Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 115

гр. София, 10.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия Соня Найденова ч.гр.дело № 1429/2022 г.


Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. Х. чрез пълномощник адвокат Б. Б., против определение № 192 от 28.02.2022 г. по в.ч.гр.д. № 41/2022 г. на ОС-Велико Търново, с което е потвърдено определение № 218 от 03.11.2021 г. по гр.д. № 358/2021 г. на РС-Елена за връщане исковата молба на П. Г. Х. и прекратяване на образуваното по нея гр.д. № 358/2021 г. на РС-Елена.
С частната жалба се излага доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, иска се неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане на исковата молба.
С приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, и са формулирани процесуални въпроси като сочени от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Становище на насрещната страна не се изисква съгласно чл.130 ГПК.
Настоящият състав на касационната инстанция, след проверка на данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба, макар и подадена от надлежна страна, и в срока по чл.275, ал.1 ГПК, указан с въззивното определение, е недопустима.
Производството пред РС-Елена е било образувано по искова молба, подадена от П. Г. Х. срещу ОСЗ-Златарица, по иск с основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ с изричното твърдение на ищцата в исковата молба, че е бил пропуснат законоустановения срок по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ да се поиска възстановяване на оставените от наследодателя й С. П. Й. земеделски земи, поради което ищцата, като наследник на посоченото лице, има интерес да предяви иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ срещу съответната общинска служба по земеделие, за да установи правото на възстановяване на земеделските земи само с писмени доказателства. С определение № 218 от 03.11.2021 г. по образуваното по тази искова молба гр.д. № 358/2021 г. на РС-Елена, след преценката, че е предявен с тази искова молба иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, и при съобразяване, че преклузивният законов срок за валидното предявяване на такъв иск, посочен срока в пар.22 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн.ДВ, бр.13|/2007 г., е изтекъл на 12.05.2007 г., а исковата молба е подадена години след това- на. 22.10.2021 г., е приел, че правото на иск е преклудирано, поради което е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.
Въззивният съд, по повод частната жалба на ищцата, в която жалба не са направени никакви конкретни оплаквания, нито нови твърдения, освен довод, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, противоречащо на практиката на съдилищата, а преклузивният срок не е изтекъл, е потвърдил първоинстанционното определение по същите мотиви.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по конкретно изброени в разпоредбата искове, сред които и искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. В случая съдебното производство е образувано по иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, което производство попада сред изрично изброените в чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК производства, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове с основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните определения, постановени в тези производства, тъй като съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съдържанието на исковата молба, също и на частната жалба срещу прекратителното първоинстанционно определение, категорично сочи на предявен иск с основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и не подставя под съмнение дадената от съдилищата правна квалификация на иска, какъвто довод за грешна квалификация на иска се прави за първи път с частната касационна жалба. Ето защо, подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане при извършената от касационния съд служебната проверката за допустимост на частната касационна жалба. Обстоятелството, че с въззивното определение е погрешно посочено, че същото подлежи на касационно обжалване, не променя горния извод за недопустимост на касационното обжалване на същото това определение на основание чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.2 ГПК, защото двуинстанционният характер на производството по иск по чл.11, ал.2 ГПК, респ. на прекратително определение по такова производство, произтича от закона, а не се определя с акт на съда.
Поради недопустимост на частната касационна жалба, съдът няма да изследва предпоставките за допускане до касационно обжалване.
Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски в настоящето производство.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:


О П Р Е Д Е Л И:


ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна касационна жалба на П. Г. Х. чрез пълномощник адвокат Б. Б., против определение № 192 от 28.02.2022 г. по в.ч.гр.д. № 41/2022 г. на ОС-Велико Търново, и ПРЕКРАТЯВА настоящето ч.гр.д.№1429/2022 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: