Р Е Ш Е Н И Е №56 С., 14.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 06.04.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ИВАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 4668/2015 година Производството е по член 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№4176/27.03.2015г.,подадена от Д. Й. Й.,чрез пълномощника му адвокат Е. Г. Х.,против решение №307/18.02.2015г. на Софийски апелативен съд,постановено по гр.д.№2355/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 13.01.2014г. постановено по гр.д.№4721/2012г. по описа на Софийски градски съд,ГО,І-1 състав,с което се отхвърля предявеният от Е. А. Й. и Д. Й. Й. против [фирма],С.,М. П. Ч.,В. С. Б.,П. Г. В. и [фирма],С.,иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищците са собственици на цялата сграда,със застроена площ от 167,71кв.м,Р.-1369,65 кв.м,състояща се от сутеренен етаж,партерен етаж,пет типови етажа и шести етаж,построена във фаза”груб строеж” в източната реална част от дворното място,находящо се в [населено място], [улица],като неоснователен. Ответницата по касационната жалба В. С. Б.,чрез пълномощника си адвокат В. Т.,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение,като претендира разноски за настоящото производство. С определение №1/04.01.2016г. по настоящото дело,касационното обжалване на въззивното решение е допуснато,поради наличие на предпоставките на член 280,ал.1,т.1 ГПК,поради евентуалната му недопустимост,с оглед предвиденото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд,като обсъди доводите,изложени във връзка с наведените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на член 290,ал.1 ГПК е член 293 ГПК приема следното: В мотивите си,въззивният съд е констатирал,че между страните основното спорно обстоятелство е: възникнало ли е в патримониума на ответника [фирма] учреденото право на строеж,с оглед твърденията на ищците Е. Й. и Д. Й.,че описанието на обектите в нот.акт №168 от 23.10.2009г.,които те трябва да получат при завършване на сградата не съответства и противоречи на описанието им по действащия към датата на сключване на договора архитектурен проект от 21.01.2008г.,одобрен от Д. на СО,което обосновава липсата на предмет на договора,както и че към момента на сключване на договора сградата се явява частично изградена от тях до кота 8,94 м,поради което правото на строеж за вече построената част от сградата се явява учредено при липса на предмет.Съдът е отбелязъл,че с исковата молба ищците признават,че към датата на сключване на договора по нот.акт №168/09г. вече са изградили със свои сили и средства ,въз основа на горепосочения проект, част от предвидената сграда,но поради липса на средства на 10.09.2009г. двамата ищци сключили с ответното дружество предварителен договор за учредяване правото на строеж срещу задължение за довършване на строителството на жилищната сграда в процесния имот,като в точка втора на този договор е посочено,че при изпълнението на задължението си по договора ответното дружество-строител/лист 17 от делото /следва да изготви за своя сметка описаните в тази точка промени в съществуващите архитектурно-строителни проекти,а в точка първа от този договор изрично е посочено,че ищците са изградили сутерена на сградата в груб вид.При анализа на тези твърдения на страните,обективирани в договора,съдът е стигнал до извода,че горепосочените доводи на ищците за частична нищожност на договора за учредяване право на строеж по силата на нот.акт №168/2009г., е неоснователен.Съдът,след направеното тълкуване на общата воля на страните,обективирана в договора,сключен с нот.акт №168/2009г. и установената връзка на този договор с предварителния договор между ищците и ответното дружество [фирма] от 10.09.2009г.,както и етапа на строителство на сградата към този момент, е стигнал до извода,че страните по този договор са изразили общата си воля за довършване на строежа, съгласно одобрения архитектурен проект от 28.01.2008г.,но с промените предвидени в т.2 на горепосочения сключен между тях предварителен договор от 10.09.2009г.Съдът е посочил,че в нот.акт №168/2009г. е отразено представянето, при подписването на същия, на документ,представляващ съгласуван между страните архитектурен проект за промени по време на строителство,но същият не е представен по делото и липсва възможност да се установи неговото съдържание,което да се съпостави със съдържанието на проекта от 28.01.2008г. относно вида и предназначението на сградата,както и липсват ангажирани други доказателства в тази връзка.Съдът е стигнал до извода,че не е установено твърдението на ищците за нищожност на договора за учредяване правото на строеж по силата на нот.акт №168/2009г. на сочените от последните основания,поради което валидното учредяване на суперфиция в полза на ответното дружество прави невъзможно приложението на чл.92 ЗС в момента на изграждане на сградата в груб строеж,като е налице и валидно прехвърляне на правото на строеж на останалите ответници по посочените нотариални актове. С обжалваното въззивно решение обаче,с което се потвърждава първоинстанционното решение,за отхвърляне предявеният от Е. Й. и Д. Й. против [фирма],С.,М. П. Ч.,В. С. Б.,П. В. Г. и „И.”О.,С.,установителен иск за собственост, за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищците са собственици на цялата сграда,със застроена площ от 167,71кв.м,Р.-1369,65кв.м,състояща се от сутеренен етаж,партерен етаж,пет типови етажа и шести етаж,построена в „груб вид” в източната реална част от дворното място,находящо се в [населено място], [улица],съгласно учреденото на първия ответник право на строеж от ищците, по силата на нотариален акт №168,т.ІV,рег.№21996,н.д.№727/2009г. на нотариус Ц. С./лист 24 от делото/.Видно от съдържанието на горепосочения нотариален акт, ищците Е. Й. и Д. Й.,като съсобственици на описаното дворно място учредяват на [фирма],право на строеж за построяване на жилищна сграда с магазини,описана в раздел І на нотариалния акт,с изключение на правото на строеж за обектите, описани в раздел ІІ от акта,за който учредителите Е. Й. и Д. Й.,като съсобственици на описания в пунт І на акта УПИ,взаимно си учредяват и приемат така учреденото право на строеж на следните обекти в предвидената за построяване сграда при квоти ¾ идеални частта за Е. Й. и ¼ идеална част за Д. Й., именно:А/магазин,находящ се на партера на сградата,Б/апартамент №7,находящ се на четвърти надпартерен етаж,заедно с мазе №4,В/апартамент №8,находящ се на четвърти надпартерен етаж на сградата,заедно с мазе №5,Г/апартамент №9,находящ се на пети надпартерен етаж на сградата,заедно с мазе №7,Д/ апартамент №10,находящ се на пети надпартерен етаж на сградата,заедно с мазе №10,Е/апартамент №11,находящ се на шести надпартерен етаж на сграда,заедно с мазе №8,които обекти са подробно описани в раздел втори на нотариалния акт,а според посоченото в раздел първо римско от акта горепосоченото дружество става собственик на всички останали обекти в бъдещата сграда,заедно с припадащите им се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. С решението, предмет на настоящата касационна жалба,като последица на отхвърлянето на предявения установителен иск за собственост,са отречени и правата на ищците,който те са запазили за обектите,описани в раздел втори от нотариален акт №168/2009г. С депозираната искова молба,съдът е сезиран с иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК,като с посоченото с петитума на иска на същата се иска да се приеме за установено по отношение на на ответниците,че ищците Д. Й. и Е. Й. са собственици на цялата сграда със застроена площ от 167,71 кв.м,Р.-1369,95 кв.м,състояща се от сутеренен етаж,партерен етаж,пет типови етажа и шести етаж,построена в съсояние на груб строеж,в източната реална част от дворното място в [населено място], [улица].Съгласно предвиденото в тази разпоредба на ГПК,всеки може да предяви иск,за да възстанови правото си,когато то е нарушено,или да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,когато има интерес от това.За да е налице такъв интерес следва правата на ищеца да са засегнати.Търсената с установителния иск защита се изчерпва в силата на присъдено нещо,с която спорното право/правоотношение/се потвърждава или отрича.Като предпоставка за допустимост на установителния иск по член 124,ал.1 ГПК,изрично се подчертава изискването за интерес от установяването,който интерес за да съществува е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право,като и в двата случая е налице нужда от защита чрез предявяване на установителния иск,защото смущава нормалното упражняване правата на ищеца.Наличието на правен интерес се преценява конкретно,въз основа на обосновани твърдения,наведени с исковата молба,като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите от които те произтичат.Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото,а когато констатира,че ищецът няма правен интерес прекратява производството по делото,без да се произнася по основателността на претенцията,в какъвто смисъл е задължителната практика на ВКС/ТР №8/20102г. на ОСГТК на ВКС,решение по гр.д.№1810/2013г. по описа на ВКС,ІІго,решение по гр.д.№3956/2008г. по описа на ВКС,ІІІго,постановено по реда на член 290 ГПК./ Заявената от ищците претенция се основава на твърдението им за нищожност на договора за учредено право на строеж в полза на ответното дружество,поради липса на предмет,в резултат на което на основание член 92 ЗС,последните са придобили правото на собственост върху цялата процесна сграда.Видно от данните по делото,няма спор между ищците Д. Й. и Е. Й. и ответника „Пи И. груп”,Е.,че са сключили на 22.10.2009г. договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство,обективиран с нотариален акт №168/2009г./лист 24 от делото/,за построяване на процесната жилищна сграда,с изключение на правото на строеж на обекти, описани в раздел ІІ на горепосочения нотариален акт,за които учредителите-настоящи ищци си запазват и взаимно учредяват и приемат помежду си право на строеж,като [фирма],става собственик на останалите обекти в бъдещата сграда,заедно с припадащите се части от общите части на сграда и от правото на строеж върху мястото.Наред с това, в раздел допълнителни клаузи на този акт,собствениците учредители са дали съгласие приемателят строител да извършва продажби на оставащите в собственост на дружеството имоти в какъвто и да било вид във всяка фаза-право на строеж,в незавършен или окончателно завършен вид в полза на трети лица,което дружеството осъществило в полза на ответниците М. Ч.,В. Б. и П. В.,впоследствие тези прехвърлени имоти са възложени по силата на постановление за възлагане от 15.10.2015г. на ЧСИ М. М. на четвъртия ответник [фирма],С..Освен това безспорно е и обстоятелството,че към датата на депозиране на исковата молба процесната сграда е изградена в груб строеж.Във връзка със спора дали е възникнало в патримониума на ответника [фирма] учредено право на строеж,с оглед на твърдението на ищците за липса на предмет на същия,съдът е взел предвид изрично заявеното от ищците с исковата молба,че между последните и ответното дружество [фирма],първоначално е бил сключен предварителен договор от 10.09.2009г.,приложен на лист 17 от делото,впоследствие обективиран,съгласно сключения договор от 23.10.2009г., за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство,по силата на нотариален акт №168/2009г./лист 24 от делото/, като в точка първа /предмет на договора/от сключения предварителен договор собствениците на описания в същото УПИ,настоящи ищци,изрично за заявили,че към момента на сключването му се договарят да бъде довършен строежа на жилищната сграда,която до този момент самите те са изградили във фаза груб строеж на ниво сутерена,кота 0.00 и достигат до плоча кота +8,94 м.,като се осъществи това строителство на база архитектурен проект за жилищна сграда с магазини одобрен от 28.01.2008г.,а в точка 2 на римско първо от договора,срещу така учреденото право на строеж строителят се задължава за своя сметка да изготви за описаните в същата промени архитектурно строителни проекти,които да бъдат одобрени по съответния ред.В мотивите на въззивното решение,съдът е стигнал до извода,че след тълкуване на общата воля на страните по сключения договор, съгласно нотариален акт №168/2009г. и установената връзка на последния със сключения предварителен договор за етапа на строителството, че е налице ясно е изразена такава за довършване на строежа, съгласно одобрения архитектурен проект от 28.01.2008г.,но с промените съгласувани между страните по сключения първоначално предварителен договор,като в тежест на ищците е да установят наличието на подобен проект,още повече че в нотариален акт №168/2009г. е посочено че е представен документ при съставянето на акта , за съгласуван между страните архитектурен проект за промени по време на строителството.Този извод е правилен,тъй като в резултат на непредставянето на същия като доказателство по делото,води до невъзможност за преценка по делото относно факта на съгласуването на същия между страните,както и неговото съдържание,което да се съпостави с проекта от 28.01.2008г.Ето защо,неоснователни са оплакванията,изложени в касационната жалба,че няма валидно възникнало и осъществено право на строеж,учредено по силата на горепосочения договор съгласно нотариален акт №168/2009г.,тъй като според касаторите това право е следвало да се осъществи по нов и различен от одобрения проект от 28.04.2008г.Съгласно приетото със задължителната практика на ВКС-т.1 на Тълкувателно решение №1/2011г. на ОСГК на ВКС-смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж”,употребено в чл.67 ЗС,когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда,състояща се от множество самостоятелни обекти,включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица,е изграждането на грубия строеж на сградата или на съответния етап,за който е издадено разрешението за строеж.С обжалваното решение,въззивният съд е изяснил действителната воля на страните по сключения договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство,нещо повече в самия нотариален акт №168/2009г,раздел І от акта,обективиращ този договор,изрично собствениците –учредители са предоставили права на приемателя строител/дружеството-ответник по делото/ да извършва всякакви промени в разпределнието на сградата,включитлено да обединява,разделя и променя предназначението на проектираните обекти,да присъединява общи част и всякакви други промени,в съответствие с действащите правила и нормативи,стига те да не засягат обектите,описани в раздел ІІ на горепосочения нотариален акт,за които ищците,настоящи касатори,като съсобственици на описания УПИ са си учредили и приели така учреденото право на строеж на описаните обекти.Следователно,правилни са изводите на въззивния съд,че сключеният договор за учредяване право на строеж не е нищожен,упражнено е учреденото право на строеж,поради което ищците не се легитимират като собственици на останалата част от изградената в груб вид процесна жилищна сграда,с изключение на обектите посочени в раздел ІІ на нотариален акт №168/2009г.,който ищците са запазили и реализирали за себе си.Неправилно обаче,съдът с постановеното решение е отхвърлил предявния иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищците са собственици на цялата процесна сграда,включително и за обектите описани в пункт ІІ на горепосочения нотариален акт,за които ищците се легитимират като собственици с оглед на учреденото и прето от тях право на строеж,осъществено при изграждането на жилищната сграда,за които обекти обаче липсва правен интерес от установяване правото им на собственост, като принадлежащо на ищците. Ето защо,въззивното решение в частта му,с която е отхвърлен предявения иск за признаване правото на собственост спрямо ответниците,че ищците са собственици на обектите,описани в пункт ІІ на нотариален акт №168/2009г. е недопустимо в тази му част и следва да бъде обезсилено за същата.В останалата му част,като правилно и обосновано,обжалваното възззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото,на ответницата по касационната жалба В. С. Б.,следва да бъда присъдени поисканите с молба вх.№3646 от 05.04.2016г. разноски по делото за настоящата касационна инстанция,в размер на 2000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №571345 от 05.04.2016г. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №307/18.02.2015г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,1 състав,постановено по в.гр.д.№2355/2014г. по описа на съда,в частта му,с която се потвърждава решение от 13.01.2014г.,постановено по гр.д.№4721/2012г. по описа на Софийски градски съд,ГО,І отд,1 състав,в частта на последното,с която се отхвърля предявеният от Е. А. Й. и Д. Й. Й. против [фирма],гр.С.,В. С. Б.,П. Г. В. и [фирма],С.,иск с правно основание 124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищците са собственици на обектите,описани в пункт ІІ на нотариален акт №168,т.ІV,рег.№21996,нот.дело№727/2009г. на нотариус Ц. С.,рег.№030 по регистъра на Нотариалната камара,а именнно:А/МАГАЗИН,находящ се на партера на сграда ,на кота нула метра,състоящ се от търговска площ,помещение за почивка на персонал и санитарен възел,с площ от 42,31кв.м ,заедно със СКЛАД №6,находящ се в сутерена на сградата,на кота 2,53м с площ от 13,50 кв.м,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото им на строеж върху мястото,Б/А. №7,находящ се на четвърти надпартерен етаж на сградата,на кота +11,72 м,състоящ се от :входно антре,дневна с кухненски бокс,две спални,баня с тоалетна,тоалетна и две тераси,с площ от 93,30 кв.м,МАЗЕ №4,находящо се в сутерена на сградата,на кота 2,53кв.м,с площ от 3,95кв.м,В/АПАРТАМЕНТ №8,находящ се на четвърти надпартерен етаж на сградата,на кота +11,72м,състоящ се от :входно антре,дневна с кухненски бокс,спалня,баня с тоалетна и две тераси,с площ 69 кв.м,заедно с МАЗЕ №5,находящо се в сутерена на сградата ,с площ 3,95 кв.м,Г/АПАРТАМЕНТ №9,находящ се на пети надпартерен етаж на кота +14,50м,състоящ се от:входно антре,дневна с кухненски бокс,две спални,баня с тоалетна,тоалетна и две тераси ,с площ от 93,30 кв.м,заедно с МАЗЕ №7,находящо се в сутерена на сградата,с площ от 6,60 кв.м,Д/АПАРТАМЕНТ №10,находящ се на пети надпартерен етаж на сградата,на кота +14,50 кв.м,състоящ се от:входно антре,дневна с кухненски бокс,спалня,баня с тоалетна и две тераси,с площ 69 кв.м,заедно с МАЗЕ№10 с площ 5,95кв.м,Е/АПАРТАМЕНТ №№11,находящ се на шести надпартерен етаж,на кота +17,35м,състоящ се от:входно антре,коридор,кухня-столова,дневна ,три спални,две бани с тоалетни и три тераси,с площ 133,96кв.м,заедно с МАЗЕ №8,находящо се в сутерена на сградата,с площ 7,10 кв.м.,като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА Д. Й. Й. и Е. А. Й. да заплатят на В. С. Б.,сумата от 2000 лева/две хиляди лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: