Ключови фрази
Ползване на неистински или преправен документ * техническа грешка при изписване на акт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 157

София, 28.06.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Троянов
наказателно дело № 562 по описа за 2016 г.
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против присъда без номер от 22.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 604/ 2016 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, VІІ въззивен състав с искане за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В касационния протест се навеждат основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не извършил обективно, всестранно и пълно изследвне на всички обстоятелства по делото, поради което извел погрешни правни изводи и допуснал неправилно приложение на материалния закон. Подкрепя довода с подробен доказателствен анализ. Твърди още, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като присъдата била постановена от незаконен съдебен състав.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста в частта за допуснати процесуални нарушения при оценка на доказателствата. Не поддържа протестните възражения за незаконен състав на съда. Настоява за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият А. Ш. И. и защитникът му адвокат В. К. оспорват основателността на протеста и предлагат атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С присъда без номер от 22.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 604/ 2016 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, VІІ въззивен състав отменил изцяло присъда без номер от 16.11.2015 г. по н.о.х.д. № 14691/ 2013 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, І състав и признал подсъдимия А. Ш. И. за невинен в това, че на 20.03.2012 г., в [населено място], в сградата на С.о., Д.„Т.”, находяща се на [улица], № .., пред длъжностно лице (старши експерт) и в условията на посредствено извършителство – посредством В. Г. К. (мениджър транспорт в [фирма]), съзнателно да се ползвал от неистински официален документ – Удостоверение № 220261131008251 от 27.01.2012 г. по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, на който е придаден вид, че изхожда от Национална агенция по приходите, Териториална дирекция, [населено място], като за самото съставяне не може да се търси наказателна отгооврност, поради което оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК.
Касационният протест е неоснователен.
Въззивният съд е изложил подробни и убедителни съображения за отсъствието на престъпно поведение по чл. 316 от НК от подсъд. И.. За да достигне до този извод подложил на внимателна и задълбочена проверка всички събрани по делото доказателства. В съпоставка разгледал обясненията на подсъдимия и показанията на свид. А., съдържащи важни сведения за инкриминираните събития и за преданения им от свид. Г. (служител в НАП) неистински документ, а показанията на втората свидетелка оценил през призмата на чл. 121, ал. 1 от НПК и в този смисъл извел констатираното противоречие. Обективно и в съгласие с действително вложеното в тях съдържание анализирал показанията на свидетелите Т., А. и К., намерил потвърждение на сведенията им в специалните експертни познания на криминалистите И. и Т. за неистинския характер на процесното удостоверение, което не било издадено от служител на НАП, ТД-С.
Фактологичният анализ е извършен обективно, всестранно и пълноценно. Обсъдени са всички възможни тези, при което категорично не е разкрит умисъл у подсъдимия към престъпно посегателство. От формална (външна) страна инкриминираният документ не буди явно съмнение в неговата редовност, а получаването му от подсъдимия в коридора на дирекцията (а не на гише) не може да изведе сигурния факт към знание на престъпното обстоятелство. През инкриминирания период подсъд. И. не е имал непогасени данъчни и осигурителни задължения към държавната приходна агенция, съгласно представените по делото сведения (л. 105, н.о.х.д.) и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, поради което субективната страна на деянието останала недоказана, а повдигнатото обвинение – несъставомерно.
Правилни са изведените в тази връзка правни изводи на въззивния съд за отсъствие на престъпно ползване на документ по чл. 316 от НК от подсъдимия. Не са допуснати претендираните с протеста процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствата. Постановената оправдателна присъда е законосъобразна, поради което подлежи на потвърждаване.
Не са основателни залегналите в протеста възражения за незаконен съдебен състав по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК.
Протестът е придружен с копие на проект на въззивната присъда, в което името на прокурора е написано ръкописно, в различие от напечатания текст на оригинала. Твърди се още, че имената на секретар-протоколиста в присъдата и в протокола от заседанието са различни. От всичко това се извежда довод за предубеденост на съдебния състав, тъй като въззивната присъда била подготвена предварително, вътрешното съдийско убеждение също било формирано отнапред, а принципът на безпристрастност бил нарушен.
Подлежащият на разглеждане съдебен акт е приложената по въззивното дело нова присъда. При нейното изготвяне не са допуснати съществени процесуални нарушения – тайната на проведеното съвещание не е нарушена, присъдата е подписана от съдебния състав и обявена в публично съдебно заседание. На прокурора явно е предоставено за послужване „работно” копие, което няма официален характер.
Имената на съдебния секретар в присъдата и в протокола са различни. Допустимо е в едно съдебно заседание последователно да участват повече от един съдебен секретар, като например вторият да вземе участие само при обявяване на присъдата и служебното произнасяне по мярката за неотклонение. Смяната обаче задължително следва да бъде отразена в съдебния протокол. Подобен факт не е описан в протокола от проведеното на 22.03.2016 г. съдебно заседание, поради което участвалият съдебен секретар е само един. И тъй като протоколите, съставени съобразно процесуалните изисквания, са доказателствени средства за извършените действия, за реда на извършването им и за събраните доказателства (чл. 131 от НПК), грешката е във въззивната присъда.
. Протоколът е подписан от председателя на съдебния състав и от означения в акта съдебен секретар, поради което не е проявено основанието по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК – липса на протокол. В присъдата името е на друг, неучаствал в заседанието съдебен секретар. Касае се до техническа грешка, допусната при изготвянето на съдебния акт. Нарушени са разпоредбите на чл.Допуснато е процесуално нарушение на чл. 305, ал. 2 и чл. 129, ал. 1 от НПК, което не е съществено –, защото не е обхванато от т.нар. абсолютни нарушения по чл. 348, ал. 3, т.т. 2-4 от НПК, нито e довело до накърняване на процесуалните права на страните в процеса, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Въззивната присъда съдържа всички задължителни реквизити по чл. 339, ал. 3 във вр. с чл. 305 от НПК. Подписана е от съдебния състав, който я е изготвил, няма основания за съмнения в законността на състава и не е нарушена тайната на съвещанието. Сбърканото име на съдебния секретар в присъдата по никакъв начин не накърнява гарантираните от закона процесуални права на подсъдимия или на другите участващи страни. Не е налице и съмнение, че присъдата се отнася за конкретното наказателно производство, а не за друго дело.
Изложените в протеста факти не сочат на явната предубеденост на съдебния състав преди постановяване на въззивния съдебен акт. Вътрешното съдийско убеждение не е било предварително разкрито по делото. Отсъстват данни от които може да се направи убедително заключение за нарушаване на основни принципи на наказателния процес. Протестните доводи са несъстоятелни, поради което и не се поддържат пред касационната инстанция.
Обжалваната въззивна присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда без номер от 22.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 604/ 2016 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, VІІ въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.