Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                         № 402                                 гр. София, 02 демекври 2009 година                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов                                   ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска        Капка Костова                                                                                                                                                       при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 420/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдените В. З. З. и К. И. С., чрез защитника му адв. К, за отмяна по този ред на решение № 128 от 23 юни 2009 година на Пазарджишкия окръжен съд, по внохд № 291/2009 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 101 от 12 март 2009 година на Пазарджишкия районен съд, постановена по нохд № 1470/2005 година по описа на този съд. В исканията са направени идентични възражения, което позволява да бъдат отбелязани заедно, а именно: твърди се наличие на недостатъци в обвинителния акт, довели до противоречия в съдържанието на присъдата, доколкото не са отстранени при първоинстанционното разглеждане на делото, възразява се доказателствената дейност на двете редовни съдебни инстанции и формираните в резултат на тази дейност изводи по фактите, заявени са недостатъци на въззивния съдебен акт поради негова несъобразеност с изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК – всичко това ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Възразява се също така и правната оценка на съда на приетите за установени факти, като се твърди тяхната несъставомерност по нормата на закона, по която са подведени. Исканията съдържат възражения и по отношение на частично уважените граждански искове, като се твърди тяхна недопустимост в този наказателен процес с оглед неговия предмет. Основното отправеното до ВКС искане е за отмяна на присъдата и оправдаване на осъдените З. и С. по повдигнатите им обвинения, а алтернативното – за връщане на делото за ново разглеждане и отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание пред ВКС осъдените В. З. и К. С. се явяват лично и със защитниците си адвокати Доковска, К. и И. , които поддържат исканията за възобновяване на делото. Представят писмени бележки с доводи в тяхна подкрепа. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда, атакувана сега по реда на възобновяване на наказателните дела, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения К. И. С. за това, че през периода 04. 12. 2000 година – 23. 01. 2001 година, в гр. П., при условията на продължавано престъпление, пред надлежни органи на властта – районния прокурор и апелативния прокурор, сам е набедил А. Д. Б. в извършване на престъпление – обсебване, както и А. С. С. в извършване на такова престъпление, а в съучастие като съизвършител с осъдения В. З. З. е набедил А. Г. Я. в извършване на престъпление – подкуп, като е знаел, че са невинни, поради което и на основание чл. 286, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода и на обществено порицание. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от четири години от влизане на присъдата в законна сила. Изпълнението на наказанието обществено порицание следва да се изпълни чрез оповестяването му в сградата на Община – гр. П.. Ангажирана е наказателната отговорност и на осъдения В. З. З. за това, че на 23. 01. 2001 година, в гр. П., в съучастие като съизвършител с осъдения К. С. , пред надлежен орган на властта – районния прокурор, е набедил А. Г. Я. – младши прокурор, в престъпление – подкуп, като е знаел, че е невинен, поради което и на основание чл. 286, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Зачетено е предварителното му задържане в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”. С. и З. са осъдени да заплатят поотделно на гражданските ищци А. Г. Я. и А. С. С. (само осъденият С. ) обезщетения за причинени неимуществени вреди, в определените с присъдата размери, заедно със законните последици. Присъдени са съответно разноски и държавни такси, като са възложени в тежест на осъдените. Исканията за възобновяване на делото са процесуално допустими, тъй като са направени от лица, които имат право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледани по същество, те са основателни, макар и не по изложените в тях съображения. Известно е, че основната задача на производството по възобновяване на наказателните дела е да поправи една влязла в законна сила присъда, чиято правилност се поставя под съмнение въобще, независимо дали се касае за опорочаване на фактическите констатации или за други положения в съдебния акт. Дори не е нужно да се установява в какво точно отношение е била опорочена влязлата в законна сила присъда. Достатъчно е да се установи несъмнено наличието на някое от посочените в закона основания, за да се накърни доверието в постановената присъда и се постави под съмнение нейната правилност, което пък предпоставя и нейната отмяна. Допуснатите нарушения на процесуалните правила, когато са съществени, независимо в коя фаза на процеса са допуснати, винаги рефлектират в крайния съдебен акт и поставят под съмнение неговата правилност. В случая, ВКС констатира наличието на такова нарушение, изразяващо се в следното: Наказателното производство срещу осъдените З. и С. има за предмет обвинения за извършени от тях престъпления по чл. 286, ал. 1 от НК, по отношение на пострадалите А. Г. Я. и А. С. С., конституирани в производството и като частни обвинители и граждански ищци. Към момента на извършване на инкриминираните деяния първият от тях е бил младши прокурор в Районна прокуратура – гр. П., а вторият – следовател в ОСС – гр. П. и именно в тези им качества те са били набедени от двамата осъдени в извършване на престъпления. Досъдебната фаза на процеса е проведена в ОСС – гр. П. и обвинителният акт е изготвен от РП – гр. П. и внесен за разглеждане в Пловдивския районен съд. По решение на съдията-докладчик по образуваното съдебно производство, делото е било изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, при обоснована хипотеза на чл. 36, т. 2 от НПК (отм.), възпроизведена в нормата на чл. 43, т. 2 от сега действащия НПК. ВКС е променил местната подсъдност по делото и го е изпратил за разглеждане на Пазарджишкия районен съд, който е постановил атакуваната сега по реда на възобновяването на наказателните дела и влязла в законна сила присъда. Посоченото основание за промяна на местната подсъдност всъщност следва да бъде преценено като императивно, доколкото законодателят го е формулирал изрично и е разпоредил такава промяна на подсъдността, когато подсъдимият или пострадалият имат някое от посочените служебни качества (съдия, прокурор, следовател) и работят в района на съда, на който делото е подсъдно. По този начин законодателят е изключил възможния субективизъм в преценката на съда, който разглежда делото, за наличие на основания за неговия отвод в хипотезата на чл. 29, ал. 2 от НПК (стар чл. 25, т. 9 от НПК – отм.). Или иначе казано, местната подсъдност на делото подлежи на задължителна промяна, когато подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател в района на съда, чиято компетентност е обвързана по общите правила за подсъдността. Този извод не се повлиява от обстоятелството дали някоя от страните се е позовала на това обстоятелство и дали е направила това своевременно. И това е така, защото постановяването на съдебния акт от незаконен състав е от категорията на „абсолютните” процесуални нарушения и предпоставя безусловно неговата отмяна, а съдебният състав винаги е незаконен, когато някой от неговите членове може да се счита за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото, т. е. подлежи на отвод или самоотвод (в този смисъл р. № 406/2005 година на ВКС, І н. о., р. № 245/1996 година на ВКС, І н. о., опр. № 15/2009 година, ІІІ н. о.). Изложените съображения относно изискванията за непредубеденост и незаинтересуваност от изхода на делото на служебните лица, ангажирани в процеса, касаят несъмнено и двете му фази – съдебна и досъдебна. Изричното им формулиране в закона относно съда е обусловено, на първо място, от обвързаността на компетентността за извършване на досъдебното производство с района на съда, компетентен да разгледа делото (чл. 195, ал. 1 от НПК) и на второ място – от законодателната техника на препращане (чл. 47 от НПК и чл. 53 от НПК). Не би и могло да бъде иначе, защото провеждането на началната фаза на процеса от предубеден и заинтересуван от изхода на делото, пряко или косвено, разследващ орган, опорочава не само извършените от него действия, но и неизбежно рефлектира върху последващото развитие на процеса в съдебната му фаза и в неговия завършващ съдебен акт. Точно това обаче е направено в конкретния случай. Разследването е проведено от ОСС – гр. П., в която към този момент е работил като следовател пострадалият А. С. , под ръководството и надзора на Районната прокуратура – гр. П.. чл. 196 от НПК), в която пък е бил младши прокурор пострадалият А. Я. Обвинителният акт е изготвен от прокурор при същата Районна прокуратура. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и не е отстранено в съдебната фаза на процеса. То предпоставя отмяна на влязлата в законна сила присъда и връщането на делото за ново разглеждане в Районна прокуратура – гр. П., която единствено е компетентна в тази фаза на процеса да предизвика извършване на досъдебното производство в друг район. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела влязлата в законна сила присъда № 101 от 12 март 2009 година на Пазарджишкия районен съд, постановена по нохд № 1470/2005 година и потвърдена с решение № 128 от 23 юни 2009 година на Пазарджишкия окръжен съд, по внохд № 291/2009 година по описа на този съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в Районна прокуратура – гр. П.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.