Р Е Ш Е Н И Е   № 669/2009   гр.София, 02.02.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на трети декември две хиляди и девета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                       КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                                                                                                                                                    със секретар    АНИ ДАВИДОВА   и с участието на прокурора   изслуша   докладваното  от     председателя     (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под №  556/2009 год.       Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на А. И. Б. от с. Н. бани, обл. Пловдив против решение № 419/21.03.2008 г. по гр.дело № 3004/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 114/8.10.2007 г. по гр.дело № 458/2007 г. на Районен съд- А. и вместо него е постановено въззивно решение, с което искът на А. И. Б. по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ е отхвърлен. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба Д. г. с., гр. А., О. с. „З”, гр. А. и Р. д. на г. Пловдив не изразяват становище по нея. С определение № 499/25.06.2009 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал.1 т.2 ГПК, поради различното тълкуване на една и съща правна норма, а именно чл.3 ЗВСГЗГФ от различни по степен съдилища. За да отмени първоинстанционното решение и да постанови съдебния си акт, въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл.3 ал.3 ЗВСГЗГФ, според която релевантният момент, създаващ реституционни права е моментът на преобразуването, т.е. реституират се права на членовете на преобразуващата се кооперация, чиято собственост дотогава са били г. , затова е мотивиран извода, че ищецът, който не е членувал в кооперация „З” която към 9.09.1944 г. е била собственик на процесния ревир, а в кооперация „С” не може да се позовава на реституционни права, защото неговият наследодател не е притежавал дялово участие в ГК „З”. Настоящият състав изцяло споделя изводите на въззивния съд, приложил материалноправната норма на чл.3 ал.3 ЗВСГЗГФ, а не хипотезата, предвидена в ал.2 от същата, която неоснователно се поддържа от касатора. Разграничението между нормите на чл.3 ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ правилно е проведено от въззивния съд, защото хипотезата на ал.3 от правната норма е приложима за спорното правоотношение. Установено е по делото, че с протокол № 22/16.07.1947 г. е взето решение за сливане на двете Т. горска производителна кооперация „С”, с. К. и Г. производителна кооперация „З” с. К., като първата се определя, като приемаща, а втората – като присъединяваща се. След сливането им е прието наименованието Т. горска стопанска кооперация „С” с. К., към който момент процесният ревир, с площ от 2828.9 дка е бил частна собственост на кооперация „З”. Видно от декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти от 5.07.1949 год. подписана от председателя на ВК”С” се установява, че е декларирана собствеността на кооперацията върху гора „Б”, с площ 2828.9 дка в землището на с. К.. Декларацията е изведена от Основна данъчна книга на К. от 1949 г., пертиден № 158 стр.30. При преобразуваненето на кооперацията, изразяващо се в сливане на членственото правоотношение на присъединената К. „З” към приемащата К. „С” същественото е кои са били член-кооператорите на първата кооперация и какъв е бил обема на техния дял в кооперациите, от които се е формирал новият правен субект към датата на преобразуването. Безспорно е обстоятелството, че наследодателят на касатора не е имал дялово участие в ГК”З” и че е членувал в ТГПК „С”, за която отсъстват данни да е притежавала собственост към момента на преобразуването през 1947 г., което налага извода, че член-кооператорът, който не е внесъл в кооперацията гора, не може да придобие право на собственост върху нея, с факта на преобразуването /сливането/, поради което за него липсва основанието по чл.3 ал.3 ЗВСГЗГФ, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд. По изложените съображения касационният съд намира за неоснователна касационната жалба срещу въззивното решение, което е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани, затова я остави без уважение и Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 419/21.03.2008 г. по гр.дело № 3* по описа за 2007 г. на Пловдивския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:       /СЛ