Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * подобрения * съсобственост * придобивна давност * съпружеска имуществена общност * презумпция за намерение да се държи вещта като своя * допустимост на иск * придобиване по време на брака

Р Е Ш Е Н И Е

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

317

 

     гр. София, 02.07.2010 година

 

       В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети април  две хиляди и десета година в състав:

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА

                                                                     ВАСИЛКА ИЛИЕВА

 

 

при секретаря  ВИОЛЕТА ПЕТРОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева

дело № 877/2009 година

 

Производството е по чл.293 от ГПК.

С определение № 1025 от 11.09.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 421 от 28.05.2008 г. по гр. д № 40/2008 г. по описа на Софийски окръжен съд, по касационна жалба на М. Г. и П. Г. ч/з адв. М по касационна жалба на Я. Г. и В. Г. ч/з адв. Б, с което е отменено частично решение на Ботевградски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владение върху 14/36 /четиринадесет върху тридесет и шест/ от УПИ *, кв.50 по плана на село В., община Б., целият с площ от 730 кв.м., заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда и второстепенна постройка и в тази част иска е отхвърлен. Обезсилено е решението в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 72 ал.1 от ЗС за заплащане на сумата от 3 283 лева за извършени подобрения в имота и отхвърля същия, като отменя и решението в частта, в която е признато право на задържане на имота до заплащане на сумата 3 283 лева.

Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика и от значение за точното прилагане на закона по материално и процесуално правни въпроси, свързани с придобивната давност, когато същата е изтекла по време на брака, но констативния нотариален акт е издаден след прекратяване на барака и за допустимостта на иска по чл. 108 от ЗС между съсобственици.

В решение № 404 от 16.06.1995 год. по гр.д. № 1904/95 год. на IVГО на ВС е прието, че изтичането на придобивната давност не води автоматично до възникване на право на собственост в полза на владелеца на недвижимия имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваване на нея, чрез предявяване на иск или чрез снабдяване с констативен нотариален акт. В решение № 1132 от 26.07.1999 год. по гр.д. № 444/99 год. на VГО, ВКС и решение № 128 от 26.02.1987 год. по гр.д. № 14/87 год. на ГО е прието, че щом десетгодишния давностен срок е изтекъл при непрекъснато владение върху недвижим имот, налице е ефективно придобиване без да е необходимо владелеца да предприема други действия, тъй като нотариалния кат по обстоятелствена проверка удостоверява, а не учредява права.

В обжалваното въззивно решение е прието, че наследодателя на касаторорите –М. Г. е бил собственик по наследство и давност на УПИ *, кв.50 по плана на село В., община Б., целият с площ от 730 кв.м., заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда и второстепенна постройка. Съдът е приел,че същият е започнал да владее този имот след смъртта на баща си Г давността е изтекла по време на брака му с П. В. Следователно процесния имот е станал СИО при квоти 2/3 идеални части при императивния режим и 1/3 идеална част като наследствостановено е по делото е, че В. Г. не е отблъснал владението на общия наследодател и поради това не е придобил процесния имот по давност.

Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за неправилно въззивното решение в частта относно квотите, които М. Г. е придобил и прехвърлил на Н. Г. . В останалата част решението е правилно и законосъбразно.

Когато се твърди , че даден имот е придобит по давност, ищецът следва да докаже, че е владял имота непрекъснато и необезпокоявано в продължение на десет години. В случай, че имотът е сънаследствен владелецът следва да отблъсне владението на другите наследници и да манифестира по явен начин волята си да свои имота. Когато владелецът е в брак и десетгодишния срок изтича по време на брака, то имота се придобива в режим на СИО, без значение кога владелеца се е сдобил с констативен акт за собственост. Щом като давността изтича по време на брака, е налице непрекъснато десетогодишно владение и то с двата си елемента –фактическо господство върху вещта и намерение да се свои,т.е. в случая има едно ефективно придобиване на вещта. Възможно е единият съпруг да е починал след изтичане на давността, но преди снабдяване с констативен нотариален акт, това не променя момента на придобиване на собствеността. След като сложният продължителен фактически състав се е осъществил, придобиването на имота настъпва като последица по право, без да е необходимо владелеца да предприема други действия.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски окръжен съд е приел,за безспорно установено и от релевираните фактически твърдения в исковата молба,че наследодателят на касатораите –М. Г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост №, том I, дело № 32 от 19.02.2004 год. за процесния имот, като е установено, че същият е придобил имота по наследство от баща си и го е владял в продължение на 50 години. Прието е по делото, че М. Г. е бил в брак с П. Н. П. и че давността е изтекла по време на брака. М. Г. е продал на сина си Н. Г. описания имот срещу заплащане на цена от 2 075 лева. Назначени са съдебно-технически експертизи, от които се установява, че в имота има извършени одобрения в размер на 3 802 лева, като пазарната стойност на имота е 13 660 лева, а стойността на същия без подобренията е 11 160 лева, стойността на трайните насаждения в имота е 93 лева. Съдът е приел за безспорно установено, че процесния имот се владее от ответниците по иска, както и че същите са започнали да владеят имота за себе си от 2005 год., когато е починал М. Г. .

При така установените факти,въззивният съд е приел,че предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владение върху УПИ *, кв.50 по плана на село В., община Б., целият с площ от 730 кв.м. е частично неоснователен за 14/36 /четиринадесет върху тридесет и шест/ от УПИ *, кв.50 по плана на село В., заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда и второстепенна постройка и в тази част иска е отхвърлен,а иск с правно основание чл. 72 ал.1 от ЗС за заплащане на сумата от 3 283 лева за извършени подобрения в имота , както и правото на задържане на имота до заплащане на сумата 3 283 лева, са неоснователни,тъй като подобренията са направени преди държането да се трансформира във владение. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че М. Г. -общ наследодател на касаторите, е придобил процесния имот от своя баща Г. След неговата смърт е придобил една трета идеална част от него по наследство, а другите две трети е придобил с десетгодишно непрекъснато владение. М. Г. е бил в брак по време на владението, поради което това води до придобиване на имота в режим на СИО. Поради това към момента на прехвърляне на собствеността от М. Г. към Н. Г. , същият е бил собственик на 5/12 идеални части от имота. Николай Г. е бил собственик на 1/12 идеална част от имота по наследство от майка си, 5/12 идеални части от имота от баща си, по наследство от баща си на 1/9, тоест той е станал собственик на 22/36 иделани части от имота. Останалите идеални части – 14/ 36, съответно са собственост на В. Г. и неговата сестра М. В качеството си на собственици, според въззивния съд, ищците са активно легитимирани да търсят предаването на своята част от вещта, която се владее от ответниците, които владеят без основание целия имот. По отношение на искането за присъждане на обезщетение за извършени подобрения, същото е недопустимо, тъй като е направено чрез възражение. Съдът е следвало да бъде сезиран с искова претенция, за да може да се произнесе с осъдителен диспозитив. Освен това по делото е установено, че претендираните подобрения са направени преди 2005 год., когато ответниците не са били владелци. Съдът приема, че същите са манифестирали своя анимус да владеят имота едва след съмртта на М. Г. през 2005 год.,поради което искането е неоснователно, което води и до неоснователност на искането за упражняване на право на задържане.

В касационната жалбата на М. Г. и П. Г. ч/з адв. М са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и за необоснованост. Поддържа се,че съдът е приложил неправилно материалния закон, не са обсъдени доказателствата по делото в тяхната цялост и поради това съдът е направил необоснован извод за неоснователност на иска. Моли се за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск.

Касационните оплаквания са частично основателни.

За успешното провеждане на иска за предаване на владение върху имот, който се владее, без правно основание,е необходимо от една страна да се установи,че ищецът е собственик на този имот и че ответника държи имота без правно основание. При напълно изяснена фактическа обстановка и цялостен анализ на доказателствата по делото, Софийски окръжен съд е постановил решение, което е незаконосъобразно само в частта относно квотите на собственост. От събраните по делото доказателства се установява, че наследодателят на ищците и ответниците М е придобил по наследство от своя баща 1/3 идеална част от процесния имот. Останалите 2/3 идеални части от процесния имот наследодателя на страните по делото е владял по време на брака си с П. В. Същата е починала през 2003 год., а М. Г. е починал през 2005 год. Следователно придобивната давност е текла по време на брака и е изтекла по време на същия и тъй като режимът на СИО е императивен, то посочената идеална част от процесния имот е придобит от двамата съпрузи. Фактът, че единия съпруг се е снадбил с констативен нотариален акт след смъртта на другия, но давността е била изтекла по време на брака, не променя момента на придобиване на собствеността. След като сложният продължителен фактически състав се е осъществил по време на брака, придобиването на имота настъпва като последица по право,като е без значение кога е издаден констативния нотариален акт, тъй като той не учредява, а констатира права. Следователно към момента на прехвърляне на имота М е притежавал 9/12 идеални части от процесния имот, като 1/3 идеална част е по наследство, а другите придобива след прекратяване на брака чрез смъртта на съпругата си. Другите 3/12 идеални части се наследяват от трите деца от брака, включително и от наследодателя на касаторите- Н. Г. . След сделката през 2004 год. същият придобива 9/12 идеални части чрез сделка и 1/12 идеална част от имота по наследство, останалите 2/12 идеални части се наследяват от другите двама наследници. По отношение на възражението за подобрения и правото на задържане изводите на настоящия състав съвпада с изводите на въззивния съд.

С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на чл. 108 от ЗС са неправилни,поради което обжалваното решение следва да бъде бъде отменено частично

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ въззивно решение № 421 от 28.05.2008 г. по гр. д № 40/2008 г. по описа на Софийски окръжен съд в частта, в която е отхвърлен иск с основание чл. 108 от ЗС предявен от П. М. Г. и М. Н. Г. срещу Я. Й. Г., В. Г. М. и М. В. Г. за предаване на владението върху 14/36 иделани части от дворно масто, съставляващо УПИ *, кв.50 по плана на село В., община Б., целият с площ от 730 кв.м., заедно с посторените в него полумасивна жилищна сграда и второстепенна постройка, при съседи: улица, УПИ *, УПИ * и река и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Я. Й. Г., В. Г. М. и М. В. Г. да предадат на П. М. Г. и М. Н. Г. на основание чл. 108 от ЗС владението върху 14/36 идеални части части от дворно място, съставляващо УПИ *, кв.50 по плана на село В., община Б., целият с площ от 730 кв.м., заедно с посторените в него полумасивна жилищна сграда и второстепенна постройка, при съседи: улица, УПИ *, УПИ * и река.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: