по същото време е работила в съседния денонощен магазин и е разпознала Х. като неин редовен клиент. Около 04.00 часа Добрева установила, че входната врата на сладкарницата до нея е разбита и уведомила полицейските служители, като описала лицата, които преди това се намирали там. По описанието им свидетелите С се насочили към необитаема къща, която знаели, че обитава П. Там го открили с подсъдимия Х. Още в този момент П. обяснил, че Х. е разбил магазина, което последният отрекъл. С протокол за доброволно предаване от 23.07.2009 год. Х. предал монети с номинал по една, две и пет стотинки - част от разделените между подсъдимите откраднати пари от сладкарницата. Авторството на подсъдимия Х е прието за доказано при съвкупната оценка на всички доказателствени източници. Затова, не може да става въпрос, както за ограничаване правото на защита по отношение на неуважени доказателствени претенции, така и за неизпълнение на задълженията по чл.14 НПК от двете инстанции. Сливенският районен и Сливенският окръжен съд са изградили вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване въз основа на цялостен анализ на доказателствените източници, чието съдържание е ценено при спазване правилата на формалната логика. Не са допуснати нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, като законът е приложен правилно. Двете решаващи по фактите съдилища мотивирано са посочили на кои доказателства основават констатациите си, кои от тях не кредитират като недостоверни, като при провеждане на въззивното производство втората инстанция в пълнота е изпълнила изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, както и задълженията си по чл. 339, ал. 3 от НПК. Ето защо, искането за възобновяване на делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.       Р Е Ш И :       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИE искането на осъдения П. Х. Х. за възобновяване на нохд № 1288/2009 год. по описа на Районен съд-Сливен и отмяна на постановената по него присъда, както и на решение № 154 от 15.01.2010 год. по внохд № 518/2009 год. на ОС-Сливен, с което тя е потвърдена. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: