Р Е Ш Е Н И Е № 87 гр. София, 24.07.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5323 по описа за 2014 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 55 от 1.07.2014 год. по гр. д. № 134/2014 год. въззивният Бургаски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от М. В. В. против В. Й. С., Н. Н. А., П. Ж. Н., Н. В. К. и В. И. К. иск за признаване правото й да изкупи на основание чл. 66, ал. 1, вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС от първите трима ответници ½ ид. ч. от вилна сграда-западен близнак с площ 40 кв. м., построена в УПИ І-319 в кв. 15 по плана на вилна зона „М. б.”, [община] и вместо това е постановил друго, с което признал това й право до размер на ½ ид. ч. от имота, предмет на продажбата, като постановил плащането на сумата от 15 000 евро в полза на купувачите по сделката К. в едномесечен срок от влизане в сила на решението. С решение № 15 от 19.01.2015 год. по същото дело въззивният съд е допуснал поправка в първото, като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата отхвърлителна част за изкупуване на останалата ½ ид. ч. от имота. Въззивното решение е обжалвано и от двете страни. Ищцата М. В. го обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за останалата ½ ид. ч. от имота, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на извода за съразмерност при изкупуването от съсобственик съобразно неговата квота. Иска в тази част въззивното решение да бъде отменено и вместо това искът й бъде уважен изцяло. Ответниците В. Й. С., Н. Н. А., П. Ж. Н., Н. В. К. и В. И. К., страни по покупко-продажбата на спорната вилна сграда с нот. акт № 154/2012 год., обжалват въззивното решение в частта му, с която искът е уважен в размер на ½ ид. ч. с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, с искане за отмяната му в тази част и вместо това искът бъде отхвърлен. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 129 от 23.03.2015 год. при прието наличие на противоречиво произнасяне по релевантния за изхода на спора материалноправен въпрос за приложимостта на чл. 66, ал. 1, във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС когато в съсобствено дворно място съществуват отделни самостоятелни жилища, принадлежащи на различни групи съсобственици. В представените решения № 45/60 год. ОСГК, Р 441 от 10.01.12 год. по гр. д. № 1056/10 год. на І г. о. ВКС този въпрос е разгледан съобразно конкретни хипотези, в които приложението на горните разпоредби е изключено, поради което и съдът е приел да е обусловило наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед наличието на практика по чл. 290 ГПК /второто от цитираните решения на ВКС/. Прието е да е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС с оглед отговор на въпроса при упражнено право на изкупуване от един от съсобствениците в какъв обем следва да му се признае това право /само до размер на притежаваната от него част, както е прието в обжалваното решение или изцяло/ и има ли значение обстоятелството, че другият съсобственик не е упражнил правото си на изкупуване. Всяка една от страните оспорва жалбата на другата по съображения в представените писмени становища и в откритото съдебно заседание, чрез пълномощниците им. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: Спорът по делото е за приложението на чл. 66, ал. 1, във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС при покупко-продажбата по нот. акт № 154/2012 год. между ответниците на вилна сграда- западен близнак, с площ от 40 кв. м., със самостоятелен вход, , изградена в бившия имот с пл. № 319, сега в УПИ І-319 в кв. 15 по плана на вилна зона „М. л.”, [община], подробно описана в акта. Ищцата е поддържала тезата, че има право да изкупи горния имот при действително уговорените условия, тъй като не й е предложено да го купи, като съсобственик в дворното място, в което е построена сградата, а ответниците са оспорвали предявения иск на основание неприложимостта на горните разпоредби на закона в хипотезата на непрекратена съсобственост в дворното място, в което всяка от страните притежава сграда в изключителна собственост. В обжалваното въззивно решение съдът приел, че между страните не е спорно обстоятелството, че ищцата и първите трима ответници са съсобственици на дворно място, представляващо УПИ І-319,320 по плана на вилна зона „М. б.”, [община], на основание покупко-продажба на държавна земя по ПМС № 235/96 год., в което всяка от тях е изключителен собственик на построената на основание отстъпено право на строеж сграда, близнак. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС е неприложима в случай на отделно притежание на сградите в съсобственото място, но поради одобреното изменение на ПУП-ПРЗ на съсобствения парцел със заповед на кмета на общината от 2011 год. и разделянето му на два нови – УПИ І-319 и ХVІІ-320, е налице хипотеза на два самостоятелни имота, съсобствени между страните поради липсата на делба, като във всеки от тях се намира сградата, изключителна собственост на всяка от страните. Поради това при разпореждането със собствената си сграда първите трима ответници е следвало да я предложат за продажба на съсобствениците на дворното място – ищцата и нейния бивш съпруг, съгласно чл. 66, ал. 1, във вр. с чл. 33 ЗС, и тъй като липсват доказателства за такова предложение в полза на последните е възникнало право на изкупуване. Същото е упражнено само от ищцата, поради което и искът й е уважен до размер на собствената й ½ ид. ч. от прекратената съпружеска имуществена общност. По формулираните материалноправни въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав приема следното: В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 441/2011 год. по гр. д. № 1056/2010 год. на І г. о. на ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗС създава ограничение за правото на разпореждане със сграда, суперфициарна собственост – собственикът й е длъжен да я предложи за продажба първо на собственика на земята и само ако той откаже, да може да я продаде на трето лице, при същите условия, при които я е предложил на собственика на земята. Разрешението е обусловено от целта на закона – собствеността върху земята и сградата да се концентрира в едно лице, като предпочитанието е собственикът на земята да стане собственик и на сградата, суперфициарна собственост. В решението е направен преглед на последователната практика на ВКС за хипотезите на неприложимост на горното ограничение – при т. н. „хоризонтална етажна собственост”, когато съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост отделни сгради в него, сред която практика и е представеното към изложението решение № 45/60 год. на ОСГК на ВС. Посочена е и обосноваващата това разрешение идея –в тази хипотеза земята представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, която не подлежи на изкупуване, а също не подлежи на изкупуване и сградата, суперфициарна собственост. Неприложимостта на чл. 66, ал. 1 ЗС на още по-голямо основание важи и при разпореждане с отделни обекти в сгради, етажна собственост, като е посочено, че това са единствените случаи, в които горните разпоредби не се прилагат, въпреки наличието на съсобственост в дворното място и въпреки наличието върху него на отделна собственост на сграда или част от нея. Горното разрешение на въпроса за приложението на чл. 66, ал. 1, във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС се споделя напълно и от настоящият състав и то е относимо и към настоящата хипотеза, представляваща първото от посочените по-горе две изключения, поради което и произнасянето на въззивния съд е в противоречие на тази практика. С оглед правилно установените по делото факти, че ищцата и първите трима ответници са съсобственици на дворно място, представляващо УПИ І-319, 320 по плана на вилна зона „М. б.”, [община], на основание покупко-продажба на държавна земя по ПМС № 235/96 год. с договорите от 1999 год. и 2006 год., в което всяка от тях е изключителен собственик на построена на основание отстъпено право на строеж сграда, близнак, въззивният съд е обосновал приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС с одобреното изменение на ПУП-ПРЗ на съсобствения парцел и разделянето му на два нови, които поради липса на делба са останали съсобствени между страните и във всеки един от тях се намира сградата, тяхна изключителна собственост. Поради това и при разпореждането с нея съдът приел на общо основание приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС, като собственикът е следвало да я предложи за продажба на съсобствениците на земята, което в случая не било спазено. Изводът е неправилен поради нарушение на материалния закон и обжалваното решение следва да се отмени в частта му, с която искът за изкупуване е уважен. Не е налице необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което и спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Сградите в съсобствения между страните бивш парцел І-319, 320 в кв. 15 са построени въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя – идеални части от парцела, поради което и са изключителна собственост на всеки от суперфициарите. С последващите договори за покупко-продажба на недвижимия имот по реда на ПМС № 235/96 год. същите са придобили в съсобственост и земята в парцела. Заповедта с № 1661 от 11.07.2011 год. на кмета на община-Б. за одобряване изменението на ПУП-ПРЗ на УПИ І-319, 320 в кв. 15 по плана на вилната зона, състоящо се в разделянето му на два нови УПИ – І-319 и ХVІІ-320 не води до придобиване на вещни права, различни от тези, които страните притежават – собствениците на имота преди разделянето му са собственици и на новообразуваните имоти, но не на различно основание от това, въз основа на което са придобили собствеността преди одобряване на промените в плана /така Р 201 по гр. д. № 1547/2010 год. ІV г. о. ВКС/. Следователно, същите остават съсобственици на двата нови урегулирани поземлени имоти, във всеки от които притежават собствена сграда, до влизане в сила на съдебното решение за делба, след който момент се прилага заповедта за изменение на плана за регулацията, съгласно чл. 201, ал. 3, изр. 2 ЗУТ. По делото не е спорно, че делба на имота не е извършена, а данните са за висящо делбено производство пред съда. Следователно, изменението на регулацията към настоящия момент не е приложимо, поради което и съсобственият имот е със статут на такъв, в който страните притежават в изключителна собственост отделните две сгради, построени въз основа на реализирано право на строеж. Същото им е било отстъпено от бившия собственик на имота, от който същите са придобили по реда на нарочното ПМС от 1996 год. правото на собственост в идеални части, т. е. съсобствеността върху земята е възникнала на основание последващ юридически факт, след възникване на индивидуалната собственост върху сградите на основание реализираното право на строеж. Съсобствеността върху обособения парцел І-319 по заповедта за изменението на плана не може да се отдели от съсобствеността и върху другия УПИ ХVІІ-320, докато не бъде прекратена с делба, тя съществува върху цялото дворно място, в което са построени двете сгради, притежавани в индивидуална собственост от всеки от съсобствениците на земята, поради което и е налице хипотезата на т. н. хоризонтална етажна собственост, при която земята е обща част и приложението на чл. 66, ал. 1 ЗС, във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС е изключено. По тези съображения предявеният иск за изкупуване на вилната сграда по договора между ответниците е неоснователен, тъй като продавачите не са имали задължението да я предложат първо на съсобственика да я купи при същите условия и цена, предмет на нот. акт № 154/2012 год. При горния извод за неоснователност на иска по чл. 66, ал. 1 ЗС произнасянето по въпроса за съотношението между притежавания дял от съсобственика, упражнил правото на изкупуване и съответния обем, в който следва да му се признае същото в хипотезата на неупражнено такова право от друг съсобственик, остава без предмет с оглед обусловеността му от наличието на извод за основателност на иска, какъвто не може да се направи в случая. Независимо от това, настоящият състав споделя становището, че правото на изкупуване, като субективно потестативно право, е обусловено от притежаване на качеството на съсобственик, и то може да се упражни поотделно от всеки един от обикновените съсобственици, каквато е хипотезата след прекратяване на брака. При наличието на предпоставките по чл. 33, ал. 2 ЗС упражнилият това право на изкупуване съсобственик встъпва в правата на купувача по разпоредителната сделка, като го замества, т. е. обемът на признатото му право не е обусловен от размера на притежаваната от него част в съсобствения имот, като е без значение и обстоятелството, че другият съсобственик не е упражнил правото си на изкупуване. Тези съображения обаче в случая са неотносими при направения по-горе извод за неоснователност на предявения иск за изкупуване. По тези съображения въззивното решение следва да се отмени в частта му, с която е уважен иска до размер на ½ ид. ч. и в частта относно присъдените разноски и вместо това се постанови друго, с което същият се отхвърли като неоснователен. В останалата му част въззивното решение, като правилно, следва да се потвърди. С оглед изхода на делото касаторката М. В. следва да понесе направените от ответниците разноски за настоящето производство в размер на 98.18 лв. за заплатените държавни такси по делото. Искането за присъждане на такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., съгласно представения списък, е неоснователно, с оглед липсата на доказателства такива разноски да са направени по делото / т. 1 от ТР № 6 по т. д. № 6/2012 год. ОСГТК на ВКС/. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение № 55 от 1.07.2014 год. по гр. д. № 134/2014 год. на Бургаския апелативен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. В. от [населено място] срещу В. Й. С., Н. Н. А., П. Ж. Н., Н. В. К. и В. И. К. иск за признаване правото й да изкупи от първите трима ответници на основание чл. 66, ал. 1, във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС на ½ ид. ч. от вилна сграда, западен близнак, с площ от 40 кв. м., състояща се от сутеренен етаж от стая, мазе, тоалетна и коридор, жилищен етаж, състоящ се от хол, две спални, кухня-бокс и спомагателно помещение, тавански етаж, построена в УПИ І – 319 в кв. 15 по плана на вилна зона „М. б.”, [община], целият с площ от 500 кв. м., при граници: изток – УПИ ХVІІ-320, запад – улица, север – улица, юг – УПИ ХVІ-317, 318, при условията, уговорени в договора за продажба, предмет на нот. акт № 154/2012 год. на нотариус рег. № 248 - К. К. с район на действие Бургаския районен съд, сключен между В. Й. С., Н. Н. А., П. Ж. Н., като продавачи и Н. В. К. и В. И. К., руски граждани, като купувачи. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 15 от 19.01.2015 год. по гр. д. № 134/2014 год. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за изкупуване за останалата ½ ид. ч. от горния имот. ОСЪЖДА М. В. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 5, ап. десен да заплати на В. Й. С., Н. Н. А., П. Ж. Н., Н. В. К. и В. И. К. направените в настоящето производство разноски в размер на 98.18 лв. /деветдесет и осем лева и 18 ст./, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците В. Й. С., Н. Н. А., П. Ж. Н., Н. В. К. и В. И. К. за присъждане на разноски в размер на 1 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.