Ключови фрази
земеделски земи * Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * форма за валидност * възстановяване правото на собственост * държавна собственост * одържавени недвижими имоти * право на възстановяване


4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 378
С., 04.08.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева

При секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 158/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 463/09 от 30.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 503 от 07.11.2008 г. по в. гр. д. № 864/08 г. на В. окръжен съд. В касационната жалба, подадена от Общината гр. В. Т., се сочи, че спорната земя не е отнета или одържавена, тъй като наследодателят на ищцата доброволно и възмездно се е разпоредил с нея и затова неправилно е прието, че същата подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Ответницата по касация - ищцата Х. Ф. Д. счита, че жалбата е неоснователна, ОС “Земеделие” гр. В. Т. не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 49 от 02.06.2008 г. по гр. д. № 964/07 г. на В. районен съд и е признато за установено по отношение на ОС “Земеделие и гори” гр. В. Т. и Общината с. гр., че наследниците на Ф. И. П., починал на 08.01.1996 г., имат право на възстановяване на собствеността върху земеделски земи - ниви от 22.000 дка в местността “С.” в землището на с. А..
По делото не е спорно, че към 1926 г. наследодателят на ищцата е декларирал в емлячния регистър, т. I, стр. 718, парт. 701, че притежава нива от 25.000 дка в местността “С.”.
В заявлението по чл. 13 ППЗСПЗЗ с вх. № 104 от 12.02.1992 г. за възстановяване по ЗСПЗЗ, подадено от собственика Ф. П., в местността “С.” са посочени две ниви, всяка с площ от 1.500 дка. За останалите 22.000 дка е записано, че са продадени. Затова и те не са били предмет на административното производство по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е за установяване правото на собственост върху незаявената част от 22.000 дка. Данни за извършени разпоредителни сделки липсват, с изключение на писмени договори от 20.07.1970 г. и 02.12.1972 г., с които Ф. П. продал на физически лица ниви с площ от 0.500 дка и 1.300 дка.
Въззивният съд приел за безспорно, че имотът по исковата молба има характер на земеделска земя, която попада в зона по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - обстоятелство, формиращо правния интерес от предявяване на иска. Затова и предвид установеното право на собственост, фактическото отнемане на имота от собственика и несезирането на административния орган с претенция за реституция в законоустановения срок, фактическият състав на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е осъществен и искът е основателен при условията на чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ. Доводът за извършено разпореждане от собственика с част от земята съдът приел за неоснователен, тъй като договорите от 1970 и 1972 г., които не са сключени в предписаната от закона форма, нямат прехвърлителен ефект и не са довели до изгубване на правото на собственост и придобиването му от друг - чл. 99 ЗС.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос: при положение, че в района на с. А. не е образувано ТКЗС и по тази причина земята не е обобществена, следва ли да се считат одържавени с влизането в сила на Закона за собствеността на гражданите от 1973 г. /ЗСГ - отм./ земите, притежавани от гражданите над посочените в закона размери, и подлежат ли те на възстановяване по чл. 10, ал. 2 ЗСПЗЗ, или се считат за неправомерно отнети и се възстановяват в хипотезата на чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се извършва по отношение на посочените в чл. 10 от закона имоти, като всички хипотези касаят случаи, в които собствеността е била отнета фактически или юридически. Затова обстоятелството, че земята не е кооперирана, тъй като в съответния район не е било образувано кооперативно стопанство, не отнема статута й на подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ. В този случай е необходимо да се установи дали не е станала държавна по силата на чл. 12, ал. 2 ЗСГ /отм./. С Постановление № 8/1979 г. от 06.03.1980 г. на Пленума на Върховния съд, което е с характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е прието, че по силата на чл. 12 ЗСГ, считано от влизането му в сила, стават държавна собственост селскостопанските земи, притежавани от граждани, които не се занимават със селскостопанска дейност. Притежаваните от граждани, които се занимават със селскостопанска дейност, земи над определените размери по реда на МПС № 25/1975 г. /ПМС № 25 от 08.03.1975 г. за определяне размера на селскостопанските имоти, които могат да притежават гражданите, занимаващи се със селскостопанска дейност, и цените, по които ще се обезщетяват собствениците на такива имоти/ също стават държавна собственост. Ако гражданинът преустанови тази си дейност, притежаваните селскостопански земи се отнемат по решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет - чл. 4, ал. 2 ПМС № 25/1975 г. За земите, станали държавна собственост на основание чл. 12 ЗСГ и по реда на ПМС № 25/1975 г., собственикът се обезщетява по цени, определени от М. съвет.
По делото не са събрани доказателства, а липсват и доводи в тази насока относно наследодателя на ищците. Затова и не може да се приеме, че приложима в разглеждания случай е нормата на чл. 10, ал. 2 ЗСПЗЗ, която свързва настъпването на реституционния ефект с връщане на полученото парично обезщетение.
Ищцата е наследница по закон на Ф. Ив. П., който към релевантния по ЗСПЗЗ момент е бил собственик на нива, попадаща сега в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото липсват данни земята да е станала държавна собственост по силата на чл. 12, ал. 2 ЗСГ /отм./, като същевременно не е спорно, че е била отнета от собственика й - противопоставеният от касатора довод в това отношение е за доброволно извършено разпореждане в полза на трети за спора лица с частни писмени договори. Той е подкрепен с доказателства само за част от земята, а е и неотносим към предмета на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Това е така, защото касае отношения между носителя на правото на собственост към релевантния по ЗСПЗЗ момент и лице, което евентуално ще претендира права, възникнали в един последващ момент и въз основа на друг придобивен способ, тъй като само по себе си разпореждането не прекратява правото на собственост на прехвърлителя, предвид ненадлежната форма, в която е извършено.
С оглед на всичко изложено законосъобразно въззивният съд е приел, че разглежданият случай попада в приложното поле на чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ. Като постановено в отсъствие на въведените с жалбата касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 503 от 07.11.2008 г. по в. гр. д. № 864/08 г. на В. окръжен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: