5 Р Е Ш Е Н И Е № 60179 София, 16 ноември 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 607/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 336/15г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, отмяна на постановеното по него решение № 3121 от 13.06.2016г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В искането се изтъкват правни основания по чл.422, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Сочи се, че с влязло в сила на 16.03.2021г. решение на Европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/ по делото „Янчовичин срещу България” /жалба № 78907/2016г./ е установено нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), имащо съществено значение за наказателното производство по нохд № 155/14г. на РС-Разлог и постановеното по внохд № 336/15г. на ОС-Благоевград. Твърди се, че нарушението на чл.3 от Конвенцията е довело до нарушение на процесуалните правила и до неправилно приложение на материалния закон, представляващи основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. В заседанието пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него съображения. Изразява становище, че същото е допустимо и основателно, и пледира то да бъде уважено. Т. В., редовно призован, не се явява. Адв. Р. - упълномощен защитник, редовно уведомена, не се явява. Депозирала е становище по делото, с което претендира недопустимост на искането, моли същото да бъде прието за необосновано и немотивирано, и предлага на съда да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 2993 от 24.06.2015г., постановена по нохд №155/14г. по описа на РС-Разлог, Т. Т. В. е признат за невиновен в извършено на 29.04.2013г. престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.3, вр. чл. 129, ал.2, пр. 3, вр. ал.1 от НК и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение. С решение № 3121 от 13.06.2016г. по н.д. № 336/15г. на ОС-Благоевград е потвърдена първоинстанционната присъда. По повод на подадена от И. Янчовичин жалба № 78907/2016г. е било образувано дело пред ЕСПЧ „Янчовичин срещу България”, приключило с окончателно решение, с което е прието, че има нарушение на чл.3 от Конвенцията. Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено от активно легитимирано лице, в срок и е насочено срещу съдебен акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК. Съгласно чл. 421 ал. 2 от НПК главният прокурор е длъжен да направи искането за възобновяване на основание чл.422 ал.1 т.4 от НПК в едномесечен срок от узнаването за решението на ЕСПЧ. Решенията на ЕСПЧ се обявяват и публикуват на един или на двата езика на Съвета на Европа - английски и/или френски, поради това моментът на узнаване на окончателното решение на Съда следва да се приеме датата, на която главният прокурор е получил официален превод на български език. Това е моментът, от който започва да тече и срокът за подаване на искането за възобновяване на националното наказателно производство. Безспорно по делото е установено, че решението от 16.02.2021г. на ЕСПЧ по делото „Янчовичин срещу България“ е влязло в сила и е придобило юридически стабилитет на 16.03.2021г. /при условията на чл. 44 §1 от Конвенцията е станало окончателно/. От приложеното по делото писмо с изх. № 99-00-120/18 от 19.05.2021г. от Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ към Министерство на правосъдието е видно, че на 19.05.2021г. на Върховна касационна прокуратура е бил изпратен превод на български език на горепосоченото решение на ЕСПЧ. Решението е било получено на същата дата, на която е било изпратено – 19.05.2021г. В случая, датата на узнаване на окончателното решение на ЕСПЧ по делото „Янчовичин срещу България“ е 19.05.2021г., когато във ВКП е получен официалният превод на български език на съдебния акт. Искането на главния прокурор е депозирано на 08.06.2021г. чрез първоинстанционния съд – РС-Разлог, т.е. в предвидения в НПК едномесечен срок. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че възражението на защитника на В., че искането е процесуално недопустимо, тъй като е направено извън определения срок, е изцяло неоснователно. В случая, искането е подадено в едномесечния срок по чл.420, ал.2 от НПК, по-точно 18 дни след получаване на превода на решението на ЕСПЧ. Разгледано по същество искането е основателно. С решение на Европейския съд по правата на човека по делото “Янчовичин срещу България” е установено нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. С решението се приема, че в конкретния случай националните съдилища не са представили убедителни и достоверни аргументи, които да дадат основание да се заключи, че степента на използваната спрямо жалбоподателя употреба на сила е била строго необходима с оглед неговото поведение, което не е било от такъв характер, че да оправдава прибягването до такава значителна физическа сила. В тази връзка Съдът приема, че същият е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, обуславящо нарушение на чл.3 от Конвенцията в материалноправен аспект. Също така сочи, че по делото е установено доброто здравословно състояние на жалбоподателя преди отвеждането му в полицейското управление в [населено място] в 22:30ч. на 29.04.2013г. Един час и петнадесет минути по-късно той е трябвало да бъде транспортиран с линейка до местната болница, където е било установено, че има изкълчена капачка на лявото коляно, което нараняване в последвалото наказателно производство, посредством съдебно-медицинската експертиза, е квалифицирано като средна телесна повреда. Експертизата е установила, че причиненото изместване на колянната капачка е довело до затрудняване движенията на ляв долен крайник за период от около 3-4 месеца, като са констатирани и други наранявания - хемартроза на лявото коляно и хематоми по лицето и лявото рамо, които са му причинили сериозни физически болки и страдания. По тези съображения, Съдът в Страсбург намира, че нараняванията на жалбоподателя са били достатъчно сериозни, за да се превърнат в нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3 от Конвенцията („Асенов и други срещу България“ и „Афанасьев срещу Украйна“). В решението се сочи, че по делото не са налице доказателства, които да водят до извод, че поведението на жалбоподателя би могло да застраши физическата неприкосновеност или живота на полицейските служители до такава степен, че да оправдае незабавното прилагане на техника за физическо задържане, която може да предизвика сериозни болки и действително причинява нараняване на жалбоподателя, което води до затрудняване движението при ходене за срок от 3 до 4 месеца. Според ЕСПЧ националните съдилища не са представили убедителни аргументи, които да дадат основание да се заключи, че прибягването до такава степен на употреба на сила от полицейския служител Т. В. срещу И. Янчовичин е било строго необходимо, предвид поведението на последния. Съдът е счел, че изложените съображения са достатъчни, за да може да се приеме, че жалбоподателят е бил подложен на нечовешко и унизително отношение. Съдът в Страсбург отбелязва, че националните съдилища не са извършили преценка относно пропорционалността на силата, използвана срещу жалбоподателя, не са анализирали степента й и дали тя е била необходима при дадените обстоятелства с оглед поведението на жалбоподателя. При констатацията по делото, че Т. В. е свалил насила жалбоподателя на пода, използвайки „водеща техника за физическо задържане“, нито районният, нито окръжният съд са анализирали дали действията на полицейския служител са били съвместими с чл. 72 от ЗМВР, и по-специално дали използването на сила е било абсолютно необходимо при тези обстоятелства. Според ЕСПЧ тази оценка е била задължителна, предвид изложените доводи в протеста на прокурора срещу оправдателната присъда, в който е подчертано, че използваната сила от полицейския служител не съответства на предполагаемото неправомерно поведение на жалбоподателя. В решението е отбелязано, че този подход е напълно несъвместим със стандартите, произтичащи от съдебната практика на Съда в тази област („Иван Василев срещу България“ и „ Балажевс срещу Латвия“). Предвид посочените аргументи, Съдът приема, че разследването на твърдяното от жалбоподателя малтретиране не е било ефективно, поради което е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията в неговия процесуален аспект. При горните фактически констатации, настоящият състав на касационната инстанция намира, че са налице кумулативните предпоставки на чл.422, ал.1, т.4 от НПК – с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на ЕКПЧ и то има съществено значение за националното дело, което налага възобновяване на наказателното производство, водено срещу Т. В., отмяна на решението на ОС-Благоевград и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд от друг състав. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 336/15г. по описа на Окръжен съд-Благоевград. ОТМЕНЯВА решение № 3121/13.06.2016г., постановено по горното дело. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжен съд – Благоевград от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: