Ключови фрази
Убийство по чл.115 НК * липса на мотиви * противоречиви доказателства * причинна връзка * умисъл за телесно увреждане и умисъл за лишаване от живот

Р Е Ш Е Н И Е

№ 216

София, 15.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ

при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев
разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 606 по описа за 2017 г.
Касационното производство е образувано по жалба на П. М. П., лично и като законен представител на малолетния си син М. М. М., чрез повереник, против решение № 33 от 26.01.2017 г. по в.н.о.х.д. № 498/ 2016 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІІ въззивен състав.
С жалбата се навеждат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Нарушението на материалния закон е обосновано с твърдения за неправилна квалификация на деянието, приложена с въззивното решение. Извършен е подробен доказателствен и фактологичен анализ. Като явно несправедливо се сочи и наказанието от две години лишаване от свобода, определено в разрез с установения превес на отегчаващите отговорността обстоятелства (предишни осъждания на подсъдимия и липса на смекчаващи отговорността обстоятелства). Въззивното решение е атакувано и в гражданско-осъдителната част, като касаторите останали недоволни от присъденото им обезщетение и претендират за цялостно удовлетворяване на гражданскоправните претенции. Правят искане за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, частният обвинител и граждански ищец П. М. П. и нейният повереник адвокат В. Ц. поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Представят писмени бележки с дословен препис на съдържанието на жалбата.
Подсъдимият М. М. М. и неговият защитник адвокат М. Г. считат касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за доказаност на непредпазливото убийство, поради което пледира за оставяне в сила на въззивното решение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С присъда № 1 от 06.01.2016 г. по н.о.х.д. № 205/ 2014 г. Софийският окръжен съд, Наказателно отделение, V състав, признал подсъдимия М. М. М. за виновен в това, че на 27.07.2012 г., в периода около 20,05 до 20,30 часа, в [населено място], [улица], да е причинил по непредпазливост смъртта на М. Н. М., следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда – закрита черепно-мозъчна травма, чрез нанасяне на директен удар с юмрук в областта на главата на пострадалия и последвалото му падане от силата на този удар с удряне на главата в ръба на улична шахта, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 128 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание от осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване в затвор, като го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 115 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК за умишлено умъртвяване на пострадалия в съучастие с подсъдимия С. И. П..
Подсъдимият М. М. М. бил осъден да заплати на гражданския ищец П. М. П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга ѝ в размер на 100 000 лева, а в останалата част, за разликата до 300 000 лева, искът бил отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият бил осъден да заплати на гражданския ищец М. М. М. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му в размер на 150 000 лева, като за разликата от 300 000 лева искът бил отхвърлен.
Окръжният съд зачел предварителното задържане на подсъдимия М., в негова тежест възложил разноските по делото и се разпоредил с веществените доказателства.
С първоинстанционната присъда другият подсъдим С. И. П. бил изцяло оправдан за съучастие в убийство по чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и били отхвърлени предявените против него граждански искове.
С решение № 33 от 26.01.2017 г. по в.н.о.х.д. № 498/ 2016 г., Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, VІІ въззивен състав изменил присъдата, като преквалифицирал деянието в по-леко наказуем закон по чл. 122, ал. 1 от НК, намалил наказанието на две години лишаване от свобода, за което определил първоначален общ режим за неговото изпълнение и възложил на подсъдимия М. разноските пред тази инстанция.
Касационната жалба на частното обвинение е основателна.
Въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на постановения съдебен акт.
1. Решението на апелативния съд не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК. В него съдът е посочил съдържанието на въззивната жалба с направените от частния обвинител и граждански ищец възражения за съставомерност на повдигнатото срещу подсъдимия М. М. обвинение по чл. 115 от НК и несъгласие с приетата от окръжния съд преквалификация на деянието, но отговор на така поставените от жалбоподателя доводи и възражения в мотивите на съдебния акт не се съдържа.
Допуснатото нарушение е довело до ограничаване на процесуалните права на частния обвинител, а по същество представлява и липса на мотиви, заради което решението подлежи на отмяна. Въззивната инстанция е длъжна да даде отговор на възраженията и доводите на страните независимо дали ги счита за основателни или не.
Апелативният съд е разгледал правните доводи на първата съдебна инстанция по приложението на материалния закон. Развитите съображения представляват критика на приетата с присъдата квалификация на деянието по чл. 124 от НК. Отправен е упрек, че не е налице причинно-следствена връзка между нанесения удар в лицето на пострадалия (с юмрук – според първата инстанция; с плесница – според въззивния съд) и настъпилата закрита черепно-мозъчна травма, следствие на падането на пострадалия на улицата и настъпилия удар на тилната част на главата в издадения ръб на улична шахта. Съображения защо деянието не представлява убийство при евентуален умисъл по смисъла на чл. 115 от НК, за чието приложение частното обвинение останало несъгласно с подадената от него жалба, Софийският апелативен съд не е изложил.
2. По делото не е направен задълбочен анализ на механизма на деянието. Не са изложени и съображения, с които по категоричен начин въззивната инстанция да отхвърли възможните доводи за правна квалификация на деянието, различна от възприетата с въззивния акт.
Софийският апелативен съд се е впуснал да обосновава теза, че след нанесената плесница от подсъд. М. пострадалият паднал, а смъртта му настъпила при форма на вината непредпазливост (небрежност).
Изводът е неверен, а изложените съображения за извършено престъпление по чл. 122 от НК – неубедителни.
Макар да се е позовал на причинната връзка между удара в главата на пострадалия в издадения ръб на уличния терен и настъпилата по-късно смърт, това падане е отдадено на загубата на равновесие, а не в резултат на противоправно поведение на подсъдимия.
Съдът не е взел предвид състоянието на пребития пострадал, който не е можел самостоятелно да ходи, бил е влачен от двамата подсъдими при извеждането му на улицата, подпиран от тях от двете страни, като при нанасянето на шамара подсъдимият пуснал постр. М., а от удара той политнал назад и ударил тилната част на главата си в издадения ръб на отводнителната шахта (въззивният съд приел удар в бетонния ръб на бордюра). Не са изложени съображения на какво се дължи това положение на пострадалия – дали е следствие на опиянение, на нанесения му побой или на двете обстоятелства съчетани заедно.
Поведението на подсъдимия М. не е разгледано в съпоставка с конкретното здравословно състояние на пострадалия и субективната представа на дееца, която е имал при зашлевяване на плесницата – дали е предвиждал вероятното настъпване на смъртта, но към нея се е отнесъл безразлично (престъпление по чл. 115 от НК), дали е предвиждал сигурното и неминуемо падане на пострадалия с причиняване на телесно увреждане – закрита черепно-мозъчна травма, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия (престъпление по чл. 129 от НК) или пък тежка телесна повреда (както е приел Софийският окръжен съд), налице ли е пряка причинно-следствена връзка между телесното увреждане и смъртта на пострадалия (престъпление по чл. 124 от НК при смесена вина, защото смъртта не е била желана от дееца) или се касае до причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 122 от НК), както в крайна сметка неправилно е приел апелативния съд в обжалваното решение. Що се отнася до разграничението между съставите на чл. 122 и чл. 124 НК, такова теоретично е направено в мотивите на въззивния акт, но не е отнесено спрямо конкретиката на делото.
Ако въззивният съд бе обсъдил задълбочено всички релевантни за делото факти и обстоятелства, вероятно не бил приел падането на пострадалия за последица от загубата на равновесие. Но ако плесницата е първопричина за падането на пострадалия и удрянето му на ръб от терена, то защо съдът изключва причинната връзка между тази първопричина и крайния факт – настъпването на смъртта?
Твърдението на Софийския апелативен съд за причинена на пострадалия лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК (плесница) е невярно, защото разглежда поведението на подсъдимия изолирано, а причинната връзка между упражненото от дееца физическо насилие и падането на жертвата на земята е разкъсана (стр. 11 от въззивното решение). В подкрепа на неправилно изложения извод е и предложената от апелативния съд невъзможна правна конструкция за деяние по чл. 122, ал. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. Защото смъртта на жертвата от престъпление по чл. 122 от НК настъпва при форма на вината непредпазливост (самонадеяност или небрежност), докато престъплението по чл. 130 от НК се извършва при умисъл (пряк или евентуален) и привръзката между двете престъпления е невъзможна (освен в случаите на смесена вина по чл. 124 или 134 от НК).
В съдебното решение е посочено още, че „самият нанесен шамар не причинява и не е бил достатъчен пряко и самостоятелно да предизвика оток на мозъка и малкомозъчно вклиняване“. Твърдението на апелативния съд е наивистично и непрофесионално поднесено, тъй като пренебрегва съществени факти от развитието на деянието.
По-долу съдът съществено си противоречи с ново съждение, че „между еднократния силен удар – плесница в лицето … и последвалото падане на тялото на пострадалия на земята с удар в ръба … на отводнителната шахта … съществува пряка непрекъсваща се причинна връзка, като свързващото обстоятелство е загубата на равновесие“ (стр. 12 от въззивното решение). Изводът е направен след теоретичен анализ, изведен от трудовете на утвърдени преподаватели по наказателно право, а обратът в позицията на съда разкрива квалификация на деянието при смесена вина и деяние по чл. 124 от НК. И тъй като е трудно да се различи дали това е самостоятелен извод на въззивната инстанция или препис на доводите от първоинстанционните мотиви (поради постоянното препращане към другия съдебен акт и липсата на ясна позиция на въззивната инстанция), следва да се отдаде предпочитание на първата възможност пред втората, защото окръжният съд никъде не е приемал, че непредпазливата смърт на постр. М. е пряка и непосредствена последица от умишлено нанесена му лека телесна повреда (с присъдата смъртта е приета за следствие на тежка телесна повреда).
3. Допуснато е съществено процесуално нарушение при доказателствения анализ и проверката на част от доказателствата.
Въззивната инстанция може да установява нови фактически положения, различни от приетите с първоинстанционната присъда (аргумент от чл. 316 от НПК). Новоустановените факти и обстоятелства следва да бъдат изведени от надлежно събраните и проверени по делото доказателства – приобщени още на досъдебното производство, в хода на първоинстанционното съдебно следствие или на въззивното следствие. Въззивният съд излага цялостната фактическа обстановка по ясен и непротиворечив начин, а не само промените в нея. Само при пълно съвпадение на въззивната и първоинстанционната проверки въззивното решение може да препраща към мотивите на присъдата.
Софийският апелативен съд е приел в различие от присъдата, че свид. М. нанесъл побой над пострадалия, позовавайки се на показанията на свид. А.. Побоят е предшестващ инкриминираното деяние по нанасянето на удар с отворена длан и падането на пострадалия на улицата. За спецификата на този удар (с отворена длан, шамар, а не с юмрук, както е прието в присъдата), въззивната инстанция е изложила убедителни съображения.
Макар да е положил усилия да изясни противоречията между показанията на свидетелите М. и А., оказаното доверие от апелативния съд на втория свидетел не е извършено по несъмнен и категоричен начин.
Съдът отхвърлил за достоверно приетото в присъдата, че свид. М. и пострадалият М. взаимно се блъскали по телата през масата, „като тези блъскания не били силни, никой от тях не паднал и не пострадал по никакъв начин“ (решение, стр. 3). Според приетото на стр. 9 от въззивното решение свид. М. „нанесъл удари в главата и снагата на М., но бил възпрян от свид. А. и подсъдимия П.“. Последвал сблъсък между двамата свидетели, като свид. А. ударил два пъти с юмрук свид. М. по лицето и му разкървавил носа. Това било и повод свид. А. да напусне двора на къщата с приятелката си, а свид. М. да излезе на улицата и да повика линейка.
Показанията на свидетелите М. и А. не са съпоставени с други гласни доказателствени средства (напр. с твърдението на подсъд. М., че свид. А. паднал върху пострадалия и др.), не са изяснени противоречията между тях, както и вътрешните противоречия в показанията на отделни свидетели (дадени в различните етапи от наказателния процес). Въззивният съд не е посочил по ясен и категоричен начин кои от приетите от него факти се установяват от конкретни доказателствени източници и кои техни части не кредитира и защо.
Съдилищата категорично са пропуснали да опишат какво се е случило след този първи инцидент до последното събитие – извеждането на пострадалия М. на улицата и повалянето му на земята. На стр. 8 от решението въззивният съд се е задоволил дословно да посочи, че липсвали доказателства за поведението на подсъдимите до падането на пострадалия М.. А според описанието на свидетеля с тайна самоличност пострадалият не е можел самостоятелно да се движи, краката му се влачели по земята и бил подпиран от двете страни от подсъдимите М. и П..
Неизвестно по делото остава какво приемат съдилищата за многобройните увреждания по тялото на пострадалия, описани в аутопсионния протокол и в съдебно-медицинските експертизи. Дали всички телесни увреди са причинени само от свид. М. или част от тях – от свидетеля, а останалите впоследствие от друго лице, за който времеви период съдът признал, че няма доказателства. Във въззивното решение тези многобройни медицински находки по трупа не са съпоставени с поведението на свид. М., с конкретните му действия, броя и локализацията на нанесените от него удари по тялото на пострадалия (така както са описани от свид. А.). По този начин не е отхвърлена възможността част от уврежданията да са били причинени след този първи инцидент между пострадалия и свид. М., но преди падането на пострадалия на улицата и удара в ръба на уличната шахта. А това означава, че версиите за участието на двамата подсъдими М. и П. в противоправно поведение не са изключени, тъй като след инцидента между свидетелите М. и А., на двора с пострадалия останали само подсъдимите.
Липсата на доказателства може да се отнесе само до прекия им характер за авторството на телесните увреждания, но не и за вида на последните, техният характер, локализация по трупа на починалия, както и за причиняването им приживе на пострадалия. Не са положени усилия за изграждането на отделен извод основан само от наличните косвени доказателства.
Липсата на детайлна съпоставка между отделните доказателствени средства води до липса на доказателствен анализ и на изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото (нарушение по чл. 14 от НК). Не са обсъдени съвкупно и предоставените по делото различни експертни становища. Пренебрегнати са важни за правилното решаване на делото събития, като съдебният акт в тази част страда от липса на мотиви.
Отсъствието на съображения защо поведението на подсъдимия не представлява убийство по смисъла на чл. 115 от НК, в каквато насока са изложените доводи от въззивния жалбоподател, налага задълбоченото изследване на фактите и обстоятелствата около нанесените многобройни увреждания по различни части на тялото на пострадалия М.. В противен случай, при категорични и убедителни изводи за отсъствие на убийство при евентуален умисъл, действията на подсъд. М. по нанасяне на плесница можеха да бъдат разгледани отделно от предходните събития.
Софийският апелативен съд ненужно е изложил приетата от окръжния съд фактическа обстановка (стр. 3-4), а след това приетите от него факти и обстоятелства по делото (стр. 8-9). Защото мотивите на присъдата са част от наказателното производство и участващите процесуални страни вече са се запознали с тях, а в случаите на несъгласие – възраженията, доводите и исканията са отразени във въззивната жалба. Тъкмо правилността и законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт се проверява от въззивната инстанция. Тя трябва да изложи какво приема като фактически констатации, а не да излага две отделни фактически обстановки. Нарушението не е съществено, но е показателно за работата на съда, несъответстваща на високото ниво на упражнен инстанционен контрол.
Допуснатите нарушения на процесуалните правила са основания за отмяна на въззивното решение и налагат необходимост от връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, от стадия на съдебното заседание.
С оглед допуснатите съществени процесуални нарушения Върховният касационен съд не би могъл да разгледа по същество претендираното от частния обвинител касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание, както и по отношение на гражданскоправните претенции.
Що се отнася до възраженията на подсъдимия, в представените от неговия защитник писмени бележки с конкретни доводи и искания, същите не могат да бъдат предмет на касационна проверка, защото тези страни не са упражнили правото си на касационна жалба, а по същество депозираните писмени бележки нямат характера на възражение по смисъла на чл. 351, ал. 4 от НПК.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 33 от 26.01.2017 г. по в.н.о.х.д. № 498/ 2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, VІІ въззивен наказателен състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.