Р Е Ш Е Н И Е № 60220 гр. София, 15 март 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Михова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Татяна Грозданова при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Явор Гебов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №880 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Я. А. Г. и касационен протест срещу решение №44, постановено на 16.08.2021 г. по ВНОХД №20212000600114/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена изцяло присъда №3, от 26.04.2021 г. на Окръжен съд – Бургас, постановена по НОХД №1012/2020 г., с която подсъдимият Г. е признат за виновен в това, че за периода от 02.07.2019 г. до 25.09.2019 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице- специалист по „Рибарство и контрол“ в отдел „Рибарство и контрол- Южна България“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителната агенция по рибарство и контрол“ (ИАРА), приел от А. П. и Р. П. дарове- парична сума в общ размер от 850 лева, които не му се следват, загдето не извършил действия по служба и за да наруши службата си- чл.5, ал.1, чл.54, ал.2, т.3,4,7,11 и 13, чл.55, чл.91, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРАК), т.1 от Заповед №РД 09-25 на Министъра на земеделието и храните, чл.10, ал.2 КПСДА, чл.3, чл.16 и чл.27 от ЕКПС на ИАРА и раздели ІІІ, ІV, V от длъжностната си характеристика, като това нарушение не съставлява престъпление. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.301, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.3, във вр. с ал.1 НК и са му са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от три години, „глоба“ в размер на 4 000 лева и „лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност в областта на рибарството и аквакултурите и да упражнява професия или дейност в същата сфера“ за срок от четири години. С присъдата подсъдимият Г. е оправдан по обвинението да е нарушил службата си по първия пункт от обвинението (деяние, извършено на 02.07.2019 г.) С присъдата на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.307а НК е отнета сумата от 850 лева, както и подсъдимият Г. е осъден да възстанови направените в хода на производството деловодни разноски. В касационния протест се сочи основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Поддържа се, че неправилно при индивидуализация на наказанието е завишено значението на съдебното минало на подсъдимия, като не е отчетено това, че ако то не е било такова той е нямало как да заема длъжност в ИАРА и да бъде субект на престъпление по чл.301 НК. Твърди се, че Г. е развил комплексна дейност, като се е свързвал с бракониери и ги е карал да работят за него, включително като им е осигурявал такъми и лодки, за да осъществяват незаконна дейност. Моли се това да бъде отчетено като негативна черта на личността на подсъдимия и да бъде основание за завишаване на наказанието му. Оспорват се и изводите на решаващите съдилища, че общата стойност на предмета на престъплението е сравнително ниска, както и това, че обществената опасност на престъпната дейност на подсъдимия не е висока. Предлага се наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде завишено на четири години и то да бъде изтърпяно ефективно. Моли се да бъде увеличен и размера на наложеното наказание „глоба“, като се поддържа, че то не съответства на обществената опасност на извършеното престъпление и имотното състояние на Г.. Предлага се да бъде увеличен и срока на наложеното наказание „лишаване от права“ от четири на пет години. На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационната жалба на подсъдимия се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че предходните съдебни състави не са приложили правилно материалния закон, защото са постановили осъдителни съдебни актове при липса на доказателства, установяващи извършването на престъплението. Оспорват се изводите, че то е осъществено, като се поддържа, че на две от инкриминираните дати подсъдимият не е бил командирован на територията на [населено място] и е нямало как да наруши или не изпълни служебните си задължения. Моли се да бъде отчетено и това, че от съдържанието на длъжностната му характеристика е видно, че той не е имал право да издава актове за установяване на административни нарушения и затова няма как да е осъществявал приетата за съставомерна дейност. По отношение на първото инкриминирано деяние се оспорва извода за довършеност на престъплението, като се твърди, че паричните средства не са достигнали до подсъдимия. По отношение на второто инкриминираното деяние (осъществено на 29.08.2019 г.) се поддържа, че от показанията на свидетеля П. не се установява нито за какво е била срещата между него и подсъдимия, нито че са получавани инкриминираните 300 лева. По отношение на инкриминираното деяние от 25.09.2019 г. се поддържа, че получените парични средства представляват част от цената на закупена лодка- обстоятелство, което се установява от показанията на свидетелите С., Г. И. и П.. В жалбата не са направени конкретни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила извън твърдените неточности при анализа на доказателствата. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се поддържа, че при определяне на наказанието „лишаване от свобода“ не е отчетено времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, което и основание същото да бъде намалено. Предлага се да бъдат отчетени целите на специалната и генералната превенция, като бъде преценено, че са налице предпоставките за постигането им и при прилагане на института на условното осъждане. На тези основания алтернативно се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено и бъде постановена изцяло оправдателна присъда или след отмяната му делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или да бъде изменено решението, като бъде намален размера на наложените наказания. В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста и предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Подсъдимият Г. поддържа жалбата и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба и касационния протест са неоснователни. По жалбата на подсъдимия Г. Касационният съд прецени, че предходните съдебни състави са анализирали подробно и правилно доказателствената съвкупност, не са допуснали неточности или процесуални нарушения при оценката им и вярно са установили релевантните факти. Настоящият съдебен състав изцяло възприе изводите на решаващите съдилища, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П., П., К., Д., С. (дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 373, т.1 НПК) и на К., дадени в хода на съдебното следствие, като прецени, че тези гласни доказателствени средства кореспондират както помежду си, така и с приложените по делото писмени доказателства (установяващи извършената проверка) и протоколите от изготвените ВДС (установяващи съдържанието на разговорите, водени между подсъдимия и свидетелите Д. и С.). Въз основа на тези доказателствени източници правилно съдилищата са приели за установено, че подсъдимият Г. е извършил проверка на свидетеля П., не му е съставил акт за установяване на административно нарушение, след това е приел да получи сумата от 100 лева, която след това е била предадена на свидетелката С.. Съдът прецени, че правилно са анализирани доказателствата и доказателствените средства и по отношение на останалите два пункта от обвинението, като обосновано са кредитирани показанията на свидетеля П., дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК, а не на тези, дадени в хода на воденото съдебно следствие. Правилно решаващите съдилища са преценили, че те кореспондират с други доказателствени източници- показанията на свидетелите М. и И. и протоколите от изготвените ВДС, в които има информация за съдържанието на водените телефонни разговори между подсъдимия и П.. Тези доказателствени източници кореспондират и с приложените по делото протоколи за претърсване и изземване, с които са иззети част от паричните средства- предмет на престъплението. Съдилищата правилно са ценили и показанията на свидетеля С. и са приели, че обстоятелството, че той е продал на подсъдимия лодка не опровергава изводите, че получените от Г. средства не са от осъществена между него и П. последваща препродажба на същата лодка. Вярно е преценено, че показанията на свидетеля и обясненията на Г. се опровергават от приложените по делото ВДС, от които се установява действителната причина за извършените плащания. В подкрепа на направените изводи са и показанията на свидетеля П., дадени на досъдебното производство, в които той е обяснил действителната причина за предадените на Г. парични средства. Правилно решаващите съдилища са очертали две групи доказателства, като са кредитирали тези, дадени на досъдебното производство. Вярно са преценили, че показанията на П., дадени на тази фаза не са депозирани под натиск. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите, че тези показания са депозирани от една страна в разпит, проведен по реда на чл.223 НПК, а от друга кореспондират изцяло на други доказателствени източници, които очертават достоверно и реалистично случилото се. Ето защо правилно тезата за получени от подсъдимия пари на вноски, които представляват плащане на продадена от него на П. лодка не е кредитирана и тя е оценена като защитна версия. Касационният съдебен състав не споделя оплакването, че при анализа на доказателствените източници е даден приоритет на изготвените по делото ВДС. Няма спор, че тези доказателствени средства следва да бъдат обсъдени, защото са изготвени при спазване на всички правила посочени в чл.172 и сл. НПК, както и че същите съдържат информация, пряко относима към основния факт на доказване. Не е вярно твърдението, че те са преимуществено ценени, тъй като при анализа на тяхната достоверност съдилищата правилно са приели, че те се подкрепят и от други доказателствени източници- в това число показания на свидетели, протоколи за оглед, протоколи за претърсване и изземване и т.н. В случая не е приложима и забраната по чл.177, ал.1 НПК, тъй като постановените осъдителни съдебни актове не почиват единствено на данни, събрани чрез използване на СРС, а напротив се подкрепят от множество други доказателства и доказателствени средства, част от които са обсъдени по- горе. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че предходните съдебни състави не са допуснали нарушения на процесуални правила при анализа на доказателствените източници, поради което и няма основание атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Основното оплакване, свързано с касационното основание по чл.248, ал.1, т.1 НПК е за това, че неправилно съдилищата са квалифицирали инкриминираното поведение на подсъдимия Г. като престъпление по чл.301, ал.2, във вр. с ал.1 НК. Касационният съд не може да се съгласи с тезата на подсъдимия, че на две от инкриминираните дати той не е бил командирован в структурата на ИАРА в [населено място] и е нямал служебни правомощия да осъществява дейност на територията обслужвана от отдел „Рибарство и контрол- Черно море“. Вярно е, че от приложените по делото трудов договор, допълнения към него и командировъчни заповеди се установява, че на първите две инкриминирани дати- 02.07.2019 г. и 29.08.2019 г. Г. не е бил командирован да работи на територията на поделението на ИАРА в [населено място], но правилно предходните съдебни състави са приели, че това не е ограничило служебните му правомощия единствено до територията на структурата на ИАРА в [населено място]- където Г. е бил назначен. Правилно е прието, че подсъдимият е назначен на длъжност „специалист“ в структурата на ИАРА и част от служебните му задължения (изведени от длъжностната му характеристика и съдържанието на ЗРАК) са били да извършва проверки и съставя актове за установяване на нарушения на този закон. Вярно съдилищата са приели, че съгласно разпоредбата на чл.54 ЗРАК служителите на ИАРА имат задължение да осъществяват контрол за дейностите, посочени в този текст, като съгласно разпоредбата на чл.91 ЗРАК имат и задължение да съставят АУАН при констатирани нарушения. В последния текст законодателят е предвидил министъра на земеделието, храните и горите да определи длъжностните лица, които имат правомощия да съставят тези актове. Видно от приложената заповед РД 09-25, издадена на 21.01.2014 г. тези служители са определени, като длъжността на подсъдимия е включена в кръга им. От съществено значение е съдържанието на заповедта, в която по изричен начин е отразено, че компетентността на служителите да съставят АУАН е за територията на цялата страна. Ето защо и касационния съд приема, че след като подсъдимият Г. е бил назначен на длъжност „специалист“ в структурата на ИАРА по силата на ЗРАК е имал правомощия да осъществява контрол за дейности,идентични с тези осъществявани от свидетелите П. и П.. Отново по силата на закона и заповедта Г. е имал и правомощия да съставя актове за констатирани нарушения. Ето защо дори да е имало документална неточност и подсъдимият да не е бил командирован по надлежен ред в [населено място] за две от инкриминираните дати, това не е ограничило правото му да осъществява контрол за нарушения на ЗРАК и да съставя АУАН при констатирането им на територията на цялата страна. По делото няма спор, че подсъдимият е бил длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, т.1 НПК, както и това, че той е осъществявал активна дейност именно на територията на Отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ – Бургас, като е бил включен в работния график на отдела и е получавал трудовото си възнаграждение като работещ в него. Ето защо правилно инкриминираната му дейност е била квалифицирана като престъпление по чл.301, ал.2, във вр. с ал.1 НК и обстоятелството, че той не е бил изрично командирован не може да доведе до извод за несъставомерност на действията му. Касационният съд констатира, че в жалбата на подсъдимия липсват конкретни оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като единствено са изложени доводи защо целите на наказанието могат да бъдат постигнати с приложение на института на условното осъждане. В касационното производство не съществува служебно начало и при липсата на конкретни оплаквания за съда няма задължение да излага пространни мотиви по жалбата в тази й част. Единствено следва да бъде отразено това, че наложените на подсъдимия Г. наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК, защото са съобразени с обществената опасност на извършеното престъпление и тази на личността му. По касационния протест На подсъдимия Г. са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от три години, 4 000 лева „глоба“ и „лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност в областта на рибарството и аквакултурите и да упражнява професия или дейност в същата сфера“ за срок от четири години. При определянето им правилно са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, сравнително ниската степен на обществена опасност на личността му и невисоката обща стойност на предмета на престъплението. Правилно е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че подсъдимият е осъществил три самостоятелни инкриминирани деяния, които са включени в състава на продължаваното престъпление. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства вярно е преценено, че наказанията трябва да бъдат определени при превес на първите и законосъобразно те са наложени в размери под средния, предвиден за това престъпление. Касационният съд категорично не може да уважи основното оплакване, отразено в протеста, че действия на подсъдимия Г., които не са включени в обема на обвинението представляват „негативно поведение“, което е трябвало да бъде отчетено при индивидуализация на наказанието му. Съдът намира за недопустимо дейност, която прокуратурата не е инкриминирала да бъде ценена при налагане на наказание по повдигнато друго обвинение. Няма спор, че именно прокуратурата преценява кога, срещу кого и за какво да повдигне обвинение, респективно от нея зависят какви ще са рамките на процеса. Ето защо е незаконосъобразно действия на подсъдимия, които не са инкриминирани и са извън тези рамки да бъдат отчитани при индивидуализацията на наказанието като отегчаващи отговорността обстоятелства. Касационният съд не може да се съгласи и с оплакването, че неправилно е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“. Размерът на наложеното най- тежко наказание позволява приложението на чл.66, ал.1 НК от една страна, а от друга целите на специалната и генералната превенция не налагат ефективното му изтърпяване. Определянето на максималния изпитателен срок е и допълнителна гаранция за постигане на целите на чл.36 НК. Касационният съд не може да прецени като основателно и оплакването, че по други производства със сходна правна квалификация са налагани ефективни наказания при по- нисък размер на предмета на престъплението. При индивидуализация на наказанието следват да бъдат отчетени комплексно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като размера на получената облага е само едно от тези обстоятелства. Ето защо преценката за възможността за приложение на института на условното осъждане следва да бъде правена не само въз основа на стойността на предмета на престъпление, но и при отчитане на данните за личността на подсъдимия и конкретното осъществено престъпление. В посочените в протеста решения по други производства тези обстоятелства са твърде различни от настоящото, което е и основание да се прецени, че и това оплакване е неоснователно. В заключение следва да бъде посочено това, че отмерените на подсъдимия Г. наказания и в частност определеното му най- тежко „лишаване от свобода“ в размер на три години, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК защото съответстват на обществената опасност на извършеното престъпление и тази на подсъдимия. Ето защо касационният съд прецени, че липсват основания за отмяна или изменение на атакувания въззивен съдебен акт и същият следва да бъде оставен изцяло в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №44, постановено на 16.08.2021 г. по ВНОХД №20212000600114/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.