Р Е Ш Е Н И Е № 545 София, 20.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Даниела Атанасова при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 500/ 2010 година Производството е образувано по повод касационен протест на А. прокуратура гр.Пловдив против присъда № 154 от 29.06.2010г. постановена по в.н.о.х.д.№ 90/2010г. на Пловдивския апелативен съд. В протеста , който е бланкетен, не са конкретизирани касационните основания.Посочено е единствено, че „в частта с която е отменена осъдителната присъда и постановена нова, с която подсъдимия е оправдан е незаконосъобразна”, с което по същество се прави довод единствено за допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК.Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание, в приетото като допълнение към подадения протест, се излагат съображения в подкрепа на довода за допуснато нарушение на материалния закон, касаещи липсата на субективните признаци на деянието по чл.255,ал.1, т.2 и т.5 НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и предлага въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Защитникът на подсъдимия намира протеста за недопустим, поради подаването му след изтичане на законния срок и иска да се остави без разглеждане.Алтернативно изразява становище, че ако се приеме за разглеждане, то следва да се остави в сила присъдата, тъй като при постановяването й не е допуснато соченото касационно основание. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Пловдивският апелативен съд с присъда № 154 от 29.06.2010г. по в.н.о.х.д.№ 90/2010г. е отменил присъда № 5 от 14.01.2010г. постановена по н.о.х.д.№ 928/2009г. на Старозагорския окръжен съд , в частта, с която подсъдимият К. Б. Т. е признат за виновен, в това, че през периода от 01.01.2008г.- 31.01.2008г. в гр.С. Загора, при условията на продължавано престъпление, като управител и едноличен собственик на капитала на „Ч.фреш” ЕООД С. Загора в съучастие с подсъдимия Д. К. М.- пълномощник на посоченото дружество е допуснал осъществяването на счетоводството на това дружество в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство - подал от името на „Ч. фреш „ ЕООД пред ТД на Н. – С. Загора справка- декларация по чл.125 ЗДДС, в която в нарушение на чл.86 ЗДДС не бил начислен подлежащ за внасяне ДДС в размер на 16401,66лв. и в приложения към която дневник за продажби за данъчен период 01.01.- 31.01.2008г. не била включена данъчна фактура № 26 от 03.01.2008г. с данъчна основа 82 008.30лв. и ДДС 16 401.66лв.; подал е от името на „Ч. фреш” ЕООД пред ТД на Н. – С. Загора справка- декларация по чл.125 ЗДДС , в която в нарушение на чл.86 ЗДДС не бил начислен подлежащ на внасяне ДДС в размер на 16401.66лв. и в приложения към която дневник за продажби за данъчен период 01.02.- 28.02.2008г. не била включена данъчна фактура № 30 от 21.02.2008г. с данъчна основа 82 008.30лв. и ДДС 16 401.66лв., като по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери, поради което и на основание чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.5 във вр. чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо заведение от открит тип.Отменена е и присъдата в частта й относно приложението на чл.68, ал.1 НК и е постановена новата присъда, с която подсъдимият К. Б. Т. е признат за невинен по предявеното му обвинение по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.5, вр чл. 26, ал.1 НК и оправдан. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПОДАДЕНИЯ КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ Искането на защитата на подсъдимия Т. за оставяне без разглеждане на касационния протест, поради подаването след изтичане на предвидения в закона срок е неоснователно. Присъдата на Пловдивския апелативен съд е постановена на 29.06.2010г. и в нея вярно е посочено, че „може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от днес пред ВКС”. Касационният протест е подаден на 14.07.2010г. т.е. на петнадесетия ден от постановяване на присъдата, поради което и не е просрочен.Разбирането на защитата на подсъдимия, че след като в присъдата е посочено, че срока започва да тече от датата на постановяването й ,в случая той е изтекъл на 13.07.2010г., е неправилно и очевидно несъобразено с посоченото в чл.183, ал.2 НПК.Законът определя как се изчисляват сроковете в дни, седмици, месеци и години, като с ал.2 е прието, че срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в кроя на последния ден.При това никога съдът не може да определя срок за обжалване, респ. протестиране, по- кратък от предвидения със закона.В конкретния случай обаче не е налице и определен по- кратък срок, а с отразеното, че присъдата може да се протестира от датата на постановяването й, всъщност се дава възможност още в същия ден при постъпване на жалба или протест те да бъдат приети, но това не може да се отрази на крайния срок, в който може да се подаде съответния акт. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че протестът не е просрочен, той е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. ПО ДОВОДА В ПРОТЕСТА ЗА ДОПУСНАТО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА- чл.348, ал.1, т.1 НПК Единственият довод в протеста е неоснователен. Приетите за установени фактически положения не се оспорват с подадения протест.Те по същество са идентични с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, относими към повдигнатото обвинение, както и с приетите за установени от първоинстанционния съд.Възразява се само по отношение на извода на въззивния съд, че не са налице субективните признаци на деянието, поради което и инкриминираното като престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.5 НК деяние е несъставомерно. Настоящият състав изцяло споделя изводите на въззивния съд, които са правилни и резултат на цялостна преценка на събраните по делото доказателства.Престъплението по чл.255, ал.1, т.5 НК е умишлено- деецът трябва да съзнава, че избягва установяването или плащането на данъчни задължение, като осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство.При приетото от съда, че подсъдимият не е знаел за съставянето на инкриминираните фактури и извършеното по тях плащане, друг извод освен, че не са налице субективните признаци на деянието, не може да бъде Н.равен . Като споделя изцяло съображенията на въззивната съд, настоящият състав не намира за необходимо да ги повтаря. При липсата на допуснато нарушение на закона касационният протест е неоснователен и въззивната присъда следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 154 от 29.06.2010г. постановена по в.н.о.х.д.№ 90/2010г. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: