О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 414 София, 05.10.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ като изслуша докладваното от съдията НИКОЛОВА ч. гр. д. № 423/2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба на К. Х. А., чрез адв. П. М., против въззивното определение от 19.07.2012 год. по ч. гр. д. № 2269/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК. Частната жалбоподателка иска определението да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от нея иск. Ответниците по частната жалба не са взели становище по нея. Върховният касационен съд, като прецени данните по делото и обсъди доводите в частната жалба, приема следното: Производството по гр. д. № 899/11 год. на Карловския районен съд е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед установената от изслушана тройна съдебно-медицинска експертиза невъзможност на ищцата К. А. да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, обуславящо необходимостта от назначаването й на попечител. Въззивният съд потвърдил определението на първоинстанционния съд, като приел за ирелевантно обстоятелството, че недееспособността на страната не е установена с влязло в сила решение за поставянето й под запрещение, в какъвто смисъл е било оплакването в частната жалба. В изложението са поставени правни въпроси по приложението на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК – дали наличието на висящо производство, респ. влязло в сила решение за поставяне под запрещение е предпоставка за спиране на производството на това основание, или е достатъчно установяването, че страната не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с две определения на ВКС - по ч. гр. д. № 179/2009 год., ІІІ г. о. и по ч. гр. д. № 312/2006 год., V г. о. Същите не представляват задължителна съдебна практика съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС, поради което поддържаното основание за допускане на касацията е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед противоречиво произнасяне по поставените въпроси. В тях най-общо е прието, че за да бъде постановено спиране на горното основание следва да е налице влязло в сила решение, с което страната да е призната за недееспособна по реда на чл. 336 ГПК, тъй като от този момент настъпва недееспособността на страната. До този момент същата е процесуално дееспособна, поради което и касаторката счита, че съображенията на въззивния съд за обратното са в противоречие с тази практика. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като произнасянето по поставените правни въпроси е обусловило решаващия извод на съда за спиране на производството в хипотезата на необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на страна по делото. Въззивното определение следва да се допусне до касация. По поставените по-горе правни въпроси настоящият състав не споделя изводите в представената съдебна практика, тъй като спирането на производството в посочената хипотеза настъпва със самото осъществяване на предвидения от закона факт, без да е необходимо позоваване на страната, респ. да е направено искане или да е налице разпореждане на съда. Фактът на настъпване на недееспособността на страната дори може да не е известен на съда или на страните, подобно на основанието за спиране при смърт на страна. В тези два случая спирането на производството настъпва по силата на закона от деня на събитието, поради което и при установената по делото недееспособност на ищцата, правилно първоинстанционният съд е спрял производството до назначаването на попечител на същата. А дали и кога такъв ще бъде назначен е въпрос извън предмета на настоящия спор, каквито са и останалите два поставени от касаторката въпроси за правомощието на съда да инициира такова производство за поставяне на страната под запрещение и за значението на факта, че тази страна има упълномощен процесуален представител, който осъществява представителството в процеса и защитава интересите й. По тях въззивният съд не се е произнасял, поради което и същите са неотносими към спора. Поради горното настоящият състав намира за правилно произнасянето по релевантните въпроси в обжалваното въззивно определение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о., ВКС на РБ О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2297 от 19.07.2012 год. по ч. гр. д. № 2269/2012 год. на Пловдивския окръжен съд по частната касационна жалба на К. Х. А., чрез адв. П. М., и ПОТВЪРЖДАВА същото. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: