5 Р Е Ш Е Н И Е № 387 гр. София, 17.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Р. Иванова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 633/2010 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите – [населено място], [улица] против решение от 29. 06. 2009 г. по гр. д. № 3291/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение. Излагат се съображения за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон – пар. 6, ал. 1 от ПЗР на ДОПК и чл. 13, ал. 2 ЗНАП. Поддържа се, че работодател на ищцата към прекратяване на трудовото правоотношение е била ТД на НАП – [населено място], а не НАП, както и че е било налице посоченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение – съкращаване на щата. Иска се отмяна на решението в частта, с която исковете са уважени по отношение на НАП и отхвърлянето им. Касационна жалба срещу решението е подадена и от ТД на НАП – [населено място], с твърдения за неправилност на същото в уважителната част. Сочи се, че към прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е било налице съкращаване на заеманата от нея длъжност и уволнението е извършено от компетентен орган. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 4 КТ както срещу главния, така и срещу евентуалния ответник. Ответницата по касационната жалба С. Г. С. изразява становище за правилност на обжалваното решение и иска потвърждаването му. С определение № 810 от 23. 06. 2011 г. по гр.д. № 633/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – произнасяне по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Посоченият от касатора материалноправен въпрос е свързан с това към 20. 01. 2006 г./връчване на заповедта за уволнение на ищцата/ кой е бил работодател на служителите на териториалните дирекции на НАП и приложима ли е била за тези трудови правоотношения разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗНАП. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното: С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение, с което предявените от С. Г. С. искове по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ са отхвърлени както по отношение на НАП – [населено място], така и срещу ТД на НАП – [населено място], и вместо това е постановено решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ са уважени срещу Национална агенция за приходите, а евентуалните искове срещу Териториална дирекция на НАП – [населено място] по чл. 344 КТ са оставени без разглеждане. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата е незаконно, тъй като е извършено от некомпетентен орган /директора на ТД на НАП – [населено място], а не директора на НАП/, както и че не е било налице посоченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение – съкращаване на щата. Приел е, че заради незаконното уволнение ищцата не е работила по трудово правоотношение в периода 20. 01. 2006 г. – 1. 03. 2006 г., за което й се дължи обезщетение в размер на 950, 40 лв. и е работила при по-ниско трудово възнаграждение в периода 1. 03. 2006 г. – 20. 07. 2006 г., като разликата между работните заплати за втория посочен по-горе период възлиза на 1355, 20 лв., а общият размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ – в размер на 2305, 60 лв. Приел е, че поради отмяна на уволнението ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност. По поставения от касатора материалноправен въпрос /кой е бил работодател на служителите на териториалните дирекции на НАП към връчване на заповедта за уволнение на ищцата - 20. 01. 2006 г. и приложимостта на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗНАП/ настоящият състав приема следното: От 1. 01. 2006 г. трудовите правоотношения между работниците и служителите в данъчните подразделения към териториалните данъчни дирекции и Главна данъчна дирекция – [населено място], възникнали до 31. 12. 2005 г., се запазват с промяна на работодателя, при условията на чл. 123 КТ, като работодател по същите става съответната териториална дирекция на НАП, а не Националната агенция по приходите. Този извод следва както от разпоредбите на пар. 6, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР на ДОПК, съгласно които Националната агенция на приходите е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията и архива на данъчната администрация, считано от 1. 01. 2006 г., като трудовите правоотношения на служителите на данъчната администрация се уреждат по реда на чл. 123 КТ, така и от нормата на чл. 13, ал. 2 ЗНАП, съгласно която трудовите договори със служителите в териториалните дирекции на НАП се сключват, изменят и прекратяват от съответния директор на териториална дирекция и която норма е непроменена в тази си част от 2002 г. /ДВ бр. 112/2002 г./. Поради изложеното и на основание чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК настоящият състав приема за правилна по посочения въпрос практиката, обективирана в решение № 1183 от 29. 07. 2009 г. по гр. д. № 18/2008 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: В настоящия случай ищцата е работила до 31. 12. 2005 г. като началник на данъчно подразделение „МДТ” към ТДД – [населено място], по трудов договор сключен между нея и Главна данъчна дирекция – София. От 1. 01. 2006 г., след настъпилото правоприемство между данъчната администрация и НАП и по силата на посочените по-горе законови разпоредби, трудовото й правоотношение се е запазило с промяна на работодателя, като работодател по същото е станала ТД на НАП – [населено място]. Към 20. 01. 2006 г. /връчване на заповедта за уволнение/ компетентен да прекратява трудови договори със служители в териториалната дирекция е бил директорът на ТД на НАП – [населено място]. В този смисъл, изводът на съда, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено от некомпетентен орган, е незаконосъобразен. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че към прекратяване на трудовото правоотношение не е било налице посоченото в заповедта за уволнение основание за това – съкращаване на щата. Това е така, защото съкращаването на длъжността на ищцата „началник на данъчно подразделение „Местни данъци и такси” към ТДД – [населено място] е извършено въз основа на щатното разписание в сила от 1. 11. 2005 г., предвиждащо съкращаване на 8 от общо 11 длъжности от ДП „МДТ” /с отдели „Отчитане на приходите” и „Обслужване”/, включително и длъжността на ищцата, като в ДП „МДТ” се запазват само три длъжности от отдел „Обслужване” – данъчен инспектор, данъчен експерт и началник отдел „Обслужване”, което щатно разписание е било утвърдено след сключеното на 19. 10. 2005 г., на основание чл. 237, ал. 3 и 4 Д. /отм./, споразумение между Данъчна администрация – [населено място] и Община – В., с което Г. възлага на общината определени функции и правомощия по администрирането на данъчните задължения и такса битови отпадъци. Това щатно разписание, обаче, фактически е отменено с последващо щатно разписание на ТД на НАП – В., в сила от 1. 01. 2006 г., утвърдено от УС на НАП с решение от 8. 12. 2005 г., по силата на което в ТД на НАП – [населено място] е закрито и не съществува ДП „Местни данъци и такси”. Промяната е наложена от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и 3 ЗМДТ /изм. ДВ бр. 105/2005 г./, в сила от 1. 01. 2006 г., съгласно която от 1. 01. 2006 г. установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва само от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, които служители имат правата и задълженията на органи по приходите. Налице е преустановяване на дейността на едно обособено звено /ДП „МДТ”/ от структурата на ТД на НАП – [населено място] поради преустановяване на всички дейности, свързани със събиране на местните данъци и такси и преминаването им към общината. Касае се за закриване на част от предприятието, налагащо прекратяване на трудовите правоотношения с всички служители от ДП „МДТ” към ТД на НАП – [населено място], а не съкращаване на част от длъжностите от това подразделение. Уволнението е незаконно както поради факта, че е извършено на основание щатно разписание, което не е било в сила към връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, така и по съображения, че не е съществувало посоченото в заповедта за уволнение материалноправно основание за прекратяване на трудовото правоотношение - съкращаване на щатната бройка на длъжността „началник на ДП „МДТ” към ТД на НАП – [населено място]. В случая са били налице предпоставките за уважаване и на исковете срещу ТД на НАП – [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - отмяна на уволнението като незаконно и безсрочен характер на прекратеното трудово правоотношение, както и по чл.344,ал.1,т.3 КТ за присъждане на обезщетения по чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ в размер общо на 2305, 60 лв. – отмяна на уволнението като незаконно, незаетост по трудово правоотношение за периода 20. 01. 2006 г. – 1. 03. 2006 г., работа на по-нископлатена длъжност за периода 1. 03. 2006 г. – 20. 07. 2006 г., установен размер на обезщетенията. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, обжалваното въззивното решение ще следва да бъде отменено като неправилно в обжалваните части и вместо него постановено друго, с което исковете по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ бъдат уважени по отношение на ТД на НАП – [населено място]. При този изход на делото ТД на НАП – [населено място] следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 и 6 ГПК, да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 140 лв., по сметка на СРС сумата 90 лв. разноски за възнаграждение за вещо лице, по сметка на СГС сумата 80 лв. разноски за възнаграждение за вещо лице, а на ищцата сумата 250 лв. деловодни разноски. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 29. 06. 2009 г. по гр. д. № 3291/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение в частта, с която е отменено решение от 24. 05. 2006 г. по гр. д. № 5063/2006 г. на Софийски районен съд, 65 състав и са уважени предявените от С. Г. С. срещу Национална агенция за приходите искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1 и 2 КТ, както и искът по чл. 344, ал. 1, точка 3 КТ – за сумата 2305, 60 лв., ведно със законната лихва върху същата от 1. 03. 2006 г. до окончателното й изплащане, в частта, с която са оставени без разглеждане евентуално предявените от С. Г. С. срещу ТД на НАП – В. искове по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ и в частта, с която Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на С. Г. С. сумата 250 лв. разноски по делото, по сметка на Софийски градски съд сумата 80 лв. разноски за възнаграждение за вещо лице и по сметка на Софийски районен съд сумата 90 лв. разноски за възнаграждение за вещо лице И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. С. против Национална агенция по приходите – [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 4 от 16. 01. 2006 г. на директора на ТД на НАП – [населено място], по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „началник на ДП „Местни данъци и такси” в ТД на НАП – [населено място] и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ – за присъждане на сумата 2305, 60 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконното уволнение за периода 20. 01. 2006 г. – 20. 07. 2006 г. ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, по предявения от С. Г. С. против ТД на НАП – [населено място] евентуален иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на С. Г. С., извършено със заповед № 4 от 16. 01. 2006 г. на директора на ТД на НАП – [населено място]. ВЪЗСТАНОВЯВА, по предявения от С. Г. С. против ТД на НАП – [населено място] евентуален иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, С. Г. С. на заеманата преди уволнението длъжност - началник на ДП „Местни данъци и такси” в ТД на НАП – [населено място]. ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – [населено място], на основание чл. 344, ал. 1, точка 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ, да заплати на С. Г. С. сумата 2305, 60 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконното уволнение за периода 20. 01. 2006 г. – 20. 07. 2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 1. 03. 2008 г. /предявяване на иска/ до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – [населено място] да заплати на С. Г. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 250 лв. деловодни разноски. ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – [населено място], на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 140 лв. държавна такса върху уважените искове, по сметка на Софийски градски съд сумата 80 лв. направени разноски за възнаграждение за вещо лице, по сметка на Софийски районен съд сумата 90 лв. направени разноски за възнаграждение за вещо лице. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: