4 1 Р Е Ш Е Н И Е № 516 София, 20 ноември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1507 по описа за 2013 година. С присъда № 41 от 15.02.2013 г. Окръжният съд – гр.Бургас осъдил подсъдимите В. А. В. и Д. Д. С., както следва: - подс.В. – на основание чл.301, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК на 3 години лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 5 години и на глоба в размер на 3000 лева, като на основание чл.301, ал.4, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК лишил подсъдимия от право да упражнява професия „лекар” за срок от 3 години; - подс.С. – на основание чл.301, ал.1, във връзка с чл.20, ал.4 и чл.54 от НК на 3 години лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 5 години и на глоба в размер на 3000 лева. С решение № 86 от 14.06.2013 г. по внохд № 58/13 г., образувано по жалби на двамата подсъдими, Апелативният съд-гр.Бургас потвърдил посочената присъда. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от подсъдимите В. и С., които възразяват наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК. Исканията са алтернативни – връщане на делото за ново разглеждане, преквалификация или оправдаване по възведеното обвинение. Пред ВКС подс.В. и защитата му поддържат подадените от името на последния две касационни жалби. Пред ВКС подс.С. и защитата й поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на атакувания съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: І. По жалбата на подсъдимия В.: Жалбата е неоснователна. 1.Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, от категорията на тези по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което няма причини за връщане на делото за ново разглеждане. Всички възражения, развити в касационните жалби, подадени от името на подсъдимия, чрез неговите защитници – адвокати Б.П. и Р.П., както и тези, съдържащи се в защитата на адв.М., са били поставяни на вниманието не само на въззивния съд, а част от тях и на първостепенния. При така констатираното ВКС установи, че БАС е изпълнил задължението си по чл.339, ал.2 от НПК да даде отговор на направените пред него възражения, като посочи основанията, поради които ги е възприел като неоснователни. В мотивите на въззивното решение (л.л.4-6) са изложени съображенията на БАС по оценката на възраженията относно годността на ВДС, събрани чрез СРС; по претендираното нарушение на правото на защита, свързано с повдигнатото, предявено и възприето обвинение; по съставомерността на извършеното и длъжностното качество на подсъдимия; по заявената провокация, по смисъла на чл.307 от НК. Съображенията на въззивния съд, не са формални и декларативни. Въпреки това, в тяхната детайлност и конкретика, те не се оспорват. Недоволството обаче от резултата е заявено чрез повтаряне на възраженията пред касационната инстанция. ВКС няма как да си позволи да игнорира дейността на проверявания съд. При извършената проверка не се установи, изложените съображения на БАС да са лишени от доказателствена основа, да се основават на превратност и/или игнориране на елементи от тази основа, да противоречат на закона и практиката по приложението му. Същите съображения, при казаното дотук, изцяло се споделят от касационния състав, с известни корекции, за които ще стане дума по-долу. Към казаното от решаващия съд, ВКС намира за необходимо да добави следното: - изпълнителното деяние на престъплението провокация към подкуп се изразява в склоняване, убеждаване и мотивиране на длъжностното лице да вземе решение да получи дар, който не му се следва, и то с цел да бъде разобличен онзи, който даде или приеме подкупа. Когато обаче, решението да поиска/получи дар, който не му се следва, е взето от длъжностното лице предварително, без намесата на лицето, от което се иска или което дава, не е налице провокация, по смисъла на чл.307 от НК. - що се отнася до правилата на чл.447 и чл.448 от НПК, няма как да се игнорира това, че едно от основанията за прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода – това по чл.447, т.3 от НПК, е именно наличието на тежко заболяване на осъдения. В този случай очевидно становището на директора на медицинския център към затвора има своето място и значение, а в настоящият случай доказателствата по делото не дават основание да се приеме, че са обективирани другите основания по чл.347, т.т.1,2,4 и 5 от НПК. 2. Законът не е нарушен в претендираната от защитата на подсъдимия насока. Допуснато е нарушение, което няма как да се отстрани, тъй като това предполага утежняване на отговорността на подс.В.. Такъв резултат не може да се постигне щом настоящата инстанция е сезирана само с негова жалба. Доказателствата по делото сочат, че подсъдимият не само е поискал пари от св.С., но е направил и опит да получи същите пари, като е предприел действия обективно необходими тъкмо за това – конкретизирал е лицето, което ще посредничи при получаването на подкупа. Обстоятелството, че реално е получена част от исканата сума, не налага друг извод. Същото обстоятелство, при адекватно обвинение от страна на прокурора, се цени на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства. 3. Наложените наказания поотделно не са явно несправедливи. В своята съвкупност санкцията, която следва да понесе подсъдимият способства постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК. Не се установяват предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, поради което наказанията правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. ІІ. По жалбата на подсъдимата С.: 1. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Данните в подкрепа на това основание, свързани с образуването на досъдебното производство, провеждането на процесуално следствените действия, взаимоотношенията между органите на досъдебното производство, не държат сметка за пределите на настоящият наказателен процес, очертани с обвинителния акт. Нещо повече, част от съображенията се основават на предположения, поради което няма как да получат отговор. 2. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. При казаното по-горе, относно отговорността на подс.В., възражението, свързано с предпоставките на чл.20, ал.4 от НК е неоснователно. Наред с това се установява основание за по-тежко обвинение спрямо подс.С., от това, което е предявено от прокурора. Безспорно е, че тя е направила опит да получи сумата от 1200 лева, а по ясни причини е получила половината от тях. По изложените вече съображения обаче, наказателно правното й положение няма как да се утежни. 3. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Правилно наказанията са индивидуализирани по реда на чл.54 от НК, доколкото не се установяват предпоставките на чл.55 от НК. По вид и размер наложените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 14.06.2013 г., постановено по внохд № 58/13 г. на Апелативния съд – гр.Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: