Р Е Ш Е Н И Е №38 гр.София, 03 февруари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП И.СИМОВ изслуша докладваното от съдия Христина Михова наказателно дело № 39 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. Д. З. - адвокат К. К., срещу определение № 1292, постановено на 17.11.2016 год. по ВНОХД № 802/2016 год., по описа на Окръжен съд-Пловдив. В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд, постановил оправдателна присъда по отношение на подс. З., за да отхвърли искането на защитника му за изплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, неправилно се позовал на разпоредбата на чл. 190 от НПК, а не е приложил нормата на чл. 88, ал.1 от НПК, която препраща към ГПК за неуредените в НПК случаи. Според жалбоподателя, когато едновременно с оправдаването на подсъдимия се отхвърля и предявения срещу него граждански иск, той има право на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част. С жалбата се иска отмяна на определението на Окръжен съд – Пловдив и постановяване на ново, с което да бъдат присъдени разходите на подсъдимия З., съобразно отхвърления граждански иск. Прави се и алтернативно искане за връщане на делото на въззивния съд за произнасяне в тази насока. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят – адвокат К., редовно призован, не се явява. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите, изложени в жалбата и становището на представителя на ВКП, установи следното: Жалбата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 346, т.3 от НПК и от оправомощено лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С присъда № 47, постановена на 26.05.2016 год. по ВНОХД № 802/2016 год., Окръжен съд - Пловдив е отменил присъда №304, постановена по НОХД № 2949/2015 год. по описа на РС-Пловдив и е признал подсъдимия В. Д. З. за невиновен в това, на 10.09.2014 год. в [населено място] противозаконно да е присвоил чужди движими вещи-пари в размер на 1080 лв., собственост на Т. Н. А. от [населено място], които е владеел, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 206, ал.1 от НПК. Със същата присъда окръжният съд отхвърлил гражданския иск, предявен срещу подсъдимия, като неоснователен. С молба от 21.10.2016 год., защитникът – адвокат К., поискал от съда да бъдат присъдени в полза на подсъдимия З. разноските, които е направил въз основа на договора за правна помощ, като бъде осъден гражданския ищец да ги заплати. С обжалваното по настоящото дело определение №1292 от 17.11.2016 год. по ВНОХД № 802/2016 год., ОС-Пловдив оставил без уважение молбата, като неоснователна, позовавайки се на разпоредбата на чл. 190 от НПК. Постановеното от ОС-Пловдив определение е правилно и законосъобразно. Съдът се произнася по разноските с присъдата /чл. 301, т.12 от НПК/ или с определение по чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, ако е пропуснал да се произнесе с нея. НПК урежда въпросите за отговорността за разноски в наказателното производство в разпоредбите на чл. 187 - чл.190 от НПК. Нормата на чл. 187 от НПК предвижда, че разноските по дела от общ характер се поемат от бюджета на съответното учреждение или от частния тъжител по дела, образувани по тъжба на пострадалия. Подсъдимият не е задължен да заплаща предварително разноски във връзка с направените от него доказателствени искания, не само по дела от общ характер, но и по такива от частен характер /чл. 187, ал.3 от НПК/, като едва с присъдата, ако бъде признат за виновен, се осъжда да ги заплати в полза на държавата или на частния тъжител на основание чл. 189, ал.3 от НПК. Признатият за виновен подсъдим дължи заплащане и на направените от частния обвинител и от гражданския ищец разноски, ако те са поискали това на основание чл. 189, ал.3 от НПК. В разпоредбата на чл. 190 от НПК е дадено нормативно разрешение на въпроса в чия тежест остават разноските по дела от общ и от частен характер, в случаите на прекратяване на наказателното производство или оправдаване на подсъдимия. Същата норма предвижда, че при делата от общ характер тези разноски остават в тежест на държавата, а по делата от частен характер - на частния тъжител. Частният тъжител при оправдаване на подсъдимия дължи заплащане на направените от последния разноски, включително и такива за адвокатско възнаграждение. В НПК не е предвидено при оправдаване на подсъдимия по наказателни дела от общ характер да му бъдат заплатени направените от него разноски от страна на държавата, на частния обвинител или гражданския ищец. Това не е законодателен пропуск, който следва да бъде запълнен с разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, каквото твърдение прави жалбоподателя. При наказателните дела от общ характер, пострадалият не е инициатор на наказателното производство, какъвто е тъжителят по дела от частен характер и гражданският ищец в гражданския процес. Законът му дава възможност да участва във вече образуваното наказателно производство, в съдебната фаза на което има право да предяви своята гражданскоправна претенция за вреди и то само на основание чл. 45 от ЗЗД. За разлика от гражданския процес, в наказателното производство гражданският ищец не заплаща такси, не внася предварително депозити за изготвяне на експертизи или за събиране на други доказателства, ползва се от събраните по делото доказателства в резултат на усилията на държавното обвинение. Всичко това е предвидено за улеснение на пострадалия и е резултат от изпълнението на задължението на държавата да създаде пряк път за защита на увредените му интереси в резултат на престъплението, като се цели и процесуална и материална икономия чрез провеждане на едно производство. От друга страна, пострадалият, конституирал се като граждански ищец, е ограничен да съобразява своята процесуална активност с разпоредбите на НПК, свързани с вида и средствата за доказване на своята претенция. Той не може да изменя основанието на иска си, доколкото то е предопределено от фактическото обвинение, както и да прави искания, несъвместими с естеството на наказателния процес. Следователно, макар и улеснен в някои отношения, пострадалият е ограничен да се съобразява с особеностите на наказателното производство и не може да използва всички процесуални възможности да доказва претенцията си по начина и със средствата, които предоставя ГПК. Всичко това е отчетено от законодателя, който не е предвидил задължение за гражданския ищец да заплаща разноски на подсъдимия в случай на отхвърляне на предявения граждански иск или неуважаването му в пълен размер, така както е предвидено в чл. 78, ал.3 от ГПК. Тази разпоредба е неприложима и поради това, че в наказателния процес, подсъдимият макар и да се защитава срещу предявения от пострадалия граждански иск, няма качеството на ответник по смисъла на ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 89 от НПК, граждански ответници в съдебното производство са лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия. След като не е ответник, подсъдимият не може да се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК, която в случая е неприложима. От друга страна, правното основание за възникване на наказателната и на гражданската отговорност е деянието, в извършването на което е обвинен подсъдимия. Гражданският иск в наказателния процес има изключително и само акцесорен характер. Правната помощ се осъществява чрез защита срещу повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, а защитата срещу предявения иск е допълнителна, поради което оценката й не може да бъде отделена и отграничена. При такава невъзможност законодателят е предвидил в наказателния процес направените разноски от подсъдимия по делата от общ характер да не се възстановяват. Подобни претенции могат да бъдат реализирани в отделно производство по реда на специален закон какъвто е Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С оглед на изложеното, правилно и законосъобразно окръжният съд е оставил без уважение искането на защитника, да бъде осъден гражданския ищец да заплати направените от подсъдимия разноски по договора за правна помощ. Предвид горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1292, постановено на 17.11.2016 год. по ВНОХД № 802/2016 год. по описа на Окръжен съд-Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.