4 Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София, 18 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА АВДЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 2302 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. С. К., чрез неговия защитник (адв. Р. Н.), против присъда № 433 от 19.10.2012 год. по в.н.о.х.д. № 206/ 2012 год. на Благоевградския окръжен съд с алтернативни искания за нейната отмяна и оправдаване на подсъдимия, с прилагане на института по чл. 78а от НК или за връщане на делото на Районна прокуратура – Петрич за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Наведени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Нарушението на закона е аргументирано с неприлагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност, при налични предпоставки за това. Явната несправедливост на наказанието е преценена в завишения размер на санкцията, която не е съобразена с личността на подсъдимия (неосъждан, семейно положение и млада възраст), както и с продължителността на процеса. Процесуални нарушения не са изтъкнати в жалбата. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и направеното с нея искане. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че не са налице основанията за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност, предвид вече наложено административно наказание по този институт. Определената санкция преценява като справедлива и предлага да бъде оставена в сила въззивната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда 433 от 19.10.2012 год. по в.н.о.х.д. № 206/ 2012 год. Благоевградският окръжен съд отменил присъда № 176 от 20.02.2012 г. по н.о.х.д. № 338/ 2010 г. на Районен съд – Петрич в частта, с която подсъдимият К. С. К. бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК и го признал за виновен в това, че през периода: 16.05.2006 г. - 29.07.2006 г. в град Петрич, при условията на продължавано престъпление съзнателно се е ползвал от документи с невярно съдържание, когато от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност и на основание чл. 316, във вр. с чл. 312, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение. В останалата част потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимия К. С. К. е неоснователна. Текстът от закона, по който подсъдимият К. е признат за виновен, поначало позволява приложение на института за освобождаване от наказателна отговорност. Предвиденият максимален размер на наказанието по чл. 316, във вр. с чл. 312 от НК е до две години лишаване от свобода и покрива признаците на чл. 78а, ал. 1, б. „а” от НК. Подсъдимият обаче е бил освобождаван от наказателна отговорност за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и запис за това се съдържа в свидетелството му за съдимост (л. 86-87 от в.н.о.х.д. № 206/ 2012 г. на Окръжен съд - Благоевград). Не е налице второто кумулативно изискване по чл. 78а, ал. 1, б. „б”, пр. 2 от НК. Следователно въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и правилно е отказал да приложи института по чл. 78а от НК за извършеното от подсъдимия К. К. престъпление по чл. 316 от НК. В касационната жалба се съдържа и твърдение за необоснованост, което не представлява касационно основание (въпреки отнасянето му от касатора като нарушение по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК) и не подлежи на разглеждане в това производство. Отсъствието в касационната жалба на конкретни твърдения в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не предполага излагането на правни съображения от касационния съд, който няма правомощие служебно да следи за процесуални нарушения в предходните фази от процеса. Наложеното на подсъдимия К. наказание от една година лишаване от свобода е съобразено с тежестта на извършеното престъпление и с личността на дееца. Като отегчаващи обстоятелства правилно са възприети броя на отделните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност и мотивите за извършване на престъплението. Продължителността на процеса и самопризнанията на подсъдимия са предопределили налагането на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Наказанието не е явно несправедливо и може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Не е налице и претендираното с жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Атакуваната осъдителна присъда на въззивната инстанция е правилна и следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 433 от 19.10.2012 год. по в.н.о.х.д. № 206/ 2012 год. на Благоевградски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.