3 Решение по т.д. № 893/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №111 С., 02.11. 2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Д. П. Т. К. при секретаря К. А., като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 893 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на синдика на [фирма] (н) срещу Решение № 252 от 20.05.2010 год. по т.д.№ 2272/2008 год. на Софийския апелативен съд. Ответникът [фирма] (н) не изразява становище. Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който се съдържа становище по основанията за допускане на касационен контрол. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка по заявените с жалбата основания, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. чл.646 ал.2 т.4 ТЗ и чл.108 ЗС. Синдикът на [фирма] (н) е сезирал съда с искане за прогласяване нищожността на сключената на 15.05.2003 год. (след началната дата на неплатежоспособност) възмездна сделка - покупко-продажба на недвижим имот, представляващ магазинно помещение в [населено място]. Сделката е материализирана с нот.акт № 156 т.І рег. № 5290, д.№ 141/2003 год. на нотариус № 093. Престацията на купувача не е парична. Поетото от него задължение е да извърши СМР – довършване и подобрения на сградата в която се намира магазинът. Първоинстанционният съд е счел иска по чл.646 ТЗ за основателен. Приел е, че искът по чл.108 ЗС за недопустим и с решението си е прекратил производството по него. Сезиран с въззивната жалба на [фирма] Апелативният съд е отменил тази част от Решение № 23 от 29.07.2008 год. по гр.д.№ 983/2007 год. на Софийски градски съд с която е искът по чл.646 ТЗ е бил уважен и го е отхвърлил. За да приеме, че този иск е неоснователен, съставът на САС се е позовал на това, че договорените видове работи са били полезни за прехвърлителя. Средната пазарна стойност на магазина към 15.05.2003 год. е била 6066 лв., а стойността на извършените СМР, съобразно протоколите обр.19 към същата дата възлиза на 5974 лв. Т.е. не е налице неравностойност престациите при която даденото от несъстоятелния длъжник значително да надхвърля по стойност полученото. К. контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: „Към кой момент се извършва оценката на престациите – към момента на подписване на нотариалния акт; към момента към който е следвало да се изпълнят или към момента на реалното изпълнение, ако има такова?”. Становището на настоящия съдебен състав по обуславящия правен въпрос е следното: При действието на ГПК-1952 год. ВКС неколкократно е имал случай да посочи какъв е предмета на доказване при исковете по чл.646 ал.2 ТЗ, както и последиците от уважаването им. Предмет на доказване е сключването на сделката или извършването на действието именно през подозрителния период , както и това, че с нея/него е осъществена някоя от хипотезите на чл.646 ал.2 ТЗ. Целената последица от успешното провеждане на иска и прогласяването на нищожността, е реституция на даденото от несъстоятелния длъжник, чрез връщането му в масата на несъстоятелността, служеща за удовлетворяване на кредиторите. Действителността на сделката, съобразно критериите по чл.646 ал.2 ТЗ, се преценява към момента на извършването и и съществуващите към този момент условия. Поради това и отговорът на обуславящия въпрос ще следва да бъде: „Оценката на престациите по сделка под режима на чл.646 ал.2 т.4 ТЗ се извършва към момента на сключването и. Когато сделката съставлява възмездно разпореждане с недвижим имот – това е моментът в който се поражда вещно-прехвърлителното и действие”. С оглед произнасянето по посочения правен въпрос, следва изводът по съществото на спора. Жалбата е неоснователна. Договорът за покупко-продажба на недвижим имот е сключен на 15.05.2003 год. Сделката е възмездна и безспорно е след началната дата на неплатежоспособност. Поради обстоятелството, че престацията на приобретателя е непарична, а съставлява изработка - довършване и подобрения на сградата в която се намира магазинът, събирани са доказателства досежно стойността на строително-монтажните работи към различни моменти – сключването на сделката, договорения период на извършването им, реалното им извършване. Вярно е, че приобретателят би могъл виновно да забави изпълнението, стремейки се към благоприятни за себе си последици в ущърб на договореното, но това има отношение към отговорността за неизпълнение, а не и към действителността на сделката. Като е преценявал стойността на разменените престации към един и същ правнорелевантен момент, въззивният съд е приложил правилно закона, поради което решението му ще следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответната страна не се присъждат. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила Решение № 252 от 20.05.2010 год. по т.д.№ 2272/2008 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.