2 Опр. по ч.т.д. №517/11 на ВКС, ТК, ІІ отд. 2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 662 гр. София, 11.08.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети август през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 517 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Х. О. Х. ЕГН: срещу определение №74 от 17.03.2011г. по ч. гр. дело №138/011г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от № 1211 от 15.12.2010 г. по гр.д.№ 114/2010 на РС-Самоков за прекратяване на производството по иска на частния жалбоподател за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП по чл.407 /отм./ от ТЗ срещу Г. фонд -гр. С.. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.т.1- 3 ГПК. Ответникът изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, а по същество частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложеното към нея изложение се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че обезщетение за неимуществените вреди вследствие на виновно причинено ПТП , което се търси с иска срещу застрахователя, респ. Г. фонд /ГФ/ вече е присъдено на ищеца по гражданския иск предявен в наказателното производство срещу прекия причинител на вредите. Последното обстоятелство възпрепятства възможността ищците да предяват иск за обезщетение срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, респ. срещу ГФ . Правният въпрос от значение за изхода на спора е за съотношението на търсената с двата иска защита и за допустимостта на иска срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” , респ. срещу ГФ при положение, че деликвентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД. Този въпрос безспорно е решаван различно от отделните съдилища, което се установява, както от приложените съдебни актове от страна на касатора, така и от констатациите в мотивите на Разпореждане №1 от 13.04.2010 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело №1/2010 г. на ВКС-ТК , съгласно чл.292 от ГПК, което е висящо. Следователно е налице основанието за допускане на касационно обжалване , предвидено в чл.280 ал.1, т.2 от ГПК и такова следва да се допусне. С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.292 от ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело №1/2010 г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №74 от 17.03.2011г. по ч. гр. дело №138/011г. на Софийски окръжен съд СПИРА на основание чл.292 от ГПК производството по настоящото дело до произнасянето на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело №1/2010 г.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за спирането подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.