Р Е Ш Е Н И Е № 182 София, 18.07.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни , две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1220/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 78 /28.04.2011 год. , постановено по гр.д. №144/2011 год. на СГС, , ІV Д отд. , с което след като е отменено първоинстанционното решение по гр.д. № 24049/2010 год. на СРС, ГО, 65 състав, е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ц. В. Д. , извършено със Заповед №10/13.04.2010 на Изпълнителния директор на „Летище София” , с което на осн. чл. 330,ал.2,т.6 КТ във вр. чл. 187,т.8 КТ във вр. чл. 190,ал.1,т.7 и чл. 188,т.3 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение; Ц. В. Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Експерт маркетинг” в Дирекция „Търговска” ,отдел „Маркетинг и технологична обработка на информацията” ; [фирма] е осъдено да заплати следващите се държавни такси . В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила , нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Ответникът по касация Ц. В. Д. оспорва касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. С определение № 260/22.02.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по два правни въпроса, а именно : 1. Към кой момент се отнася закрилата по чл. 333,ал.1,т.4 КТ при дисциплинарно уволнение ? и 2. Ако на служителят му е разрешен отпуск, но същият се е явил на работа , приложима ли е закрилата по чл. 333,ал.1,т.4 КТ ? Прието е, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р № 567/13.10.2010 год. на ВКС, 3- то г.о. , постановено при условията на чл. 290 ГПК като касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. По втория въпрос касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК , доколкото по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р № 1275/08.07.2004 год. на ВКС, 3-то г.о. и Р. № 903/21.09.1995 год. на ВС, 3-то г.о. В отговор на поставените правни въпроси ВКС, състав на 3-то г.о., приема следното: Първият поставен въпрос е разрешен по задължителен начин в с Р № 567/13.10.2010 год. по гр. д. № 1130/2009 год. на ВКС, 3- то г.о. , постановено при условията на чл. 290 ГПК. С решението е прието, че съгл. чл. 333,ал.7 КТ, закрилата по чл. 333,ал.1, т.4 КТ, се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят не може да уволни работник или служител, който към този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск.. Досежно отговора на втория правен въпрос, към настоящия момент практиката е обобщена по задължителен начин с Решение № 94/04.07.2012 год. по гр.д. № 1185/2011 год. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието , че закрилата по чл. 333,ал.4 КТ не е приложима в случай, че работникът или служителят макар и да е бил в разрешен отпуск според издадения му болничен лист, се е явил на работното си място , не е представил издадения болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест. По основателността на касационната жалба: С въззивното решение е прието за безспорно установено, че заповед №10/13.04.2010 год. на Изпълнителния директор на летище София, с която ищеца е дисциплинарно уволнен, е била връчена на последния при „отказ” на 13.04.2010 год. между 13.07. часа и 13.18 часа , което е удостоверено от свидетелите И. Ф. , П. К. и А. Л. , че на тази дата ищецът се е намирал в предприятието на работодателя и е представил болничния лист от 13.04.2010 год. на 14.04.2010 год. Независимо от тези фактически констатации е обаче съдът е приел, че служителят се е ползвал от защитата по чл. 333,ал.1,т.4 КТ , тъй като отпускът за временна нетрудоспособност е бил разрешен по надлежния ред и е ползван към момента на уволнението. Тъй като ответникът по исковете [фирма] не твърдял и доказал, че е поискал съгласие от Инспекцията по труда, уволнението е незаконно като извършено при нарушение на императивната норма на чл. 333,ал.1,т.4 КТ . Предвид дадените отговори на поставените правни въпроси тези изводи на въззивният съд не могат да бъдат споделени. Както се посочи, съгл. 333,ал.7 КТ закрилата по чл. 333,ал.1,т.4 КТ се отнася към момента на уволнението. В случая заповедта е за дисциплинарно уволнение и нейния преобразуващ ефект, изразяващ се в прекратяване на съществуващото трудово правоотношение, настъпва с нейното връчване в случая на 13.04.2010 год. Действително представения от работника болничен лист е бил от същата дата. Разпоредбата на чл. 333,,л.1,т.4 ГПК обаче изисква работникът да е започнал ползването на разрешения отпуск. Обстоятелствата, че същият се е явил на работното си място и не е заявил , че е започнал ползването на съответния отпуск в това число и при връчване на заповедта, обуславя извод , че ползването на разрешения отпуск не е започнало. С оглед на това и служителят не се ползва със закрилата на чл. 333,ал.1т.4 КТ . Като е приел обратното съдът е направил своите правни изводи в противоречие с материалния закон. Неправилни са изводите на съда и относно това , че ищецът не е осъществил фактическия състав на посочените в заповедта дисциплинарни нарушения. Фактите относно действията на ищеца, квалифицирани от работодателя като дисциплинарно нарушение са безспорно установени от събраните по делото писмени доказателства / писма на чуждестранния съконтрахент г-н- С. Н., както и показанията на свид. М. С./ . Очевидно с действията си служителят е накърнил интересите на своя работодател във връзка с трайно установените търговски отношение с „Герб Х.” Германия и го е злепоставил , не е изпълнил задължението си да бъде лоялен към своя работодател и да пази доброто му име ,с което е изпълнил фактическия състав на дисциплинарните нарушения по чл. 187,ал.1,т.8, предл. 2-ро и т.10 КТ . Същевременно нарушенията са достатъчно тежки за да обусловят налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание – „Уволнение”. Тоест наложеното дисциплинарно наказание е в съответствие с извършените дисциплинарни нарушения / чл. 189,ал.1 КТ/ С оглед горното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Предвид изхода на спора Ц. В. Д. следва да бъде осъден да заплати на [фирма], направените в производството пред всички инстанции разноски в размер на 741 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 78 /28.04.2011 год. , постановено по гр.д. №144/2011 год. на СГС, , ІV Д отд. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. В. Д. от [населено място] срещу [фирма] [населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 е 2 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение на Ц. В. Д. , извършено със Заповед №10/13.04.2010 год. на Изпълнителния директор на [фирма] и на осн. чл. 344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Експерт маркетинг” в Дирекция „Търговска”, отдел „Маркетинг и технологична обработка на информацията” на [фирма]. Осъжда Ц. В. Д. от [населено място] да заплати на [фирма] , [населено място] направените по делото разноски в размер на 741 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: