4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1044 София,20.11.2012 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 809/2012 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] срещу определение № 13 280 от 06.08.2012 г. по ч. гр. д. № 6090/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 52 състав разпореждане от 07.03.2012 г. по ч. гр. д. № 7158/2012 г. за отхвърляне на подаденото от застрахователното дружество срещу С. Г. Д. от [населено място] заявление от 15.02.2012 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 6 072.39 евро – главница и за сумата 1 511.12 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва. Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно и моли за отмяната му и за уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Развива подробни съображения срещу извода на съда, че претендираното вземане не е индивидуализирано, като счита, че в т. 12 на заявлението се съдържа подробна информация относно обстоятелствата, на които се основава вземането, която е достатъчна по смисъла на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за неговата редовност. Именно процесуалноправният въпрос за изискванията, на които трябва да отговаря заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е посочен като значим за делото и обосноваващ допускане на касационния контрол, като по отношение на същия се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 699 от 2007.2012 г. по ч. т. д. № 487/2012 г. на ІІ т. о.; определение № 332 от 09.06.2009 г. по ч. т. д. № 266/2009 г. на І т. о.; определение № 134 от 18.03.2009 г. по ч. т. д. № 120/2009 г. на І т. о.; определение № 409 от 28.05.2012 г. по ч. т. д. № 322 на ІІ т. о.; определение № 126 от 15.02.2010 г. по . т. д. № 815/2009 г. на ІІ т. о. и определение № 274 от 04.05.2011 г. по ч. гр. д. № 97/2011 г. на ІV г. о. Ответникът по частната касационна жалба – С. Г. Д. от [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт. За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено подаденото от Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Г. Д. от [населено място] за сумата 6 072.39 евро – платено в полза на [фирма], [населено място] застрахователно обезщетение по застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” по застрахователна полица № 16400062180000002 от 08.08.2006 г., както и за сумата 1 511.12 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва, Софийски градски съд е приел, че в заявлението не е посочен периодът, за който са били дължими неплатените лизингови вноски, както и защо са били дължими 25-те лизингови вноски с ненастъпил падеж, респ. защо размерът на същите е включен в застрахователното обезщетение, с оглед на което е направен извод за нередовност на заявлението по смисъла на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. По отношение на поставения от частния касатор въпрос е осъществено както общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на конкретното дело, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като този въпрос е решен в противоречие с формираната по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК задължителна практика на ВКС /обективирана в представените с частната касационна жалба определения/, съгласно която заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК за редовност на исковата молба, като, с оглед целите на предвидената в чл. 414 ГПК защита на длъжника, заявлението трябва да съдържа пълна индивидуализация на вземането – както по отношение на обстоятелствата, от които то произтича, така и по отношение на неговия размер. В настоящия случай императивните изисквания на закона относно редовността на заявлението са изпълнени. В т. 12 на депозираното от Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] заявление са посочени ясно и точно всички онези обстоятелства, които са необходими за индивидуализацията на претендираното вземане по начин, по който за длъжника е възможно да получи информация както за основанието, от което то произтича /суброгиране на застрахователното дружество в правата на лизингодателя [фирма], [населено място] по сключен с длъжника С. Г. Д. от [населено място] договор за лизинг след изплащане на застрахователно обезщетение поради настъпил застрахователен риск – неплащане на лизинговите вноски/, така и за неговата изискуемост /датата на плащане на застрахователното обезщетение – 25.01.2010 г./ и за неговия размер /6 072.39 евро – главница и 1 511.12 евро – обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при съобразяване на извършеното на 30.03.2010 г. частично погасяване на задължението със сумата 5 726.50 евро от продажбата на лизинговия автомобил /. При така изложените обстоятелства, заявлението се явява редовно и подлежи на уважаване. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 410 ГПК О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 13 280 от 06.08.2012 г. по ч. гр. д. № 6090/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение и потвърденото с него разпореждане от 07.03.2012 г. по ч. гр. д. № 7158/2012 г. на Софийски районен съд, 52 състав за отхвърляне на подаденото от Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] срещу С. Г. Д. от [населено място] заявление от 15.02.2012 г.за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 6 072.39 евро – главница и за сумата 1 511.12 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 ГПК в полза на Застрахователно акционерно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], гр. София, [улица], против С. Г. Д. от [населено място], кв. С., [улица]-ВА № 6, за: сумата 6 072.39 евро /шест хиляди и седемдесет и две евро и тридесет и девет евроцента/ - подлежащо на възстановяване застрахователно обезщетение, изплатено на 25.01.2010 г. по щета № 164009217501450 на [фирма], [населено място] в качеството му на лизингодател по договор за лизинг № М 6159 от 11.09.2008 г. с обект лек автомобил „Шкода”, модел „Ф. Амбиенте” с рег. [рег.номер на МПС] , сключен между [фирма] и Застрахователно акционерно дружество [фирма], в изпълнение на договор за застраховка „Загуби от неплащане на лизингови вноски” – застрахователна полица № 16400062180000002, и сумата 1 511.12 евро /хиляда петстотин и единадесет евро и дванадесет евроцента/ – лихви за забава, от които 225.74 евро – лихви върху сумата 11 798.86 евро за периода от 25.01.2010 г. до 30.03.2010 г. и 1 285.38 евро – лихви върху сумата 6 072.39 евро за периода от 31.03.2010 г. до 14.02.2012 г.; законната лихва върху сумата 6 072.39 евро от датата на подаване на заявлението – 15.02.2012 г. – до окончателното й плащане и сумата 952.61 лв. /деветстотин петдесет и два лева и шестдесет и една стотинки/ – разноски за заповедното производство. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: