Р Е Ш Е Н И Е № 123 гр.С., 28 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 729/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по протест от прокурор при С. апелативна прокуратура и жалба от защитника на подсъдимия М. П. П. против решение № 322/12.11.2010 год. по въззивно нохд № 154/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІ-ти състав. В протеста се поддържа, че решението по отношение на подсъдимия П. е постановено при касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, защото наказанието му е определено при неправилно приложение на закона – чл.55 НК, в занижен размер. По отношение на оправдателната част за подсъдимия М. Д. мотивира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал и неправилно приложение на закона. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Мотивира неоснователност и на поддържаните в жалбата на подсъдимия П. доводи за допуснати нарушения. В жалбата на защитника на подсъдимия П. се поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до оценката на доказателствения материал – свидетелски показания и заключения на вещи лица, непълнота на доказателствата, необоснованост, нарушение на закона с отказа да се квалифицира деянието като престъпление по чл.118 НК и явна несправедливост на наложеното наказание по размер. Поддържа се алтернативно - отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, изменение с преквалифициране на деянието, отмяна и оправдаване или намаляване размера на наказанието с приложението на чл.66, ал.1 НК. По отношение на обезщетението по предявения граждански иск се прави искане за отмяна в осъдителната част и отхвърляне поради неоснователността му или намаляване на размера. Оспорва се основателността на протеста в частта относно справедливостта на наложеното му наказание. Подсъдимият М. Д. Д.-лично и чрез защитника си, оспорва основателността на протеста и поддържа искане да бъде оставен без уважение. Повереникът на частната обвинителка и гражданска ищца И. Г. П. мотивира становището си, че няма допуснати нарушения от поддържаните, поради което жалбата на подсъдимия П. следва да бъде оставена без уважение. Не оспорва основателността на протеста и счита, че следва да бъде уважен по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският градски съд, наказателно отделение, 28-ми състав с присъда № 279/20.07.2009 год. по нохд № 3185/2007 год. признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 31.01.2006 год. в Гр. София умишлено умъртвил Е. Г. като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. На основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 вр.чл.115 вр.чл.54 НК го осъдил на 15 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил на основание чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 НК и го оправдал по обвинението по чл.116, ал.1, т.11 вр.чл.20, ал.2 НК. Признал подсъдимия М. Д. за невиновен в това на 31.01.2006 год. в гр. София в съучастие като извършител с подс.П. умишлено да е умъртвил Е. Г. и деянието да е извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост и по хулигански подбуди, поради което го оправдал по обвинението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.11 вр.чл.115 вр.чл.20, ал.2 НК. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 80 хил.лева, които подсъдимият П. да заплати на И. П. със законните последици и отхвърлил за разликата до 150 хил.лева, както и по отношение на подсъдимия Д.. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса и направените по делото разноски. Софийският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 154/2010 год. (постановено след отмяна на новата присъда по въззивно нохд № 659/2009 год. на Софийския апелативен съд, с която е осъден и подсъдимия Д., а гражданският иск е уважен в по-голям размер, платим солидарно от двамата подсъдими, от състав на Върховния касационен съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при решаването на въпросите за квалификацията на деянието, справедливостта на наказанието и размера на обезщетението) изменил присъдата по нохд № 3185/2007 год. в частта относно наказанието на подс.П. като го определил при предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 НК в размер на 9 години и относно размера на присъденото обезщетение по предявения граждански иск за неимуществени вреди, което намалил на 60 хил.лева, а на държавната такса на 2 400 лева. Осъдил подсъдимия да заплати направените пред въззивния съд разноски и потвърдил присъдата в останалите й-протестирани и обжалвани от страните, части. Въззивното производство е образувано по повод протест от прокурор, жалба от подсъдимия П. и жалба от частната обвинителка и гражданска ищца. За да изпълни процесуалните си задължения по чл.355 НПК и чл.314 НПК съдът е приел, че за установяване на относими към предмета на доказване обстоятелства за правилното решаване на делото следва да бъдат допуснати нови вещи лица и свидетели. Приел е, че е необходимо да бъде разпитан и подсъдимия П.. Провел е съдебно следствие и е извършил подробен разпит на свидетелите Л.С., А..В., Ст.И., Ив.Д., Ат.Щ., В. за установяване на конкретното поведение на подсъдимите и пострадалия, допуснал е очна ставка между тези свидетели, за които е приел, че се налага това предвид констатираните противоречия, разпитал е подсъдимия П. и е направил очна ставка между двамата подсъдими. В присъствието и при активното участие на страните са разпитани вещите лица, изготвили повторната петорна Съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, дали заключение за психическото състояние на подсъдимия П., както ивещите лица от тройната повторна Съдебномедицинска експертиза, съдържаща заключение с отговори за механизма на причиняване уврежданията на пострадалия. Въз основа на задълбочен анализ и съпоставка на целия, събран по предвидения процесуален ред, доказателствен материал е извел изводите си за фактическата обстановка, която подробно е изложил. Отстранил е противоречията и е изложил съображения защо и доколко възприема като достоверни и последователни едни от доказателствените средства и защо и по отношение на кои обстоятелства отхвърля останалите, включително и обясненията на подсъдимия, както и защо ги оценява като дадени в подкрепа на позицията муна защита. Мотивирал е подробно правните си съображения за квалификацията на престъплението, както и решението си, че автор на престъплението е само подсъдимия П.. Обосновал е отказа си да приеме, че извършеното следва да се квалифицира като престъпление по чл.118 НК, както и че наказанието следва да бъде определено при предпоставките по чл.55 НК, а размерът на обезщетението, което се дължи само от подсъдимия П. предвид и конкретно установеното за поведението на пострадалия, да бъде намален. По останалите доводи и възражения в протеста и жалбите на страните е изложил съображения в решението си, които отговарят по своето съдържание на изискванията по чл.339, ал.2 НПК. Неоснователно се поддържа в жалбата на подсъдимия П., че е допуснато нарушение на чл.107, ал.3 НПК като са оценени едностранно показанията на свидетеля Д. във вреда на подсъдимия и сапренебрегнати показанията на свидетелите В. и Л.С.. Това възражение е поддържано и пред инстанциите по същество, поради което въззивният съд макар и да е констатирал, че има отговор, който е оценил като верен, е извършил преразпит на Д. и С. и е допуснал до разпит като свидетел В. по искане на подсъдимия. Не е пренебрегнал обстоятелството, че Ив.Д. е приятел на пострадалия, че е бил в състояние след употреба на алкохол преди и по време на инцидента. Оценката на показанията му обаче е направил след задълбочен анализ и съпоставка със съдържанието на показанията, дадени от свидетелите В. и С.. Мотивирано е отказал да приеме, че за относимите обстоятелства Д. е непоследователен, недостоверен или че е давал преднамерено неверни показания, за да злепостави подсъдимия. Правилен е отказът на съда да оцени показанията на другите двама свидетели като достоверни и последователни. Подробният им анализ указва на очевиден стремеж да подкрепят позицията на защита на подсъдимия, да установят обстоятелства, отнасящи се за негово поведение след извършване на деянието. Правилно съдът е отказал да приеме като установяващи относими обстоятелства показанията на св.В. не защото е разпитан четири години след инцидента, а поради непълнота, неточност, абстрактност и противоречивост, вкл. с обясненията на подсъдимия. Неубедителни са и показанията на св.С., прочетени поради констатирани противоречия с дадените на досъдебното производство в частта им, че не е говорил истината поради упражнено въздействие от страна на представители на полицията. Такива възражения не са направени до момента на разпита му от съда, но не само поради това, но и защото установява избирателно моменти от поведението на подсъдимия, те са оценени като непълни, непоследователни. Тази оценка също е направена след съпоставка с другите доказателствени средства. Неоснователно е възражението, че неправилно съдът е приел като обективна, пълна и непораждаща съмнение съдебнопсихиатричната психологична експертиза, според която П. не се е намирал в състояние на физиологичен афект. Изводите, съдържащи се в заключението на вещите лица, са направени въз основа на техните специални знания, които не са оспорени, на обясненията на подсъдимия П. и на цялостната оценка на показанията на свидетелите, включително и на тези във въззивното производство. Съдът е мотивирал решението да приеме, че емоционалното състояние на подсъдимия след получения внезапен удар от пострадалия предвид конкретното му по-нататъшно поведение, установено не само от обясненията му, но и от показанията на свидетелите, не е било достатъчно силно, за да доведе до количествено стеснение на съзнанието като признак за наличие на физиологичен афект. При това положение не може деянието да бъде квалифицирано като престъпление по чл.118 НК, в който смисъл са подробните правни съображения, които настоящият състав изцяло споделя. Неоснователно се поддържа, че наказанието в определения му размер и при предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 НК е явно несправедливо, защото е завишено. Въззивният съд е взел предвид, обсъдил и правилно оценил всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства, които са отчетени и от първоинстанционния съд. Наред с данните за чистото съдебно минало, добрата гражданска характеристика, младата възраст, времето на извършване на деянието и немотивирана от поведението на подсъдимия продължителност на наказателното производство, въз основа на които е направил оценка на обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия, въззивният съд е направил вярна оценка и на значението и тежестта на поведението на пострадалия-противоправно и агресивно, по отношение на подсъдимия като изключително обстоятелство. С оглед на това е направил и законосъобразния извод, че са налице предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 НК и е определил наказанието в размер под предвидения минимум. Проявата на по-голяма снизходителност ще доведе до несъответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК. Основанието на гражданския иск е чл.45 ЗЗД и е изведено от противоправното поведение на подсъдимия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия Г.. Установени са действителни неимуществени вреди, които е претърпяла майката-гражданската ищца И. П., неизлечимите болки и страдания от неочакваната му и преждевременна загуба, лишаването й от правото да се грижи, да обича и да бъде обичана от детето си. Взети са предвид всички обстоятелства, от значение за решаване на въпроса за гражданската отговорност. Подсъдимият следва да отговаря за действително извършеното от него. Не може да бъде оставено без внимание и поведението на пострадалия, правилно определено като неправомерно с предизвикване на конфликта и отчетено като принос за настъпване на съставомерния резултат. Оценявайки в съвкупност всички обстоятелства законосъобразно с оглед принципа за справедливост обезщетението е намалено до размер на 60 000 лева. Определянето в по-нисък размер ще бъде в противоречие с принципа за справедливост. Протестът на прокурора е изцяло неоснователен. Както беше посочено по-горе изводът за наличието на предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 НК са законосъобразни. Оценката на всички обстоятелства, относими към решаването на въпроса за отговорността, е вярна. Правилно са отчетени като значими поведението на подсъдимия в обществото преди инцидента, това при конкретно установената фактическа обстановка и по време на наказателното производство, отдалечеността във времето от извършване на деянието до санкционирането му, конкретно установеното за предизвикателното поведение на пострадалия, поставило начало на инцидента и развитието му, довело до настъпилия вредоносен резултат. След като са отчетени и правилно оценени всички установени по делото смекчаващи обстоятелства наказанието в определения му размер не може да бъде определено като явно несправедливо в смисъла на занижено. Тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление – „особена жестокост” и „особено мъчителен начин за пострадалия” съгласно чл.56 НК не са обстоятелства, които следва да бъдат отчетени в полза или във вреда на подсъдимия, когато се решава въпроса за отговорността му. По отношение на доводите за допуснати процесуални нарушения в оправдателната част по отношение на подсъдимия Д., както беше посочено по повод жалбата на подсъдимия П., протестът е неоснователен. Въззивният съд е направил задълбочена оценка на целия събран доказателствен материал, за който е прието за установено, че е събран по предвидения процесуален ред и че въз основа на него могат да бъдат установени относими към предмета на доказване обстоятелства. Доколкото е имало противоречия в показанията на св.Д., те са отстранени по предвидения начин и са изложени подробни съображения защо за относимите обстоятелства този свидетел е последователен, непротиворечив и достоверен. Изводите, които се съдържат в протеста за безспорност на определени факти и обстоятелства, не са основани на конкретни доказателствени средства, а на едностранна интерпретация и без да е отчетена процесуалната дейност на съда, съобразена с изискванията по чл.107, ал.3 и ал.5, чл.12, 14 НПК. Цитираната съдебна практика по приложението на чл.20, ал.2 НК би могла да има значение за случаите, когато са установени обстоятелства по конкретното обвинение, а не защото има внесен обвинителен акт. Съдът е в правото си при оценката на доказателствените материали да вземе решение кои и в каква степен да приеме или отхвърли, като изложи съображения. След като е изпълнил предписанията на чл.305, ал.3 НПК не е налице съществено нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Цитираното в протеста изречение в мотивите на л.13-първи абзац, указващо според прокурора на неяснота и двусмислие в решението на съда относно подсъдимия Д., е очевидна техническа грешка. Този извод следва от цялостното съдържание на съдебния акт, в който подробно е мотивирал изводите си, че обвинението по отношение на този подсъдим не е доказано, поради което следва да бъде оправдан. Съдържанието на цитирания чл.304 НПК е в подкрепа на извода за липса на причинна връзка между поведението на подсъдимия Д. и смъртта на Г. и липсата на отрицателната частица „не”, „че смъртта на Г. е в причинна връзка… поради което правилно е бил оправдан”, вместо „не е в причинна връзка…” не поражда съмнение за верността на фактическите и правните изводи, довели до потвърждаване на присъдата в оправдателната й част. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните в протеста на прокурора и жалбата на подсъдимия П. решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 322/12.11.2010 год. по въззивно нохд № 154/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІ-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: