Р Е Ш Е Н И Е № 20 гр. София, 29.01.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3952 по описа за 2015 г. Производството е по реда на глава Х. ГПК. С определение № 352/ 23.11.2015 г. по настоящото дело са допуснати до разглеждане молби за отмяна на влязло в сила решение № 89/ 27.02.2015 г. по гр. д. № 7/ 2015 г. на Пазарджишки окръжен съд. Молителите А. Р. Т. и Н. Р. Т. обосновават основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК с твърденията, че са се снабдили с нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да представят своевременно. Ответникът [община] (ответник и по молбата) не взема становище в настоящото производство. С въззивното решение, предмет на молбата, е обезсилено първоинстанционното решение поради недопустимост на исковете, предвидени в чл. 53, ал. 2, изр. 2 З. (редакция до ЗИДЗКИР с ДВ бр. 49/ 2014 г, а сега чл. 54, ал. 2 З.), които двамата ищци (сега молители по искането за отмяна на влязлото в сила решение) са предявили срещу [община]. В. съд е приел, че спорът, с който е сезиран, касае принадлежността на самото вещно право. Това е така, защото ищците твърдят, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на [населено място] и [населено място] колони със заповед № РД-18-39/ 17.07.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК те са носители на вещно право на ползване върху един парцел по плана на същото село от 1934 г, за който неправилно по сега действащата кадастрална карта са отредени два урегулирани поземлени имота, нанесени като частна общинска собственост. В. съд е приел, че правният интерес от исковете е изведен от твърденията, че: 1) през 1934 г. на праводателите на молителите е учредено право на строеж за вила върху държавна земя; 2) правото е усвоено към влизане в сила на Правилника за приложение на закона за уреждане правата на лицата, които са заели или са получили държавни дворни места, издаден от Министъра на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, обн. ДВ бр. 61/ 30.07.1957 г; 3) с договор по н. а. № 129/ 01.10.1998 г. двамата ищци купуват вилата, а като принадлежност - и вещното право на ползване върху земята; 4) двата имота, записани като общински, са създадени с изменение на регулационния план от 2011 г, иницирано от ответника, и 5) в кадастралния регистър неправилно е отразено, че по отношение на тях няма данни за други носители на вещни права. В. съд е изключил интересът от предявените искове, като е съобразил, че молителите го извеждат с твърденията, че чл. 11 от Правилника от 1957 г. легитимира собствениците на сгради върху държавна земя като носители на вещно право на ползване. Подложил е на тълкуване разпоредбата, съгласно която „Лицата, на които законът признава право на строеж върху държавна земя, са собственици на направените сгради, постройки и други подобрения в мястото. Те имат право на ползване върху държавната земя с произтичащите от това права и задължения.“ Приел е, че праводателите на ищците са адресати на тази разпоредба, но тя не учредява (ех lege) ограничено вещно право на ползване в полза на собствениците на сградите върху държавната земя. Така е направил извода за недопустимост на първоинстанционното решение, с което са разгледани по същество исковете по чл. 53, ал. 2, изр. 2 З. (редакция на текста до ЗИДЗКИР с ДВ бр. 49/ 2014 г), обезсилил го е и е прекратил производството (чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК). Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че надлежната процесуална легитимация на ищците по приключилото дело е изключена с влязлото в сила решение пред извършеното тълкуване на чл. 11 от Правилника за приложение на закона за уреждане правата на лицата, които са заели или са получили държавни дворни места, издаден от Министъра на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, обн. ДВ бр. 61/ 30.07.1957 г. и в частност, на неговия предметен обхват. Въпреки че съдът е приел, че праводателите на молителите по приключилото дело са били адресати на разпоредбата в периода на нейното действие, той е отрекъл тезата в исковата молба, че тя учредява (ex lege) вещно право на ползване в полза на собствениците на сгради, построени върху държавна земя в усвояване на надлежно учредено право на строеж. Т. дейност, която въззивният съд е извършил, е в прякото приложение на материалноправната разпоредба и се ограничава в разсъждения за нейния предметен обхват и в частност, дали тя визира основание за учредяване по силата на закона на ограничено вещно право на ползване върху държавната земя в полза на собствениците на сградите. Тази дейност не е опосредена и не се опосредява от процес на доказване. Следователно приложените към молбата документи са без значение за нея. Те са без значение и за абсолютната процесуална пречка, която въззивният съд е установил да извежда недопустимостта на исковете по чл. 53, ал. 2, изр. 2 З. (редакция на текста до ЗИДЗКИР с ДВ бр. 49/ 2014 г). Молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК е неоснователна. В пределите на настоящото производство не следва да бъде извършвана и проверка за правилност на проведеното тълкуване на чл. 11 от Правилника за приложение на закона за уреждане правата на лицата, които са заели или са получили държавни дворни места, издаден от Министъра на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, обн. ДВ бр. 61/ 30.07.1957 г. Евентуалните грешки на съда по приложението (и тълкуването) на материалния закон са непоправими по реда на извънредния способ за контрол на влезлите в сила съдебни решения. Така втори се явява въпросът, че представените към молбата документи не изключват, а напротив – провеждат извършеното от въззивния съд тълкуване. И в тях праводателите на молителите са третирани от различни държавни органи като собственици на вилата, но не и като титуляри на вещно право на ползване върху държавната земя, върху която сградата е построена. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 89/ 27.02.2015 г. по гр. д. № 7/ 2015 г. на Пазарджишки окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.