О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 13 град София, 30.01.2014 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ разгледа докладваното от съдия Троянов н.ч.д. № 52 по описа за 2014 г. Делото е докладвано на 27.01.2014 г. Производството е образувано с правно основание по чл. 44 от НПК, по повод разпореждане от 02.01.2014 г. на съдия-докладчик по н.а.х.д. № 6961/ 2013 г. на Пловдивски районен съд, ХХVІ наказателен състав, с което е повдигнат спор за подсъдност със Софийски районен съд. Прокурор И. С. от Върховната касационна прокуратура дава становище, че административно-наказателното производство следва да бъде разгледано от Софийски районен съд, тъй като наказаното дружество [фирма] е със седалище и адрес на управление в гр.София. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С наказателно постановление № 0137 от 12.03.2013 г. председателят на Комисията за регулиране на съобщенията наложил на [фирма] имуществена санкция в размер на шестдесет хиляди лева за нарушение на 326а от Закона за електронните съобщения. Административно-наказателното производство, образувано пред Районен съд – Пловдив (н.а.х.д. № 2665/2013 г., разпореждане от 15.05.2013 г.) е било прекратено и делото изпратено на Софийски районен съд за разглеждане по компетентност, който от своя страна също прекратил производството (н.а.х.д. № 9431/ 2013 г., определение от 16.12.2013 г.) и върнал обратно делото, вместо да повдигне препирня за подсъдност. Пловдивският районен съд с разпореждането си от 02.01.2014 г. (н.а.х.д. № 6961/ 2013 г.) повдигнал спора пред ВКС, но не изложил съображения. Съдилищата имат разногласие кой да разгледа делото. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. В обстоятелствената част на акта е посочено, че на 17.05.2012 г. в гр.П.„Община Пловдив-район Западен” подала до търговския представител на [фирма] заявление за пренасяне на стационарен телефонен номер, предоставен до момента от [фирма], който отказал. Наказателното постановление не съдържа друго местоозначение като населено място, а по начина на съставяне на акта не може да се прецени дали административното нарушение не е осъществено другаде. Ето защо следва да се приеме за място на извършване на нарушението гр. Пловдив, което определя и съда, който да разгледа делото. Следователно административно-наказателното производство следва да бъде разгледано от Районен съд – Пловдив и на него да се изпрати делото. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 44 от НПК О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н.а.х.д. № 6961/ 2013 г. за разглеждане от Пловдивски районен съд. Препис от определението да се изпрати на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 98 наказателен състав, за сведение. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.