3 Р Е Ш Е Н И Е № 326 СОФИЯ 24.09.2010 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 13 април 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ : Д. Ц. Б. Д. при секретаря Д. Н. изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 602/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д.г.с. - П. против решение № 117 от 21.01.2009 г. по в.гр.д. № 3161/08 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е обезсилено решение № 113 от 30.09.2008 г. по гр.д. № 563/08 г. на Пловдивския районен съд и е прекратено производството по делото. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Жалбоподателят поддържа, че решението, с което се възстановява правото на собственост по реда на ЗВСГЗГФ не се ползува със сила на пресъдено нещо спрямо него по въпроса за принадлежността на правото на собственост, тъй като той не е бил страна в административното производство. Ответникът по касация Община Р. в писмено възражение изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени заявените с касационната жалба основания във връзка с доказателствата по делото, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./, предявен от Държавно горско стопанство- Пловдив против Община Р. за установяване, че подробно описаните в исковата молба гори са държавна собственост, е недопустим, тъй като правото на собственост на ответника е било възстановено в спорно административно производство по реда на ЗВСГЗГФ. Решението на ОСЗГ е било обжалвано по предвидения в чл. 13, ал.6 ЗВСГЗГФ ред и в това производство съдът е извършил преценка за наличието на материалноправните предпоставки за възстановяване правото на собственост върху процесните гори. Държавата в лицето на Поземлената комисия е била страна в това производство и е имала възможност да защити интересите си. Поради това е недопустимо да се пререшава въпроса за собствеността върху възстановените гори. С определение № 46/10 от 15.01.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалния въпрос относно допустимостта на предявения установителен иск, тъй като същият е разрешаван противоречиво от съдилищата. С решение № 675 от 21.06.2007 г. по гр.д. № 628/06 г. на ВКС, І г.о., е прието, че при наличието на позитивно решение на Поземлената комисия / сега О. служба по земеделие/ за възстановяване правото на собственост върху гори в полза на дадена община, държавата има правен интерес от предявяване на иск, с който да защити правата си. Това становище се споделя от настоящия състав на ВКС. Общинските поземлени комисии / сега Общински служби по земеделие/ са административни органи със специална компетентност, създадени за извършване на предвидените в ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ дейности по възстановяване на собствеността върху земеделските земи и горите. Производството пред тях е административно по своя характер и се развива само между лицата, подали искане за възстановяване на правото на собственост и поземлената комисия, без участието на трети лица. Решенията на общинските служби по земеделие, с които се възстановява собствеността върху земеделски земи или гори, имат силата на констативен нотариален акт - чл. 14, ал.1, т.1ЗСПЗЗ, чл. 13а, ал.1 ЗВСГЗГФ. Това означава, че решението може да бъде оспорено по исков ред от всяко трето лице, чиито права са засегнати. Общинските служби по земеделие не са правораздавателни органи и не могат да разрешават спорове за материално право, включително и между държавата и общините. Тези спорове се разрешават по общия исков ред. Решенията на районния съд, постановени по реда на чл. 13, ал.6 ЗВСГЗГФ, респ. чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, имат същия характер и правна стойност като решенията на общинските служби по земеделие, в чиито правомощия съдът влиза, когато е сезиран с жалба. В производството пред съда общинските служби по земеделие участвуват като страна в качеството си на орган, издал обжалвания административен акт, а не като орган, комуто е възложено да управлява и стопанисва земеделските земи и гори - държавна собственост и да осъществява нейната защита. Поради това неправилно е разбирането на въззивния съд, че държавата е разполагала с процесуалната възможност да защити собственическите си права в производството по чл. 13, ал.6 ЗВСГЗГФ. Държавните горски стопанства са самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал.3 ТЗ. Тъй като те не са страна в производството по възстановяване собствеността върху горите, не са обвързани от постановеното от О.та служба по земеделие позитивно решение и могат да защитят правата си само по общия исков ред. По тези съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на Пловдивския окръжен съд за разглеждане от друг състав . Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 117 от 21.01.2009 г. по в.гр.д. № 3161/08 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :