Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
Гр.София, 01.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември, 2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря РАНГЕЛОВА
В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.993/17 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №10/15.05.17 г.,постановена от Военен съд-Сливен /СлВС/ по Н.Д.1/17 г., подсъдимият Н. В. Н. и признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.343 Б,ал.1 и по чл.216,ал.1,пр.2 НК. Във връзка с чл.54 НК са му наложени наказания съответно лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 лв.,както и на основание чл.343 Г вр. чл.37,ал.1,т.7 НК- лишаване от право на управление на МПС за срок от една година и шест месеца- за първото престъпление; и лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца за второто. На основание чл.23,ал.1 НК е определено общо най-тежко наказание, а именно-една година и четири месеца. На основание чл.23,ал.2 НК към него е присъединено наказанието лишаване от право-управление на МПС за срок от една година и шест месеца. На основание чл.23,ал.3 НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 500 лв. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното общо наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден и да заплати направените по делото разноски.
Тази присъда е потвърдена с решение №37/10.08.17 г.,постановено от Военно-апелативния съд /ВоАС/ на РБ по В.Н.Д.35/17 г.
Срещу неговия съдебен акт е постъпила жалба на подсъдимия чрез защитника му с оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Иска се постановяване на решение, с което ВКС да признае Н. Н. за невиновен в извършване на престъпленията, за които е обвинен и осъден.
В съдебно заседание пред този съд подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с изложените в нея доводи.
Представителят на ВКП намира същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата с отразените в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Прочитът на съдържанието на сезиращия настоящата инстанция процесуален документ отключва задължението на върховната съдебна инстанция по наказателни дела да вземе отношение по няколко обстоятелства, които дават разрешение по общи въпроси и определят пределите за проверка на атакувания съдебен акт.
Най-напред, при първо редовно разглеждане на делото пред него /за разлика от възможността по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/, върховният съд е съд по правото. Преценката на годно събраните доказателства и в тази връзка на фактите, е в прерогативите единствено на решаващите съдилища.
На второ място, предвид заявената специфика на съд единствено по правото, в производства като обсъжданото пред ВКС следва да се повдигат възражения относно констатирани процедурни пороци в съдебната дейност в конкретното производство- по допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствения материал, както и да се твърди, че те оказват влияние на приложението на материалния закон. Оплаквания за неправилност на преценката, резултат от суверенното право на решаващите съдилища да правят разбор на разкрити като годни доказателствени материали, което води до извод за недоказаност на процесното деяние, съставлява довод за необоснованост. Последната не е касационно основание и не подлежи на разглеждане от тази инстанция.
На трето място, тъй като, както бе казано ВКС поначало не е инстанция по същество, при първо редовно разглеждане на делото пред него възможността за решаване на спора чрез директно оправдаване на осъденото лице е формулирана в разпоредбата на чл.354,ал.1,т.2,изр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Това означава, че съобразно приетите от решаващия съд, чийто съдебен акт се контролира, фактически положения, подсъдимият може да бъде оправдан, ако деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Казано по друг начин, обсъжданото оправдаване е разрешено в случай,че констатираната фактология при верен от процедурна гледна точка доказателствен анализ, не е престъпна, ала решаващият съд е направил незаконосъобразен извод по приложението на материалния закон. НПК не дава възможност ВКС да прави собствен разбор на доказателствените материали, въз основа на който да извежда заключения за присъствие или не на достатъчно доказателства за осъждане на съответното лице.
На четвърто място, все в контекста на изложеното относно характеристиката на висшата съдебна юрисдикция по наказателни дела като съд по правото, разпоредбата на чл.351,ал.1 НПК предписва какво следва да е съдържанието на касационните жалба и/или протест. Видно от същата, трябва да е изписано в какво се състои касационното основание /те са три и са визирани в нормата на чл.348,ал.1 НПК/ и данните, които го подкрепят, и в тази връзка, какво искане се отправя /според правомощията на ВКС, прогласени в нормата на чл.354 НПК/. Тъй като и първостепенният, и второстепенният съд са съдилища по фактите и правото, възраженията, които е допустимо да се отправят пред тях, съществено се различават от отправимите пред ВКС, доколкото е възможно да касаят въпроси по съществото на доказателствения материал и неговата интерпретация, рефлектиращи върху установяване на дължимата фактология, а оттам и върху приложението на материалното право. В подкрепа на казаното може да бъде цитиран най-малко текстът на чл.320,ал.1 НПК, отнасящ се до съдържанието на жалбата и протеста до втората инстанция- посочват се неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд. За разлика от пределите на въззивната проверка по силата на чл.314 НПК, отнасящи се изцяло за правилността на атакуваната присъда- независимо от посочените от страните основания и независимо от подадените жалби, касационната инстанция ревизира присъдата само в обжалваната част- чл.347,ал.1 НПК /по отношение на необжалвалите лица има уредба, но тя не интересува настоящото дело/, при това по съображения, подкрепящи оплаквания по релевираните касационни основания.
В светлината на изложеното този съд следва да заключи,че жалбата на подсъдимия чрез неговия защитник не е изцяло съвместима с посочените по-горе предпоставки. И това е така, тъй като в настоящото първо разглеждане на делото пред ВКС съвсем явно се разкрива недоволство от оценъчната дейност на второстепенния съд от една страна. От друга- цели се приемане на собствената на подсъдимия и неговия защитник доказателствена преценка, която да доведе до приемане на различна фактология по престъпната деятелност, и оттам по приложение на правото-поради недоказано авторство деецът да бъде оправдан. И на последно място, не само защото процесуалният закон задължава ВКС да се произнася в границите на изложените пред него доводи, които следва да бъдат по правото, но и защото тези пред долустоящите съдилища могат да бъдат такива по съществото на инкриминираната престъпна деятелност, настоящият съд не е в състояние да удовлетвори желанието на подсъдимия,изложено в касационната жалба, да бъдат огледани всички възражения на защитата, споделени пред СлВС и ВоАС.
Ето защо произнасянето ще бъде ограничено единствено до оценявани като допустими доводи.
Касационната жалба е неоснователна.
Първо, според подсъдимия и защитата въззивният съд се е ограничил формално да повтори мотивите на първоинстанционния съдебен акт, без да отговори на доводите относно съществени процесуални нарушения; относно липсата на установяващи виновността на подсъдимия доказателства; относно съществените противоречия в показанията на свидетелите на обвинението, които СлВС е приел за безспорни. По посочения начин се релевира оплакване за наличие на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, състоящо се в липса на мотиви- чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК от една страна. От друга- поради липсата на отговор по отправени доводи се претендира несъответствие на атакуваното решение на правилата на чл.339,ал.2 НПК.
ВКС не може да се солидаризира с лансираната теза. Освен че е отговорил на отправените същностни възражения, на някои-пряко, а на други-подразбиращо се, ВоАС е направил пълен въззивен преглед на контролираната от него присъда, очертавайки позицията си относно годния за ценене доказателствен материал. Обсъдени са показанията на свидетелите, като е направено отграничение в коя част от тях се дава вяра и защо. Волята на съда е отчетливо формирана.
Второ, твърди се, че въззивната инстанция не е взела отношение във връзка с отказа на първостепенния съд да се събират нови доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Освен това е отказал събиране на доказателства, състоящи се в предоставена скица от община ген.Т., от която било видно, че нямало видимост от мястото,където са се намирали свидетелите на обвинението към мястото,където бил паркиран автомобилът на дееца.
И този процесуален довод не може да бъде споделен. Видно от въззивната жалба /допълнението към нея/, защитата е поискала ВоАС да се занимае в съдебно заседание с видеозаписа от заведението, приложен към доказателствата по делото; до проведе следствен експеримент относно възможността за пътуващите в пострадалата кола да видят и разпознаят намиращите се на предната седалка на л.а.О. Ф. с ДКН *** с дясна дирекция, непосредствено преди и по време на ПТП-то; да назначи експертиза дали е възможно на място или в движение при даване на газ да се превъртат гумите на Ф. с оглед нейната спецификация като модел; да изиска скица от [община] в мащаб от градоустройствения план с контурите на сградите зад заведение Ц., мястото,където са позиционирани кофите за боклук в междублоковото пространство и изходите от него към улицата, и мястото,където е позициониран „З. м.”.
На л.20 от въззивното производство е приложено определение № 44/22.06.17 г., с което ВоАС е оставил без уважение направените искания с обща формулировка, че същите са отправяни и пред първоинстанционния съд и аргументирано са оставени без уважение. В открито съдебно заседание на 12.07.17 г. защитата изрично е уточнила,че няма други доказателствени искания и е представила цитираната по-горе скица. Същата не е приета по нарочен начин с определение, като е направена преценка в контекста на събраните вече доказателства, установяващи разкриване на обективната истина. Следователно, ВоАС, макар и словно пестеливо, е отговорил на отправените доказателствени искания от страна на защитата.
Все в светлината на обсъжданото, този съд трябва да заяви, че не всеки отказ да се допусне и събира доказателствен материал по искане, отправено от коя да е страна в съдебното производство, води до извод за накърнено право на участие на същата в съответното наказателно дело. Казаното е важимо само доколкото ненабавеният материал би имал съществено значение с оглед разкриване на обективната истина. Последната не е необятно относима към всеки детайл, който се струва важен за страната, а само към съществен такъв, релевантен за предмета на доказване по конкретното производство,какъвто той е очертан от разпоредбата на чл.102 НПК, предвид спецификата на вменената престъпна деятелност.
В този аспект настоящата инстанция се счита задължена да повтори изразеното вече виждане от първоинстанционния съд, прието и от въззивния такъв, че исканите още пред СлВС доказателства, повторени като претенция и пред ВоАС, са неотносими към повдигнатите на касатора обвинения по чл.343 Б и чл.216,ал.1 НК. В крайна сметка инкриминираните престъпни деяния са за управление на МПС след употреба на алкохол над 1,2 промила и за умишлено предизвикано ПТП, при което са настъпили повреди на ударения автомобил на стойност 1127,20 лв.
Така или иначе е прието наличие на сериозен сблъсък в заведението между двете групи участници-едните от страна на подсъдимия, а другите-от страната на пострадалата кола; прието е и неоспореното обстоятелство,че Н. е бил тежко повлиян от алкохолна употреба. Оттук насетне се оспорва авторството на двете престъпления, доколкото се излага твърдение,че не той е управлявал процесния автомобил с дясна дирекция. В съдебно заседание се ангажират доказателства, че извършител е бащата на дееца. Целяното дискредитиране на тримата свидетели, които съобщават, че са видели кой управлява автомобила с дясна дирекция в момента на удара на колата, в която те са се намирали, неясно как може да се осъществи със следствен експеримент /свидетелят К. прочее също депозира показания относно обстоятелството кой е управлявал Ф. преди произшествието/; експертните познания относно това дали МПС-то е можело да превърта гуми, докато е на място или в движение и му е подаван газ пък, въобще не е от кръга на обстоятелствата, установими по силата на чл.102 НПК. Цели се изместване на предмета на доказване върху неотносими фактори.
Що се касае до неприемане на коментираната скица, характеристиките на дължимите за установяване престъпни обстоятелства са набавени и нейното приобщаване не би допринесло за разкриване на обективната истина. Този съд се съгласява с крайния извод на ВоАС по недопускането на исканите от защитата доказателствени материали.
Трето, както правилно е отразено в жалбата, разпитите, проведени по реда на чл.223 НПК, сиреч разпити на свидетели на досъдебното производство пред съдия от съответния първоинстанционен съд, имат изключително значение за разкриване на обективната истина, защото охраняват интересите на правосъдието. Отправя се същественото възражение, че в конкретния случай са буквално копирани протоколите от разпитите на свидетели, дадени пред разследващ орган, по-късно пред съдия от първостепенния съд. В този смисъл, доколкото става дума за ключови свидетели, се извежда заключение за съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като показанията на тези лица, белязани от процедурни пороци, са дали цялостната насока на разследването, което е останало едностранно. Липсва уточняване за кои конкретно свидетели иде реч.
Личната проверка на касационната инстанция установява,че на ДП са разпитани пред съдия свидетелите Д. и Т. А., Н. Н. и Я. К.. Те обаче са депозирали свои показания пред първостепенния съд при разглеждане на делото по същество и дадени от тях на досъдебното производство изявления въобще не са били приобщавани чрез използване на процесуалната техника по чл.281 НПК. Следователно последните не са оказали влияние при формиране на вътрешното убеждение на решаващите инстанции. В централната фаза на процеса /чл.7 НПК/, каквато е съдебната такава, свидетелите са били изключително последователни-както при личните си разпити, така и при съпоставяне в очни ставки- и именно тези техни изявления са обсъждани от съда, чийто акт подлежи на ревизия пред ВКС.
Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се заяви, че прочитът на съответните протоколи за разпит на обсъжданите свидетели на досъдебното производство установява пълна идентичност само досежно Я. К.. Това, разбира се, обосновава донейде принципната теза на защитата, и полага основи за размишление за ярка демонстрация за незачитане на процесуалните правила, което не може да бъде толерирано. Но все пак остава обстоятелството, че тези показания не са ползвани от съдилищата по същество. По отношение на другите свидетели се наблюдават известни различия в изказа, макар и минимални. В., ситуацията по случилото се преди и по време на престъпното деяние е такава, че в съобразие с личния словесен капацитет на свидетелите няма много начини,по които да се пресъздаде случилото се.
Четвърто, без да отговаря на възраженията по жалбата относно същността на показанията на свидетеля Т. А. и тяхното атакуване на база на некредитируемост /той не говорел това,което се било случило реално/, този съд ще вземе отношение единствено по оплакването за опорочаване на показанията му, които били дали най-първоначален тласък на разследването в определена посока. И това било така, тъй като разследващият полицай по едно и също време извършвал огледи на различни места и различни действия по разследването. Повече конкретика в касационната жалба липсва, както и такава за принципно разминаване на часовете на разпит на свидетелите в досъдебното производство.
Като се припомня, че Т. А. е дал показания в съдебно заседание пред СлВС, които са проверени по съответен процедурен ред и касаят основно оспорваното обстоятелство кой е управлявал процесната Ф.- подсъдимият или неговият баща; както и че въззивният съд е дал общ отговор по повдигнатия пред него такъв въпрос, върховната съдебна инстанция по наказателни дела направи бегъл преглед на материалите от ДП .
Констатира се, че протоколът за оглед във връзка със сигнал за престъпление /л.18 и сл.от т.1 на ДП/ е изготвен от младши полицейски инспектор Г. Г., като следственото действие е започнало в 01.10 ч.на 20.06.16 г. и е приключило в 01.20 ч.същата нощ. На л.33 и сл.от т.1 на ДП е приложен протокол за оглед на местопроизшествие-на автомобила Ф., който оглед е осъществен от разследващ полицай Ф. С.. Следственото действие е започнало на 20.06.16 г.в 09.50 ч. и е приключило в 10.50 ч. същия ден. На л.56 от т.1 на ДП е приложен първият протокол за Т. А., разпитът по който е проведен отново от разследващ полицай Ф. С.. Той е траял от 01.10 ч. на 20.06.16 г. до 01.30 ч.същата нощ. Така че този съд не съзира съвпадение на часове, когато едно и също лице е провеждало важни процесуално-следствени действия, което при това да води до такива пороци, че да направи негодни разсъжденията на решаващите съдилища относно авторството на инкриминираните на касатора деяния.
Пето, въззивният съд бива упрекнат за факта, че присъдата на първата инстанция е обоснована с показанията и на свидетеля Т. Т., дадени на досъдебното производство, а той не бил разпитан пред съдебния състав и бил заличен още в първото съдебно заседание. По този начин в мотивите били включени доказателства, които не съществуват в кориците на делото, а ВоАС не взел никакво отношение по въпроса.
От вниманието на подсъдимия и неговия защитник е убягнало обстоятелството, че в съдебно заседание на 30.01.17 г. /л.22 и сл.от първо-степенното съдебно производство/ самите те са поискали делото да протече по реда на глава 27 НПК-чл.371,т.1 НПК. Дали са съгласие да не се разпитват определени свидетели, сред които е и Т. Д. Т.. Съдът е одобрил изразеното съгласие и протоколите за разпит на ДП на всичките лица, сред които и Т., са били приобщени сред годната за ценене доказателствена съвкупност, по реда на чл.283 НПК. Ето защо е повече от учудващо как генерирали подобна активност страни се оплакват от поведение на съда, удовлетворяващо техните собствени искания.
Шесто, твърди се,че и двете решаващи инстанции са приели,че С. Й., Е. С. и В. Г. са неубедителни свидетели, като само са посочени показанията им, без разяснения в какво се състои тази неубедителност. Тъй като предмет на ревизия понастоящем е съдебният акт на второстепенния съд, ВКС ще се занимае с него. Действително, ВоАС е използвал и процесуална техника на препращане към съображенията на СлВС, но на стр.11 долу и стр.12 от решението е обсъдил показанията на част от посочените свидетели, изразявайки минимални, но достатъчни да се разбере волята му, разяснения защо не ги счита за надежден доказателствен източник. Този съд желае да отбележи, че освен че свидетелката Г. е живеела на съпружески начала с подсъдимия към инкриминирания момент, тя не е била очевидец на случилото се. Некредибилността на свидетеля Й. по отношение на това кой е управлявал Ф. е защитен мотивно от контролираната инстанция. А показанията на Е. С. са в насока, че е видял само лекия автомобил.
Седмо, най-важният свидетел, който обяснимо поема върху себе си проблема с управлението на лекия автомобил с дясна дирекция, тъй като подсъдимият му е син и при ангажиране на наказателна отговорност би се стигнало не само до лични неблагополучия, но и до такива с оглед трудовата му заетост, е В. М.. Негови показания, дадени да досъдебното производство, са приобщени по надлежен процесуален ред от първостепенния съд. Без ВКС да обсъжда изявленията на този свидетел по същество, ще отбележи, че въззивната инстанция е изписала съображения защо не кредитира съобщеното от него на съдебната фаза, противопоставяйки го на поведението му пред ДП и на показанията на Ж.Д..
Въобще не отговаря на процесуалната действителност обстоятелството, отразено в касационната жалба, че било безспорно доказано, че разпитът от ДП не бил прочетен на М., че той нямал очила и се бил разписал на бял лист. Това са негови твърдения, които оправдават позицията му по защита на подведения под отговорност син. Мотивно достатъчно освен това е счетено,че не намират опора в доказателствения материал.
На последно място, все на фона на заявеното от обсъждания свидетел, трябва да се отхвърли по принцип позоваването на експертиза, съгласно която иззетите от Ф. дактилоскопни следи не отговарят на тези, иззети от подсъдимия, а не е правено сравнение с дактилоскопни следи на бащата. Такова позоваване е недопустимо както за съдилищата, така и за страните. Прочитът на делото установява,че иде реч не за дактилоскопна експертиза, а за експертна справка №49/22.06.16 г. /л.85 от т.1 на ДП/. Иначе казано, налице е използване на материал, който не е процесуален способ за доказване, а служи единствено за насочване на разследването в определена посока.
Съвсем отделен е въпросът защо липсват следи на подсъдимия, след като е доказано, че той процесната вечер е управлявал лекия автомобил, най-малко при отиване в заведението /възможно е например да има заличаване на следи до намиране на автомобила от разследващите органи/. Освен това, дори и да се приеме, че е следвало да се установи по надлежен процесуален ред дали приложените по делото дактилоскопни следи не са сравними с тези на бащата /каквото процесуално искане подсъдимият и неговият защитник не са правили в хода на съдебното производство/, то и това е обяснимо предвид обстоятелството, че автомобилът е негов. Ето защо в крайна сметка прикрепване на доказателствен материал в такъв аспект далеч не би повлиял съществено върху интерпретацията на доказателствата, която да обуславя други изводи по фактологията на престъпната дейност, а оттам и по правото.
Що се касае до обсъжданите от съдилищата експертни заключения, то те,наред с останалия събран доказателствен материал, установяват фактологията такава, каквато е приета от тях.
Всички други аргументи, развити в касационната жалба, са свързани със собствен на подсъдимия и защитника му анализ на доказателствения материал, както те считат,че той трябва да бъде разчетен. Това е равнозначно на необоснованост и този съд няма да се занимава с тях. Само като пример за изложеното е нужно да се посочи,че дори в края на касационната жалба изрично е отразено:„липсва обоснованост на мотивите на първоинстанционната присъда и на решението на въззивната инстанция.”
Водим от изложените аргументи, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение намира,че следва да остави в сила атакувания съдебен акт. Затова на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №37/10.08.17 г.,постановено от Военно-апелативния съд на РБ по В.Н.Д.35/17 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
|